Родената в Хюстън Дженифър Хюи ражда първите си две деца в Тексас, а следващите две - във Франция. Макар че болницата в Хюстън изглежда като луксозен хотел, а здравното заведение в Париж в известна степен напомня за предишното си предназначение, а именно - преустроен затвор, Хюи определено предпочита френската столица.

Американският модел е твърде скъп и не гарантира сигурност, твърди многодетната майка. Франция предлага на нейното семейство добро медицинско обслужване, по-голяма застраховка, повече удобства и никакви грижи кой ще плаща сметките, ако съпругът й утре си смени работата.

Семейство Хюи ползва френската здравна система срещу около 200 долара на месец – 102 долара (около 77 евро) се внасят по две здравни полици, а други 100 долара постъпват по допълнителна полица, от която неотдавна семейството се е отказало, защото съпругът преминал на работа с повече социални облаги.

Според Световната здравна организация в света съществуват четири основни модела системи – този на Бевъридж (на името на британеца Уилям Бевъридж, направил британската Национална здравноосигурителна система), моделът на Бисмарк (германецът Ото фон Бисмарк е създател на първата здравно осигурителна система в света през 1883 г.), смесен модел (който се прилага в Канада) и липсата на здравно осигурителна система, т.е. всеки плаща услугите, които получава (най-разпространен е в бедните държави на Африка).

В Европа се прилагат основно първите два модела. Германия и Франция, както и България, използват разновидности на модела, създаден от Ото фон Бисмарк, при който здравноосигурителните фондове се финансират основно от вноски от работниците и работодателите, а Великобритания и в повечето скандинавски страни се прилага моделът "Бевъридж", при който здравната система се осигурява от местни и национални данъци.

През 2001 г. Световната здравна организация определи френската система като най-добрата в света заради универсалното й покритие, свободите, които се дават на пациентите и на доставчиците на здравни услуги, общото здравно състояние на населението, продължителността на живота на хората.

Във Франция здравното осигуряване е задължително за всички френски граждани и за чужденците, пребиваващи повече от три месеца в страната. Безплатно е лечението на хората с определени хронични заболявания, бедните и хората с увреждания. Не се заплаща и лечението в спешните центрове. Пациентът има свободата да избере къде и кой да го лекува. Близо две трети са държавни болници, включително и всички университетски.

Универсалната здравна застраховка (Couverture Maladie Universelle) е в размер на 13.55% от заплатата и се събира от националната социалноосигурителна агенция. Работодателят покрива 12.8 процентни пункта от ставката на осигуровката, а работникът - 0.75 пр. пункта. Няма таван за средствата, върху които се правят осигуровки. Здравната система се финансира и от данъци, от част от акцизите върху алкохола и цигарите и от държавни субсидии.

Осигуряването се осъществява от конкуриращи се държавни фондове, в които постъпва универсалната застраховка, както и от частни фондове. Държавното здравно осигуряване покрива над 76% от разходите за здравеопазване. Според изследвания домакинствата плащат "от джоба си" 7%, а останалото се поема от частните каси. Почти 90% от французите имат допълнителни осигуровки в частните фондове, благодарение на които лечението им може да им излезе напълно безплатно.

Държавните здравни каси се управляват от бордове с равен брой представители на работодателите и служителите. 

Основните проблеми на френската система са огромните дефицити и контролът върху разходите. Едва в последните години дефицитът започва да се редуцира - от 10-12 млрд. евро през 2003 г. до 5 млрд. евро през 2009 г. Съкращението бе постигнато основно чрез ограничаване на реимбурсираните лекарства и препоръките да се набляга на изписването на генерични лекарства, които са значително по-евтини от оригиналните.

Германската система е най-старата в света. Създадена е от канцлера Ото фон Бисмарк през 1883 г. и не спира да се реформира, за да се справи с голямата тежест на застаряващото население, стремящо се да поддържа висок жизнен стандарт. Последната голяма реформа бе през 2007 г.

Здравното осигуряване вече е задължително за всички. Германците със заплата под 48 600 евро на година се осигуряват чрез системата на задължително държавно здравно осигуряване – Statutory Health Insurance (SHI). Хората с по-висока заплата (близо 20% от населението) имат право да избират дали да останат в държавното осигуряване (около 75% го правят), или да си купят частна застраховка. Държавната система покрива около 85% от населението, около 10% участват в частната.

Частните фондове се регулират от държавата, за да се гарантира, че премиите, които плащат участващите в тях, няма да се увеличават драстично с напредването на възрастта. Освен за най-богатите германци частните фондове играят заместваща роля и за самонаетите.

Схемата на задължителното здравно осигуряване се извършва чрез повече от 180 конкуриращи се здравни каси. Те са автономни, нестопански, неправителствени организации. Задължителната здравна вноска е в размер на 14.9% от брутната месечна заплата през 2009 г., но до определен таван на доходите. Миналата година служителите внасяха 7.9 процентни пункта от вноската, а работодателят (или фондът) – 7 пр.п. Догодина вноската ще бъде увеличена до 15.5%.

Осигуровката покрива лечение в болница, извънболнични грижи от регистрираните лекари към касите, минимален обем зъболекарски услуги, стойността на лекарствата, издавани с рецепта, рехабилитационните услуги, но не и лечение в частни болници и при лекари, които не работят с касите.

