По-малко от три месеца преди изтичането на тригодишния срок за пререгистрация на фирмите 900 хил. търговци не са се вписали отново, а все още няма яснота как ще се проведе ликвидацията им. По данни на Агенцията по вписванията до края на септември са се пререгистрирали едва 285 301 фирми.

От Министерството на правосъдието цяла седмица не успяха да отговорят на въпросите на "Дневник" какво става с наложителните промени в Закона за търговския регистър, без които ликвидацията на 900 хил. дружества ще струва на държавата 450 млн. лв. Това кара юристи, до които се допита "Дневник", да прогнозират, че ще се стигне до удължаване на срока за пререгистрация с поне 6 месеца до 30 юни 2011 г.

Статистиката показва, че най-много "стари" фирми - близо 129 хил., са подновили вписването си в търговския регистър през първата година от съществуването му. След това през 2009 г. и 2010 г. темпът на пререгистрация се е забавил. Откакто през юли Министерството на правосъдието обяви, че готви промени за начина на ликвидация на непререгистрираните фирми и това ще блокира участието им в стопанския оборот, броят на подалите заявления в Агенцията по вписванията е скочил 5-6 пъти.

Ако през първата половина на тази година на месец са се пререгистрирали по 3-4 хил. еднолични търговци, през август и септември са се вписвали по 10-12 хил. През тези два месеца двойно са се увеличили и пререгистрираните дружества с ограничена отговорност.

Изчисленията показват, че ако вписването на старите търговци продължи в този по-висок обем или дори нарасне, пак ще останат поне 850 хил. фирми, които ще трябва да бъдат ликвидирани служебно. В момента процедурата по ликвидация в Закона за търговския регистър е изключително тромава и според магистрати може да блокира работата на цели съдилища.

Освен това тя е уредена така, че всички разходи по заличаването на фирмите ще са за сметка на държавата. Това според изчисления на Агенцията по вписванията, обявени преди няколко месеца, ще струва 450 млн. лв., като най-оптимистичните прогнози са за поне 60-100 млн. лв.

За да се избегне плащането на подобна сума, през юли Министерството на правосъдието огласи поправки в закона. Според тях всички еднолични търговци и клонове на чужди фирми, които не се пререгистрират до 1 януари 2011 г., автоматично ще престанат да съществуват и ще бъдат заличени. Търговските дружества и кооперациите пък ще бъдат извадени от оборота, като им се забрани да се разпореждат с имуществото си, да сключват сделки и да се разплащат на бизнес партньорите си.

Тези дружества ще могат само да плащат заплати на служителите и задълженията си към държавата. Ако някой иска за дадена фирма да се проведе производство по ликвидация с осребряване на имуществото й, за да си върне кредит например, ще трябва да си плати (4 минимални работни заплати), беше философията на юлския проект.

Месец по-късно ведомството на Маргарита Попова обяви нов вариант на поправките. В августовския проект изискването поискалият ликвидация да плати в Агенцията по вписванията, за да се проведе ликвидация, беше отпаднало. Вместо това беше добавен текст, който прави платени справките в търговския регистър, и това предизвика острата реакция на бизнеса.

Вече два месеца този проект не е предвижен към Министерския съвет и към парламента въпреки наближаващия краен срок за пререгистрация. Въпросите на "Дневник" за това каква е съдбата на предложените от екипа на Попова поправки не получиха отговор.

По неофициална информация в момента поредна работна група променя проектозакона и още не е готова с текстове, годни за внасяне в Народното събрание. Не ясно дали причината е недоволството на работодателите от идеята за платен търговски регистър или желанието на министерството в проекта да се вкарат друг тип ограничения на публичността, каквито бяха предложени в началото на лятото от големите бизнес организации.

Те искаха не всеки да има достъп до пълните данни за търговците, тъй като много от собствениците и управители на фирми са предоставили "чувствителна" лична информация на Агенцията по вписванията. Има случаи на обявен домашен адрес, качени нотариални актове или брачни свидетелства.

Според икономиста от "Индъстри уоч" Георги Стоев фактът, че 900 хил. фирми не са се пререгистрирали, не е изненада. "Именно тези 285 хил., които са го направили, са активните икономически субекти", смята той. Стоев обясни забавянето на решението на проблема с ликвидацията на непререгистрираните с "тенденцията на кабинета да действа на принципа "гасене на пожар".

Според него повечето от тези 900 хил. фирми са еднолични търговци - създадени при бума на дребната частна инициатива в началото на 90-те години. Другата група са ЕТ, регистрирани заради по-голямата изгода преди години да се избягва трудов договор, а служители да се наемат чрез договори с техни фирми.

За последните три години са създадени 129 хил. нови компании, показва статистиката на Агенцията по вписванията. Най-предпочитани са ООД и ЕООД, като заедно с пререгистрираните такива те са 60% от всички стопански субекти в България, или близо 249 хил.

Все още обаче броят на едноличните търговци е значителен - общо 149 хил. Повечето от тях са стари, които са се пререгистрирали, но 26 хил. души са решили да развиват бизнес под тази форма през последните три години, въпреки че уставният капитал за регистрация на ООД вече е символичен.

По принцип няма икономическа логика някой да предпочете да работи като едноличен търговец, а не като ООД, заяви Георги Стоев. Причината е, че рисковете за ЕТ са много повече, защото той отговаря за дългове от дейността му като търговец и с личното си имущество, а при ООД тази отговорност е ограничена до имуществото на самото дружество.

Според Стоев обяснение за пререгистрацията на някои ЕТ е междуфирмената задлъжнялост. "Те се пререгистрират, защото някой им дължи пари за продажбата на три апартамента или за земя, купена за англичанин", обясни той.

Статистиката показва, че в България в момента има 10 хил. акционерни дружества, като близо 1900 от тях са еднолична собственост. Най-непопулярната форма за правене на бизнес е командитното дружество с акции - те са общо 7 в цялата страна. При него има два или повече неограничено отговорни съдружници и ограничено отговорни акционери, като първите формират съвета на директорите.