Каквито и мерки да се вземат за подпомагане на капиталовия пазар, то те няма да дадат мигновен ефект, а ще отнеме много време за възвръщане на загубеното доверие. Те трябва да се прилагат комплексно, за да има резултат. Сред най-важните от тях са нормативни промени, свързани с дейността на инвестиционните посредници и взаимните фондове, инвестиционните ограничения на Сребърния фонд, подобрения като цяло в нормативната база за капиталовия пазар, регулациите за маржин покупките и късите продажби, както и обособяването на клирингова институция. Мерките не трябва да са само от нормативно естество, а също насочени към подобрение на качеството на корпоративно управление и към привличането на емитенти. Най-бърз и осезаем ефект би бил продажбата на държавни дялове през регулирания пазар. Тук Министерството на финансите може да вземе пример от полския пазар, който благодарение на множеството листвания на държавни дружества и активната държавна подкрепа се явява един притегателен център за чуждестранни инвеститори и източник на допълнителни средства за полския бюджет.

Прекаленият фетишизъм по ресурса в Сребърния фонд може да доведе до нови заблуди за нивото на пазара ни, които да се окажат необратими. Одобрявам идеята част от фонда да намери приложение на БФБ, но при строги критерии и прозрачност. Ресурсът в него не може да е панацея за ниската ликвидност на БФБ. Напротив, прекаленото експлоатиране на тази идея ни отдалечава от същността на проблема. А неправилната употреба на фонда ще доведе до нови ситуации на прекалена зависимост и лесни, но фатални манипулации.

По отношение на предлагания данъчен диференциал при инвестиции в КИС - определено е посока, в която може много да се работи и която ще донесе благоприятни ефекти и за БФБ, и за участниците на нея.

Всичко, което беше жизнено необходимо за развитието на пазара, беше направено още преди години. Напоследък лъснаха някои пробойни в законодателството, но те са лесно поправими. Към момента единственото, от което се нуждае фондовият ни пазар, е доверие. То обаче не се гради с един административен акт. Наивно е да се очаква, че от утре хората ще започнат да инвестират в договорен фонд само защото това ще намали данъците им. Нищо подобно не се случи с доброволните пенсионни фондове, нали? Истината е, че обикновените хора ще се върнат на пазара, когато той е близо до своя следващ пик и... историята ще се повтори. Не мисля, че най-доброто нещо за пазара е да той да бъде превърнат за пореден път в заложник на емоциите на хиляди индивидуални инвеститори. Решението е доста по-комплексно и е част от цялостна реформа в осигуряването. Мислите ли, че на правителството му се занимава и с това сега?