Временното орязване на болничните става постоянно
| Целта отново е да се засили контролът |
Рестриктивният режим за плащане на болничните, който увеличи разходите за бизнеса и намали обезщетенията за работещите, ще продължи да действа и през 2011 г. Мярката беше въведена от правителството с мотива, че така ще се пресече източването на държавното обществено осигуряване с фалшиви болнични.
Въпреки несъгласието на работодатели и синдикати кабинетът я "приши" към пакета антикризисни мерки, одобрен през март с изричната уговорка, че промяната ще важи само до края на тази година.
Вчера стана ясно, че същият режим е залегнал и в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. "Антикризисната мярка ще продължи да действа и догодина, за да бъде засилен контролът", каза министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов.
Така фирмите ще продължат да плащат 70% от заплатата през първите три дни от отпуска по болест, а Националният осигурителен институт (НОИ) ще поема обезщетението след това в размер на 80% от осигурителния доход.
Преди промяната работодателите плащаха 100% от заплатата за първия ден, НОИ поемаше останалите на 80%.
При обсъждането преди половин година работодателите възразяваха, че новият режим увеличава разходите за бизнеса и на практика му прехвърля контрола, вместо държавата да се справи с неправомерното издаване на болнични. Профсъюзите изразиха резерви заради намаляването на обезщетенията през първите три дни на болестта.
При лансирането на мярката от НОИ посочиха, че през първите три месеца на годината получилите болничен лист са със 160 хил. повече, а разходите за обезщетения са се увеличили със 17 млн. лв. При приемането й от парламента обаче стана ясно, че от януари до края на май разходите на НОИ вече са намалели с 14 млн. лв., намалели са и излезлите в отпуск по болест.
"Това е поредното доказателство, че правителството не си дава ясна сметка за състоянието на бизнеса в кризата", коментира вчерашната новина Лукан Луканов, зам.-председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и шеф на надзорния съвет на "Арома".
"Който не прави реформи, стига до такива имитации на решения. Сега някой трябва да плаща сметката за това. Това ще е бизнесът, а публичните средства ще продължават да се изливат в нереформирани сектори", добави той пред "Дневник".
Мнението на зам.-председателя на Българската стопанска камара Камен Колев е, че с решението си държавата отново ще прехвърли върху бизнеса неспособността да засили контрола върху фалшивите болнични. "На днешното заседание на съвета за тристранно сътрудничество ще възразим", каза Колев.
Аргументът на камарата е, че скоро ще заработи общ електронен регистър за болничните на НОИ и здравната каса, чрез който лесно може да се провери кой колко боледува и дали в някоя фирма не е плъзнала изненадваща "зараза". "Ще настояваме да се върне старото положение, защото бизнесът вече направи доста компромиси към правителството", добави Колев.
Според икономиста от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов обезщетенията за отпуск по болест е трябвало да се разпределят между работодателите, служителите и НОИ. "Когато всеки отделя средства за тях, никой няма да мами", каза той.
"Ако мерките от антикризисния пакет бяха изпълнени, сега нямаше да се налага да се вземат подобни решения", коментира зам.-председателят на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. "Нищо не се случи в стъпките за увеличаване на приходната част на бюджета и сега министърът на труда няма избор", смята той.
Проверка на "Дневник" показа, че от приетите преди половин година 60 антикризисни мерки правителството е изпълнило предимно свързаните с "изстискване" на средства от държавните фирми и бизнеса и ограничаване на социални права. От всички по-сериозни източници на приходи действа само привличането на кредитен ресурс от вътрешния пазар. Приватизацията на миноритарни държавни дялове чрез борсата още не е започнала, а продажбата на свободни въглеродни квоти се провали.
За сметка на това са изпълнени всички мерки, които допълнително натовариха разходната част на бюджета. Със 142 млн. лв. бяха увеличени парите за социално подпомагане, беше премахнат и таванът върху обезщетенията за безработица.
Лъчезар Богданов коментира, че плановете на кабинета за големи приходи в краткосрочен план са били обречени от самото начало заради кризата и липсата на време. За голяма част от тях са се изисквали и сериозни законодателни промени. В подобна кризисна ситуация единствените успешни мерки в краткосрочен план са орязването на разходи, коментира Богданов.