Падащи обороти, сриващи се индекси и акции, уволнени брокери, оттегляне на инвеститори и загуба на доверие, за което ще е трябва да мине доста време, за да се върне, що е то? Бързо познахте - фондовите пазари в страните от Централна и Източна Европа през последните години.

А сега и следващата малко по-сложна загадка - икономически ръст, повишени чужди инвестиции, спад на активите на фондовете, но ръст на желаещите да инвестират, масирана борсова приватизация. Къде е това? По-досетливите и любознателните бързо намират отговора - Полша.

Защо правим всъщност това сравнение? Защото, докато останалите страни от региона се бориха с всички негативи за капиталовите пазари и икономиките им, Полша почти не се сблъска с тях. Разбира се, и нейният пазар загуби доста от капитализацията си, но въпреки това страната успя да се развие и бетонира мястото си като финансовия център на бившия източен блок с амбициите дори да краде дял и от съседните западни държави.

Зад този успех на Пошла се крият няколко причини. През последните години правителството не спря да прави приватизация през борсата, което я захранваше с нови и качествени емитенти, което привличаше местния и чуждестранния интерес. Освен това информационната кампания сред населението не намаля.

Това е и основната причина фондовете, които инвестират на варшавската борса, да се удвояват, въпреки че активите им са по-малко. Освен това 10% от полското население работи извън Полша и след приемането на страната в ЕС то започна масово да връща капитали в страната, голяма част от които продължават да се насочват и към борсата.

Не случайно най-голямото първично публично предлагане в Европа през тази година се случи в Полша. Държавният застраховател PZU беше качен на борсата, откъдето набра 2.7 млрд. долара. Няма местен или чуждестранен инвеститор, който да подмине такава сделка. Факт е, че 50% от играчите на местната борса са базирани в Лондон.

Правителството освен това даде и ясна заявка, че тази политика ще продължи - Кристоф Валенжак, експерт от финансовото министерство, заяви, че страната ще направи всичко възможно до края на мандата на настоящото правителство (есента 2011 г.) да осъществи още поне 5 големи сделки на борсата - така хем инвеститорите са доволни, хем се осигуряват пари за бюджета в тежки времена.

Всичко това върви паралелно и с установяване на важно сътрудничество с други борси. Преди дни беше подписано такова с NYSE Euronext, което ще даде възможност на към полския пазар да се насочат много нови чужди играчи.

По-интересното в случая е, че преди 4-5 години нямаше много голяма разлика например между борсата в България и Полша по отношение на броя новите компании и интереса към тях с изключение на мащабите им. Колкото и малък да е като обороти и пазарна капитализация, пазарът в София беше сред тези, на които много завидяха в бурните предкризисни години до края на 2007 г. заради новите компании.

Разбира се, това се дължеше и на значителния поток от инвестиционни капитали към България по това време, макар и те да бяха насочени по-скоро в не дългосрочно устойчиви вложения. Тогава лично шефът на варшавската борса Людовик Соболевски се е учудвал на атрактивността на българския пазар. Затова колко обаче са се променили нещата красноречиво говорят думите му сега: "България сериозно трябва да преосмисли бъдещето на фондовата си борса", заяви за "Дневник" Соболевски.

Донякъде консенсусът между пазарни участници и държавата последната да вземе мажоритарния дял в БФБ - София, с цел последваща продажба на стратегически инвеститор е стъпка в тази посока. Това обаче е в по-дългосрочен план. Ако се погледне какво обеща българското правителство - борсова приватизация, преди година и какво направи, няма да ни е трудно да намерим отговора, защото той е: нищо.

Вече година и половина борсата в София продължава да чака акции от електроразпределителни дружества или друга наистина качествена българска компания - било от енергийния, транспортния сектор или др. Работи се и по развитието на дериватен пазар в София, но за какъв пазар на деривати може да става въпрос, след като базовите активи нямат никаква ликвидност (виж графиката).

