Екотаксата за боклука като неизбежно зло
| 66 млн. лв. има за проекти на общините за сепариращи инсталации и закриване на стари сметища 1.8 млн. лв. струва софийската общинска инсталация за разделяне на отпадъците 23 регионални депа ще се строят по програма "Околна среда" заедно със сепариращите инсталации "Общините трябва да получат стимул, а не налагане на отчисления от страна на държавата." Минчо Казанджиев, кмет на Ловеч "Вдигането на такса смет е оправдано - трябва да се осигурят пари за депата." Георги Караджов, кмет на Левски |
Колко струва изхвърлянето и оползотворяването на отпадъците в България поне да започне да се приближава към европейските стандарти? И сега - в кризата - ли е моментът това да се прави? И колко ще струва на данъкоплатеца?
Тази поредица от въпроси се появи, след като преди няколко седмици правителството определи размера на такса депониране, която от догодина ще се плаща от общините за всеки тон боклук, изхвърлен на сметищата. За депата, които отговарят на европейските екологични стандарти, таксата ще е 3 лв. на тон за 2011 г., 9 лв. през 2012 г., 15 лв. за 2013 г. и... 35 лв. през 2014 г.
Кметствата, които ползват стари сметища, ще плащат двойно. Средствата ще се събират от такса смет, плащана от домакинствата и фирмите, и ще могат да се използват само за разширяване на съществуващи или строеж на нови депа.
За и против
Един от аргументите на министерството на околната среда да въвежда допълнителна финансова тежест за гражданите и бизнеса е, че вече е крайно време да започне пестенето на пари за строеж на депа по евростандарти. България отчайващо закъснява в това отношение - още до средата на 2009 г. страната трябваше да изгради 55 регионални депа за изхвърляне на отпадъци, които да обхванат всички общини. До момента има 32 сметища по евростандартите, а заради забавата България рискува наказателна процедура от Брюксел.
Много от депата се строят с европейско финансиране по предприсъединителната програма ИСПА и оперативната "Околна среда". След това обаче България ще трябва сама да се грижи за следващите, така че отсега общините трябва да се готвят за тази скъпа самостоятелност. Затова и новата такса, наричана "отчисление", ще се събира в специална общинска сметка и на 3 месеца ще се превежда на отделна сметка на регионалната екоинспекция, като при забава кметствата ще плащат лихви.
Екоминистърът Нона Караджова не крие, че се надява отчислението да изиграе и ролята на наказателна такса, която да пришпори общините по-бързо да изградят сепариращи инсталации и така да намалят изхвърляното количество боклук.
Това всъщност е и голямата крайна цел - все по-голямо количество боклук да се връща в икономиката като рециклирани суровини или като гориво за производство на енергия. България, както и останалите страни в ЕС има задължение да намали наполовина боклука за депо до 2020 г. Така че общините имат доста работа и в тази насока.
Точно тук обаче сметките на държавното ведомството и на местните власти се разминават.
Според изчисленията на сдружението на общините сепарирането ще им излиза по-скъпо, отколкото ако продължат да изхвърлят целия боклук на сметищата и плащат дори най-високата - засега - наказателна такса от 35 лв. за 2014 г. При сепариране се отделят 30% от боклука, което струва между 20 и 30 лв. за тон. За депонирането на останалите 70% ще се плаща още около 24.50 лв. такса, с което сметката набъбва на 45-55 лв. за тон, изчисляват от сдружението.
И твърдят, че такса смет ще се увеличи още повече.От екоминистерството обаче коментират, че кметовете са "изпуснали" приходите, които могат да получават от рециклираните материали. От МОСВ твърдят, че чрез сепарирането може да се покрият изцяло разходите по новото отчисление, така че да не се наложи увеличаване на такса смет.
Кметовете се надяват преговорите с кабинета да продължат и екоминистерството да намали таксите. За да бъдат местните власти наистина мотивирани да намалят боклука, според тях те трябва да бъдат освобождавани от това отчисление, ако постигнат определени цели при сепарирането.
"Целта за намаляване на отпадъците е добра, но общините трябва да получат друг вид стимул, а не налагане на отчисления от страна на държавата", каза пред "Дневник" кметът на Ловеч Минчо Казанджиев. "Ще изпробваме настоящия механизъм и поне в първите три месеца на 2011 г. тези отчисления ще се събират задължително от всички, след това можем да променим наредбата", коментира наскоро зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева.
Откъде пари?
В момента само София и Пловдив разполагат с общински сепариращи инсталации с капацитет съответно до 120 хил. и 125 хил. т годишно. Отделно организациите за оползотворяване на опаковки имат 26 такива съоръжения в цялата страна. Повечето от тези инсталации могат да обработват само разделно събрания (относително) боклук от цветните контейнери. По информация на екоминистерството три от тях - в Ямбол, Търговище и Габрово, са пригодени да обработват и смесен отпадък.
От общините твърдят, че за повечето от тях е непосилно да инвестират в собствени сепариращи инсталации. Това обаче не е задължително - основни източници за финансиране са държавният бюджет и европейските фондове.