Осигуряващите се в държавната система внасят по 10 евро на тримесечие при първо посещение на GP или специалист в амбулаторни условия или за последващи посещения без направление. Плащат и по 10 евро за рецепта за извънболнично лечение, 10 евро на ден за престой в болница и рехабилитация (до 28 дни в годината) и между 5 и 10 евро за предписани медицински помощи. Като цяло германците са доплатили от джоба си 13% от общите разходи за здравеопазване, държавната схема е покрила около 61%, а частните фондове - 9.3% през 2007 г.

Скандинавските страни и Великобритания използват модела на Уилям Бевъридж. При тези системи здравните грижи се предоставят и финансират от държавата чрез събираните от централните и местните власти данъци.

С управлението на медицинските услуги в повечето държави са натоварени общините, които разпределят получаваните от централния бюджет средства. В Норвегия например общините отговарят за финансирането и осигуряването на първичните здравни услуги. През декември правителството отпуска бюджет, но обикновено парламентът след това гласува допълнителни средства най-вече за болниците. Регионалните власти контролират и болниците, които са държавни. Всички грижи, получени в държавна болница, са безплатни, включително и лекарствата, стига пациентът да е постъпил там с направление.

Норвежката агенция по лекарствата изготвя реимбурсен "Син списък". Лекарствата в него се одобряват от правителството и от парламента. Частното осигуряване не играе съществена роля в страната и малцина жители участват в него.

Основният проблем на здравната система е нейното финансиране. В последните години значително се увеличават разходите на болниците за сметка на доболничните услуги. В страната е създаден фонд от 384 млрд. долара с постъпленията от производството на петрол, който да осигури гъвкавост и да компенсира нарастващите разходи.  С поредица от реформи след 2001 г. властите се опитват да се справят с този проблем.

Във Великобритания лейбъристкото правителство, което управляваше последните 13 години до май 2010 г., успя да увеличи средствата за здравеопазване, но не се справи с продължителното чакане за получаване на медицински услуги, един от най-големите недостатъци на британската система.

Всяка година здравната система в САЩ поглъща около 16% от БВП, или 2.4 трилиона долара. Тенденцията е този дял да достигне 21% до 2020 г., ако не се извършат реформи. Годишният разход на човек от населението е най-високият в света – 7290 долара през 2007 г. по данни на ОИСР. В същото време системата не покрива цялото население. През 2008 г. 60% от американците бяха осигурени в частни здравни фондове, като 55% получаваха осигуровката чрез работодателя си, а 5% се самоосигуряваха. Федералните програми осигуряваха 24% от населението, а 15%, или 46 милиона, не бяха осигурени.

През март администрацията на Барак Обама се похвали с един от малкото успехи в своето управление - Конгресът прие реформата в здравната система, която екипът на президента подготвяше цяла година. Целта е в следващите 10 години в системата на здравното осигуряване да бъдат включени още 32 млн. души и тя да покрие 95% от населението. Стойността й се оценява на 940 млрд. долара, в резултат се очаква да се увеличат субсидиите и да се намали дефицитът.

Обхватът на здравните осигуровки е различен - повечето покриват престоя в болница и услугите на лекаря. Други включват и превантивни услуги, изплащане на рецепти, понякога и зъболечение.

Повечето лекари в САЩ имат частна практика. Заплащането им се осигурява чрез различни методи – от над хилядата частни каси, от таксите по държавните програми (насочени към определени групи хора – бедни, възрастни и ветерани). Осигурените лица обикновено са отговорни директно за част от възнаграждението на лекарите, а неосигурените трябва сами да покриват цялата сума.

Въпреки слабото покритие на здравноосигурителната система доплащанията "от джоба" на домакинствата са само 12% от разходите в здравната система през 2007 г., или по 890 долара на човек.

Реформите на здравните системи са едни от най-болезнените в посткомунистическите общества и са добра почва за популизъм. През пролетта в Унгария на власт дойде дясноцентристката партия "Фидес", блокирайки желанието на предишното социалистическо правителство да увеличи дела на частните инвестиции. Сега обаче правителството се вижда принудено да увеличи бюджета на националната здравноосигурителна каса и ще има нужда от средства, за да покрие огромните дългове на болниците и да не допусне фалита им.

Здравната система на Унгария се финансира от вноските на работодатели и работници и от държавата, като в последните години делът на вноските непрекъснато намалява (от 65% през 2006 г. до 42.7% през 2010 г.) за сметка на увеличаващо се държавно финансиране ( от 24.2% до 44.9%).

Хроничните проблеми на унгарската здравноосигурителна система са разточителното използване на лекарства (по този показател страната е първенец в ОИСР) и на медицински услуги (над 11 пъти в годината спрямо 7.6 пъти средно за ОИСР), ниското заплащане на лекарите, което стимулира корупцията и кара мнозина специалисти да търсят работа в чужбина.

Аналогичен проблем имат и лекарите в Румъния - всеки десети от тях след 2007 г. е напуснал страната. Румъния е държавата с най-ниски разходи за здравеопазване в ЕС - едва 3.6% от БВП, а заради тежката рецесия ще бъде принудена допълнително да ги свие.

Болниците са в много тежко финансово състояние. Някои от тях нямат основни медикаменти, антибиотици, конци... Системата е на ръба на колапса, което води до чести оставки на ресорните министри - за последните 20 години на "горещия стол" се смениха 19 министри.