Мирис на мускус, анасон и босилек могат да се усетят в провокирания от духа на американския писател Ърнест Хемингуей парфюм Eau d'Ernest, представен от художника Даниел Божков на 9-ото Международно биенале на модерното изкуство в Истанбул. Българинът, който от години живее и работи в Ню Йорк, беше сред атракциите на биеналето. Насловът на арт форума, събрал 53-ма художници и творчески групи от целия свят, е многозначителен - "Истанбул".

"Идеята за парфюма се зароди през 2003 г. по време на предишното биенале. Причината да се обърна към Хемингуей беше, че писателят е емблематична фигура от времето, когато Америка миришеше добре", разказва художникът. Преди две години той отсяда в Buyuk Londra Oteli. Според самия Божков хотелът е имал особено въздействие върху него. В същия хотел писателят е отсядал през 1922 г. Посещението на младия Хемингуей било свързано с гръцко-турски военен конфликт, който той отразявал като военен кореспондент за канадския Toronto Daily Star.

Eau d'Ernest е мъжки парфюм, инспириран от разбирането на храбростта като елегантна принуда. В него има леки нотки на уязвимост и трагичност в комбинация с искреност и дързост. Съчетани са аромати от два различни свята - края на османския период и културата и политиката на 20-те години на миналия век, допълва Даниел Божков. Парфюмът е създаден в Ню Йорк, но е произведен в Истанбул. Ще излезе на пазара след края на биеналето, което продължава до 30 октомври.

Второто българско име на арт изложението е на Недко Солаков, който повече от 10 години успешно излага свои творби в страните от Европа и Америка и доста по-рядко у нас. Неговата визия за Истанбул - пететажна пирамида с различни по вид боклуци и обяснителни бележки в женски род - "тя реши да поднови най-светлата стая... средно шест от седем души, влезли в залата, отиваха първо до прозореца, от който се вижда Златния рог..." е с лаконичното име Art&Life (моята част от света).

Акцентът на биеналето - Истанбул като световен културен център - преситен с история и урбанистично звучене, се усеща най-ясно в пространствата, където са разположени творбите - някогашни складове, халета, олющени стени, отдавна изоставени сгради... Всеки от участниците е живял и работил в града между 1 и 6 месеца по покана на организаторите. Освен европейци и американци сред тях има артисти от Афганистан, Египет, Йордания...

Мнозинството сред тях беше заложило на мултимедията и фотографиите: етюди от Коня като център на суфизма и черно-бели снимки на танцуващи дервиши, приютени в италианския център "Гарибалди"; фотоси и графити с туш по стените на изтърбушена и безетажна къща, които пресъздават източното разбиране за политиката на Америка, петролната криза и краткото be european под скица на мъж с вече обръснати мустаци; фотоси от изгорени ръкописи или вградени и укрити в зидове книги от багдадската библиотека, инсталации с рахат локуми с различен пълнеж, различни ракурси към минарета на стамбулските джамии или към неразбираемия на моменти за западното мислене начин на живот в метафората Истанбул.