Общините, които вече имат сметища по евростандартите, могат да кандидатстват за безлихвени кредити от предприятието ПУДООС към екоминистерството или от националния бюджет. По втората линия са заделени общо 66 млн. лв. за сепариращи инсталации и закриване на стари сметища, обясни шефът на дирекция "Управление на отпадъци" в екоминистерството Стефан Стефанов. За сравнение, софийската общинска сепарираща инсталация струва 1.8 млн. лв. Кандидатстването за средства е всяка година до 1 юли.
Новите 23 регионални депа ще бъдат строени с пари по оперативна програма "Околна среда" и повечето от тях ще бъдат снабдени с такива инсталации за предварително третиране. Изключение ще правят онези региони, където се генерира боклук под 20 000 тона на година и сепарирането при тях е финансово необосновано, обясни шефът на оперативната програма в ековедомството Малина Крумова.
Такива са Малко Търново, Ботевград, Панагюрище, Костинброд и Разлог. Там, обясниха от МОСВ, за намаляване на отпадъците ще се разчита на ефективна работа на системите за разделно събиране и домашното компостиране на биоразградимия боклук.Вариант за финансиране на сепарирането е и публично-частното партньорство.
Единият начин е частен инвеститор да осигури парите за изграждане на инсталациите, а общината да му плаща, за да ги ползва. София има такъв опит,защото използва и сепариращи съоръжения на организациите по оползотворяване. Кметът на Левски Георги Караджов също търси вариант да изгради инсталация за разделяне на боклука с помощта на частни инвестиции. Засега обаче проектът е в бъдеще време, няма яснота колко ще струва и кога ще се осъществи.
Такса смет - неизбежно нагоре
По всяка вероятност новият начин за управление на отпадъците ще доведе до увеличаване на такса смет, но все още не е ясно с колко и откога. Столичната община все още не е направила сметката за догодина, каза зам.-кметът по екологията Мария Бояджийска. Общината има неясноти по новите правила и е отправила запитване към екоминистерството.
"След като се получи отговорът и се направи план-сметката за чистотата за следващата година, ще е ясно дали ще се наложи повишаване на таксата", обясни Бояджийска. Според колегата й зам.-кмет по финансите Минко Герджиков ставката не трябва да се увеличава в условията на криза. За разлика от другите общини обаче за София от догодина ще отпадне един голям разход - за съхранение на балираните отпадъци. В бюджет 2010 за него са предвидени 5.8 млн. лв., а таксата за депониране през 2011 г. ще е максимум 1 млн. лв., и то при положение че не бъде сепариран нито един тон отпадъци.
Община Левски е една от многото, които и догодина ще продължат да хвърлят отпадъците си на старото сметище, и за това съгласно наредбата ще плаща двойно по-големи отчисления (съответно 6 лв. за 2010 г., 18 лв. за 2011 г. и т.н.). Проектът за регионалното й депо се прави от две години и половина по програма ИСПА от фирма, избрана от предишния екип на екоминистерството.
Кметът Георги Караджов обаче смята, че отчисленията няма да натоварят особено бюджета на общината. "Тази сума е нищо. Такса смет обаче със сигурност ще се вдигне, но това е оправдано - все отнякъде трябва да се осигурят пари за строителство и разширяване на депата. Друг вариант няма", каза Караджов.Ключът е в цветните контейнери
"Отпадъците могат да намалеят само при подобряване на системата за разделно събиране", коментира зам.-кметът на столицата Милена Бояджийска. Кметовете на Левски и Ловеч също смятат, че ключът е в цветните контейнери. "Ако системата за разделно събиране работи, рециклируемите отпадъци може въобще да не стигат до депото", каза кметът на Ловеч Минчо Казанджиев.
Това засега обаче е утопичен вариант, показва горчивият опит на София. В части от града, сред които най-големите квартали "Младост" и "Люлин", цветни контейнери на практика няма, а общината вече няколко месеца се опитва да накара организациите по оползотворяване да спазват договорите си. "Предстои да променим споразуменията с организациите, което трябва да направи системата по-ефективна", каза пред "Дневник" Милена Бояджийска, без да дава повече подробности.
| Опитът на София София вече има почти двегодишен опит с разделянето на отпадъците. Те се сепирарат на общинската инсталация на сметището край Суходол и на двете частни на организацията за оползотворяване на отпадъците "Екобулпак". Отделно част от боклука, който не може да се рециклира, се изгаря в циментовия завод на "Холсим". Въпреки това миналата година отпадъците, които се изхвърлят на сметището, не намаляха чувствително. Трите инсталации сумарно имат капацитет да сортират целия боклук на София, но се оказа, че дейността е зависима от икономическото състояние на рециклиращите фирми. Заради кризата организациите по оползотворяване не искаха да купуват отделените отпадъци, тъй като поръчките на фабриките за хартия и стъкло рязко намаляха, съответно и цената падна. Заради прекъсвания в производството "Холсим" също не приемаше боклук. Така вместо всички 360 хил. т боклук, генерирани в София, през инсталациите минаха двойно по-малко. "Тази година положението е по-добро, но все още не искам да давам конкретни числа. Въпреки това смятам, че отпадъците може да намалеят само при подобряване на системата за разделно събиране", каза Бояджийска. |