Развитието на възможности на НАТО да води кибервойни се превръща в един от основните елементи в дебата за новата стратегия на алианса, която трябва да бъде приета следващия месец, съобщава EUobserver.

Новият документ ще замести предишната 10-годишна стратегия, писана преди ерата на интернет. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен изготви новата концепция на 28-те страни членки и я разпространи през миналата седмица. Тя трябва да бъде приета единодушно на среща на върха на 19 и 20 ноември в Лисабон, отбелязва EUobserver.

На този етап се оказва, че искането на САЩ за разработване на активна киберотбрана е въпросът, който предизвиква най-голямо разделение сред страните членки.

"Активната киберотбрана е изключително чувствителен въпрос. Мнозина експерти изтъкват, че за да имате отбрана, трябва да имате също така и нападение. Много бих се изненадал, ако НАТО я приеме с консенсус", коментира дипломат от балтийските държави.

След атаките през 2008 г. над класифицираната военна мрежа Пентагонът създаде киберкомандване и превърна активната киберотбрана в един от основните стълбове на своята политика, обясни в средата на септември американският министър на отбраната Уилям Лин.

Американското киберкомандване отива по-далеч от пасивната "Линия на Мажино", обясни Лин. Пасивните системи за отбрана могат да посрещнат 80% от нападенията. Но за останалите 20% са необходими активни системи като сензори, които да откриват и блокират нарушителите в мрежата. В сърцето на новата киберполитика на Пентагона лежи осъзнаването на факта, че военните мрежи не могат да бъдат защитени, ако не бъде гарантирана сигурността на другите видове инфраструктура като електрическите, финансовите мрежи и други. Има подозрения, че компютърният вирус Stuxnet е бил създаден в САЩ и чрез устройства за преносима памет е бил вкаран в индустриални заводи, за да саботира производствени дейности, в това число и ядрени съоръжения. Над 60% от случаите на заразяване със Stuxnet бяха регистрирани в Иран.

На фона на това министърът на отбраната на САЩ Уилям Лин призова през септември принципът на колективната отбрана да се приложи и спрямо компютърните мрежи. "Понятията от студената война за колективно предупреждение в XXI век се отнасят до киберсигурността", заяви Лин.

Европейските съюзници на САЩ показват, че са склонни да си осигурят защита срещу кибератаки, подобни на онези, които поразиха компютрите на естонската администрация през 2007 г., но не проявяват голям апетит за американския модел "превантивни кибернападания" срещу враждебни страни или организации, отбелязва EUobserver.

Генералният секретар на НАТО Расмусен възложи на група експерти начело с бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт да изготви доклад за нова стратегия на НАТО. "Междувременно НАТО трябва да развие напълно адекватни отбранителни способности с пасивни и активни елементи", препоръча докладът, оповестен през май 2010 г. В него се подчертаваше необходимостта НАТО да сътрудничи по-добре с ЕС, тъй като това би било полезно в решаването на неконвенционалните заплахи като тероризма, кибератаките или уязвимостта на енергийните системи."

Докладът препоръча на Расмусен или генералите в НАТО да бъдат делегирани права да отвръщат в извънредни ситуации като ракетна или кибератака. Но идеята вероятно няма да проработи, предупреждават дипломатически източници.

Страните от НАТО не са съгласни алиансът да участва в кибервойни, отбелязва в заключение EUobserver.