Знаете ли какво е "фрийкър" (phreaker)? Означава нещо като компютърен хакер, но профилиран в областта на съобщителните мрежи. Произлиза от английските думи phone (телефон) и freak (изрод). Някои го свързват и с думата frequency (честота), защото ранните представители на тази технологична субкултура са използвали звуци с различна честота, за да пробият защитата на телефонните централи с тонално набиране.

В наши дни фрийкингът и хакерството дотолкова са се слели, че вече се говори за H/P субкултура (H от hacking и P от phreaking). Основното занимание на фрийкърите в момента е експериментиране с компютърни вируси, адаптирани за мобилни телефони. Засега заплахата от тях е по-скоро хипотетична, но масовото навлизане на смартфоните в живота на хората създава условия това да се промени в най-близко бъдеще...

Също като компютрите комуникационните системи винаги са били обект на особен интерес за хората с технически познания, които са лишени от морални задръжки. Опитите за непозволен достъп до съобщителните мрежи датират от средата на 50-те години на миналия век, много преди PC-то да се намести трайно на нашите бюра.

Смята се, че първите сериозни експерименти за неоторизирано използване на обществените комуникации съвпадат с въвеждането на автоматичните телефонни централи с тоново набиране на американският оператор AT&T. По това време фрийкърите се научават как да пробият сигурността им и да провеждат телефонни разговори на дълго разстояние, без да плащат.

Достъпът до междуградските обаждания остава основна цел на телефонните хакери някъде до края на 90-те години, когато мобилните комуникации стават общодостъпни и американските телекомуникационни оператори започват да предлагат тарифни планове с фиксирана такса за разговори до телефони във всяка точка на САЩ.

Но нека за малко се върнем към зората на фрийкинга. Всичко започва някъде през 1957 г. благодарение на... едно 7-годишно сляпо американско момче на име Джо Енгресия. Заради липсата на зрение то развива изключително добър слух и способността да възпроизвежда звуци с голяма прецизност. В един прекрасен ден Джо прави случайно откритие – специфично изсвирване с честота около 2600 херца в телефонната слушалка блокира обаждането.

Впоследствие се оказва, че това е контролен звук, с който централите на АТ§Т дават сигнал, че линията е готова за провеждане на разговор на дълга дистанция. До подобни изводи достига и друг пионер на фрийкинга, известен с името Бил от Ню Йорк. Той постига същия резултат като Джо Енгресия, но използва запис, който възпроизвежда звук с честота 2600 херца.

Истинският бум на фрийкинга започва някъде в началото на 70-те години благодарение на ветерана от виетнамската война Джон Драпър, известен и с прякора Капитан Крънч. Драпър поддържа близко приятелство с Джо Енгресия, който от своя страна споделя своето откритие. Двамата установяват също така, че могат да възпроизвеждат контролния звук в диапазона от 2600 херца благодарение на... детска свирка, която се продава в комплект със зърнените храни Cap'n Crunch. Оттам идва и фрийкърският прякор на Драпър.

Оказва се, че звукът прекъсва връзката на абоната от едната страна линията, но позволява на другия събеседник, който все още е свързан, да влезе в режим "оператор". Експериментите на Драпър със свирката от Cap'n Crunch впоследствие му позволяват да създаде електронно устройство, придобило известност под името "синя кутия". С него той бил способен да възпроизвежда 2600-херцовия звук, както и други тонове, с които да управлява от разстояние телефонните централи на АТ§Т.

Към края на 1971 г. Джон Драпър е арестуван и осъден на 5 години пробация за измама, след като обявява концепцията на фрийкинга пред масовата публика от страниците на списание Esquire Magazine. Статията, озаглавена Secrets of the Little Blue Box, привлича вниманието на много бъдещи фрийкъри и дори на младите Стив Возняк и Стив Джобс, които по-късно ще основат технологичния гигант Apple...

80-те години на миналия век са златното време на фрийкинга. Благодарение на персоналните компютри, модемните комуникации и т.нар. Bulletin Broad Systems (BBS) знанието за пропуските в сигурността на телекомуникационните системи започва да се разпространява масово. Отделно от това разбиването на монопола на AT&T и раждането на алтернативните телекомуникационни оператори в САЩ ускоряват процеса.

В този период се заражда безпрецедентно сътрудничество между хакерите и фрийкърите – едните са фокусирани върху пробиването на телекомуникационните мрежи и осигуряването на безплатни телефонни разговори, а другите – върху намирането на модемните връзки към корпоративни компютърни системи. Това е епохата, когато т.нар. H/P субкултура се радва на най-голям подем.

Раждането на цифровите мобилни комуникации и интернет тотално променя естеството на фрийкърството. Повсеместното пускане на тарифни планове за неограничени разговори и дигитализацията на телекомуникационните технологии постепенно водят до затихване на измамите с устройства тип "синя кутия". Представителите на H/P субкултурата пренасочват усилията си към интернет и се фокусират върху писането на вредителски софтуер – троянски коне, вируси и т.н.

През не толкова далечната 2004 г. обаче топката отново се връща в полето на комуникациите. Тогава се ражда първият вирус за мобилен телефон, наречен Cabir.A. Създаден е от група разработчици на вредителски софтуер с една-единствена цел – да докажат, че това е възможно.

Вирусът се предава чрез мобилни устройства, работещи под операционна система Symbian, с включена Bluetooth безжична връзка. Не причинява особени поражения, освен че хаби батерията по-бързо. Поради тази причина разпространението му е сравнително слабо. Cabir.A обаче доказа на практика, че с "поумняването" си телефоните стават уязвими за същите заплахи като компютрите.

Следващите версии на първия телефонен вирус не са толкова безобидни. Някои от тях са способни да изключат телефона напълно, да изтрият данните на него, да визуализират черепи по екрана на апарата и най-неприятното – да изпращат съобщения до номера с добавена стойност.

Разпространяват се чрез Bluetooth, MMS или инфрачервена връзка. През 2006 г. се появяват и първите троянски коне за телефони - SymbOS. Sendtool, Cdropper... Може би най-голямо е разпространението на т.нар. Commwarrior, който успява да зарази около 100 000 телефона основно в Испания, маскирайки се като MMS съобщение. Резултатът от неговата вредителска дейност е астрономическа телефонна сметка за клиента.

Скоро след появата на Cabir.A броят на регистрираните вируси е над 100. Повечето от тях са предназначени за операционните системи Symbian и Windows Mobile. Това, което за момента възпира авторите на мобилни вируси, е наличието на много софтуерни платформи за безжични устройства.

Според изследване на компанията Panda Security от 2008 г. около 90% от вредителския софтуер за телефони работи под Symbian, около 4% - под Windows Mobile, и около 3% - под PalmOS. Потенциално заплашена е и най-бързо развиващата се операционна система в света – Google Android, най-вече поради отворения й характер.