Зад съкращението 4G не се крие някой нов модел смартфон на Apple или HTC. Това е абревиатура, която се използва за означаването на телекомуникационните мрежи от четвърто поколение. Става дума за безжична свързаност, която един ден би трябвало да осигури гигабитови скорости при пренос на данни. Към момента този тип мрежи се изграждат по два конкуриращи се, но, от друга страна, и допълващи се стандарта. Това са LTE (Long Term Evolution) и WiMax.

Втората технология е нещо като духовен наследник на добре познатия Wi-Fi, а LTE представлява еволюционна надстройка на съществуващите GSM и 3G мрежи. WiMax е разработен от IEEE (Institute of Electrical and Electronics Engineers), а зад LTE стоят по-голямата част от мобилните оператори и производителите на комуникационно оборудване.

Необходимостта от следващо поколение телекомуникационни мрежи е повече от очевидна. Те ще позволяват на все по-голям брой потребители да се възползват от мобилен пренос на данни (интернет) с по-висока скорост. На тази база ще бъдат разработени нови услуги и приложения, които да бъдат алтернатива на приходите от пренос на глас, които в момента са в основата на бизнес модела на телекомуникационните оператори.

По същество и двете технологии използват един и същ базов принцип на работа – OFDM (Orthogonal Frequency Division Multiplexing), който е базиран на FDM (Frequency Division Multiplexing). FDM използва целия наличен честотен ресурс за излъчване. Можете да си го представите като един камион, пълен с информация. Ако той се обърне, данните се губят.

При OFDM, който се използва при WiMax и LTE, информацията се разделя между честотните ленти, като между тях не се оставят празни пространства (буфери, каквито се използват при FDM), така че честотните ресурси могат да се използват по-пълноценно. Ако се върнем на сравнението с камиона, при OFDM информацията се разделя в много "превозни средства" и ако едно от тях се счупи, ще бъде загубена само малка част от данните.

Към момента WiMax интернетът достига максимална скорост от 8-10 Mbps, а тестовете на LTE показват, че еволюционният стандарт може да надмине 100 Mbps при сваляне и наполовина по-ниско при качване на информацията. Затова и тези стандарти, макар и маркетирани като четвърто поколение, по-скоро се приемат за нещо като 3.9G.

Сблъсъкът между двете технологии датира от началото на 2007 г. Тогава WiMax изглеждаше в по-добра позиция като технология, готова за пускане на пазара, докато LTE беше все още в тестов период. Тогава телекомуникационната компания Sprint обяви намеренията си да инвестира 5 млрд. долара в план за разгръщане на WiMax мрежа на територията на САЩ. Малко по-късно Sprint и Clearwire се сляха в сделка за 14.5 млрд. долара, като новата компания си постави целта да осъществи амбициозния WiMax план.

В резултатът към момента има изградени мрежи в 15 американски щата, което според оценката на оператора покрива 27 големи пазара. Услугата достига до клиентите през 34 млн. "горещи точки" и се продава на едро на партньори като Sprint, Comcast, Time Warner Cable и други. От Clearwire твърдят, че до края на годината ще изградят мрежа, която ще покрива всички големи пазари в САЩ, базирана на 120 млн. точки.

Към момента действащите WiMax мрежи са повече като брой и покритие, защото реалното изграждане на LTE инфраструктура започна в началото на 2010, а WiMax проекти се осъществяват повече от 3-4 години. В резултат наследникът на Wi-Fi е обиколка напред по отношение на разпространението му. За сметка на това обаче вече 61 мобилни оператори по света са заявили намеренията си да еволюират към LTE стандарта, който ще изисква сравнително по-малко инвестиции, защото е свързан с ъпгрейд на съществуващите GSM и 3G мрежи.

В България все още нито един от трите големи мобилни оператора не е стартирал LTE мрежа. За сметка на това вече има сравнително добра WiMax инфраструктура, поддържана от компаниите "Макс телеком", "Некском" и "4ever". Те обаче засега не успяват да осигурят добро покритие на страната и да привлекат голям брой абонати, които да се възползват от техните услуги.

Гаранция за предстоящото бързо навлизане на LTE e фактът, че още през 2007 г. двата най-големи мобилни оператора в САЩ - Verizon и AT&T, обявиха, че смятат да се развиват в посока LTE. Причината е, че според тях LTE предоставя повече възможности за естествено подобряване на техните GSM/UMTS/HSPA/CDMA базирани мрежи. Очаква се Verizon да обнови голяма част от инфраструктурата си до края на годината, а през 2011 г. да покрие всички основни пазари в САЩ, което ще даде старт на истинската конкуренция при 4G предлагането.

Доскоро за двете технологии се говореше едва ли не като за взаимоизключващи се. Оказва се обаче, че и двете имат бъдеще. Очевидно е, че LTE вече печели битката за сърцата и инвестициите на големите телекоми и ще се превърне в доминиращ стандарт при крайните устройства и потребители. Не е изключено обаче при изграждането на LTE мрежи да се използва WiMax технологията като връзка между основната преносна мрежа (backbone) и точките на присъствие. Тоест възможен е и вариантът, при който в бъдеще двата стандарта се допълват взаимно.

Преходът към 4G мрежи няма да се случи като с магическа пръчка най-малкото защото е свързан с големи инвестиции от страна на операторите. Друга важна причина е изоставането на пазара на устройства, поддържащи новите стандарт. Към началото на 2010 г. в световен мащаб съществуват 315 работещи 3G HSPA мрежи (1875 съвместими устройства), 37 от които са базирани на 3G HSPA+ стандарта (20 съвместими устройства), и само една LTE мрежа, която работи от 15 декември миналата година (устройствата са в тестова фаза). До края на годината се очаква броят на работещите LTE мрежи да достигне 19, а до края на 2012 г. – 36.

Като цяло преминаването към LTE е трудоемък процес, изискващ много инвестиции, нови елементи в мрежите, прилагане на нови знания и създаване на нови услуги, ползващи LTE мрежи, обясняват от българския телеком "Мобилтел".

Други обстоятелства, които могат да забавят налагането на LTE, не само в България, но и по света, са скорошните големи инвестиции на телекомите в техните 3G мрежи, както и необходимостта от нови честоти, които трябва да бъдат отпуснати от местните телекомуникационни регулатори. Въпреки всички пречки обаче LTE е все по-близо и буквално до няколко години голяма част от потребителите по света ще се възползват от скоростта на телекомуникационните мрежи от четвърто поколение. Остава само да се появят и крайните устройства, които да ги използват.