Единствено приватизационни мегасделки държат интереса на инвеститорите към Източна Европа буден. Последните две години обаче той обаче е насочен изцяло към Полша, тъй като единственото там държавата застана твърдо зад капиталовия си пазар и в продължение на години активно следва идеята Варшавската фондова борса да бъде не просто един локален пазар, а представител за целия регион.

Разбира се, полското правителството, чийто мандат изтича догодина, ще има още да работи, защото австрийският й конкурент -  Виенската фондова борса, все още не е за пренебрегване благодарение на силния гръб от инвестиционни и търговски банки.

Виена обаче вече е конкурент на Варшава само ако се сравнява заедно с по-малките борси, които придоби преди кризата, а именно Будапеща, Прага и Любляна. Недостатъкът на четирите пазара с общото име CEE Stock Exchange Group обаче е, че са слабо свързани по между си и ако един инвеститор иска да търгува на всички от тях, трябва или да влезе на всеки поотделно, или да използва услугите на банките собственички, което не е ясно колко ефективен вариант е.

Думите му бяха подкрепени от главния изпълнителен директор на NYSE Euronext Дънкан Нидерауер, който миналата седмица беше на работно посещение във Варшава по повод стратегическото технологично партньорство между двата пазара от юли тази година.

Не е изключено NYSE да се включи и в първичното публично предлагане на Варшава тази есен, макар и Нидерауер да отказва коментар по въпроса. Няколко месеца по-рано полското финансово министерство прекрати процедура по избора на стратегически инвеститор за ВФБ, след като от двата последни кандидата NYSE и Deutsche boerse остана само германският оператор.

С дялово участие или не обаче, технологичното партньорство за момента изглежда основната сила, която ще движи консолидацията в глобален мащаб. Или поне такова е мнението на Нидерауер. По думите му консолидацията със закупуването на дялове остана в миналото и отсега нататък процесът ще продължи на база технология и по-ефективна инфраструктура за привличане на инвеститори.

А и самите инвеститорите според Нидерауер ще търсят все по-оптимални начини за инвестиции, особено като се въведат новите финансови регулации, приети вследствие на кризата. Дали обаче технологичното сътрудничество не е просто претекст за реално дялово участие на американския оператор в полския - това засега може да е само догадка.

Само с приватизация обаче няма как един капиталов пазар да е вечно активен и интересен, тъй като тя се изчерпва. Това осъзнава и ВФБ и затова по думите на Лидия Адамска, член на борда на директорите на ВФБ, извън петте сделки, който се готвят, полската борса активно работи както за привличането на частни компании, така и за разнообразяването на предлагане услуги, включително чрез разпространението на борсова информация.

Въпреки това няма друг пазар в ЦИЕ, който със силата на магнит да задържи инвеститорите в момента. Бегли опити за съживяване на консолидационния процес направиха в началото на тази седмица Българската и Македонската фондова борса. Те започнаха взаимно разпространение на стандартна борсова информация на интернет страниците си. За двете това е сигнал, че могат и искат да си сътрудничат, но всяка от тях подчерта, че основната й цел е да си намери стратегически инвеститор. 

По думите им личи, че целта е обща и тя е за един общорегионален пазар. Взаимната обмяна на борсова информация обаче все още е далеч от реална интеграция в сектора, дори и към идеята на София и Скопие да се включи и Белград, чийто пазар също е силно интересен. 

Разпокъсаността между малките пазари си остава. Всяка е с различна платформа за търговия, а тези извън ЕС са и с различни регулации.

Ако продължи да чака, София може да си остане в дъното на депресионната спирала още дълго, защото освен Варшава и Виена гигантска конкуренция ще й прави Букурещ. В началото на 2011 г. румънското правителство ще листне на борсата там най-големия си държавен актив - фондът за компенсиране на гражданите с отнети имоти от комунистически режим Fondul Proprietatea.

Той отскоро се управлява от финансовия гуру Марк Мобиус, а първоначалните оценки за размера му възлизат на 3 млрд. евро. Това, освен че може да направи PZU дудже-IPO, най-вероятно ще привлече огромен ресурс от множество играчи. А защо не и български, които и без това от 2007 г. насам твърдят, че нямат качествени български активи, в които да инвестират.