В периода след 2000 г. доходите на човек от населението в Албания се удвоиха и вече са почти колкото аналогичния показател за Румъния. Неофициалната или "черната" икономика възлиза на около една трета от БВП на Албания, но делът й спада. Намаляват и трансферите от емигрантите в чужбина, които са от ключово значение за икономиката на страната. Значителните загуби в електроенергийния сектор оказват силен натиск върху бюджета и ограничават перспективите за растеж, но в близко бъдеще са планирани няколко приватизационни сделки. Близо една четвърт от населението продължава да живее под прага на бедността.

Стратегията на албанското правителство за подобряване на бизнес средата предвижда премахване на административните пречки пред инвестициите. Приватизацията набира скорост, като почти всички малки и средни предприятия вече са продадени. Всички търговски банки са в частния сектор. Електроенергетиката е в постоянна криза. Електроразпределителната компания се подготвя за приватизация. Одобрена е продажбата на миноритарния държавен дял в Albtelecom. Половината от постъпленията от раздържавяването ще бъде използвана за намаляване на държавния дълг.

Лошата транспортна, телекомуникационна и друг вид инфраструктура се смятат за основните пречки пред инвестициите. Правителството предвижда в настоящия план за развитие да увеличи разходите за транспортни системи. До 2013 г. ще бъдат рехабилитирани около 6000 километра пътища.

Корупцията остава сериозен проблем. Нелегалната търговия също процъфтява и се смята, че това е един от основните източници на доходи. И двата проблема са резултат от лошата законова уредба на Албания. В бъдеще правителството планира да разшири данъчната основа, което в крайна сметка ще позволи да се намали ставката на корпоративните данъци.

В продължение на години Албания беше най-бедната европейска държава, но през последното десетилетие доходите на човек от населението нараснаха повече от два пъти. Въпреки тези постижения икономиката е уязвима от няколко фронта заради ширещата се практика на укриване на данъци, значителния размер на дълго- и краткосрочния вътрешен държавен дълг и слабите закони срещу прането на пари. Крайно необходимо е чрез инвестиции да се разшири експортната база на страната.

Бедността беше намалена от 25% през 2002 г. до около 18.5% в наши дни. Бедността е най-голяма в селскостопанските райони, тъй като семейните стопанства са с ниска степен на производителност.

Очакваше се икономиката да нарасне с малко под 0.4% през 2009 г., но да започне да се възстановява през 2010 г. Износът намалява, трансферите от емигрантите се понижиха и ръстът в кредитирането се забави. Банковите кредити за частния сектор нарастват бързо, но въпреки това остават най-ниски в региона (близо 9% от БВП). Инфлационният натиск се увеличава заради нарастващите цени на храните и електричеството.

Близо една трета от населението на Албания работи извън страната. Паричните преводи, които то осигурява, допринасят за облекчаване на положението с бедността и за стимулиране на жилищното строителство. През последните години преводите възлизаха на около 1 млрд. евро годишно, но започнаха да намаляват заради рецесията в Западна Европа. Макар и да се понижава, безработицата остава висока (13.2% през 2007 г.) независимо от големия брой албанци, работещи в чужбина. Проблемът е, че значителна част от техните доходи не създават стабилни работни места.

Приходите от приватизация бяха използвани за намаляване на държавния дълг до около 54% от БВП. Правителството си постави за цел да понижи дълга до 50% до 2011 г. Това ще изисква допълнителни съкращения независимо, че някои цели за развитието на страната все още няма да бъдат постигнати.

В средносрочен план икономическият растеж на Албания все повече ще зависи от чуждестранните и вътрешните експортноориентирани инвестиции. Потреблението в държавния и частния сектор се очаква да намалее като дял от БВП, като бизнесът ще играе все по-голяма роля. Продължаващите реформи за повишаване на ефективността на данъчната администрация заедно със съгласувани усилия за намаляване на размера на неофициалната икономика ще увеличат данъчните приходи като процент от БВП.

Поддържането на настоящите темпове на растеж ще изисква значителни подобрения в инфраструктурата и в инвестиционния климат, включително реформи за по-добро управление, спазване на човешките права и върховенството на закона. Огромните загуби в електроенергийната промишленост оказват силен натиск върху бюджета и намаляват възможностите за растеж. Събираемостта в тази индустрия е едва около 50%.