Намаляване на таксите, мултифондове и в задължителното допълнително осигуряване, специален омбудсман и гаранционен фонд срещу отрицателна доходност.

Това са основните предложения в проекта за развитие на допълнителното пенсионно осигуряване, подготвен от осигурителния надзор към Комисията за финансов надзор (КФН). Документът, с който "Дневник" разполага, е бил предоставен от регулатора на бранша, който да даде становище по предложенията.

Авторът на проекта – зам.-председателят на КФН Ангел Джалъзов, не беше открит за коментар, а от Асоциацията на пенсионните фондове засега отказват да дават становище, преди да са го подготвили единно и да са се срещнали с регулаторния орган.

Много от предложенията са свързани с изводите в публикуваната през юли Зелена книга на Европейската комисия за европейските пенсионни системи. За пореден път финансовият надзор посочва, че таксите, събирани от дружествата за задължителното осигуряване, са много високи, което ограничава конкуренцията, и че те трябва да се намалят, за да не бъдат лишавани бъдещите пенсионери от парите си.

От КФН са изчислили, че при сегашните такси крайната сума, която едно осигурено лице натрупва във фонд, е с 20% по-ниска, отколкото ако не се събират никакви такси. Според надзора точно инвестиционната такса трябва да бъде преразгледана – в момента тя е 1% годишно върху натрупаните пари, без значение дали доходността е положителна или не, за разлика от доброволните схеми, които събират 10%, но само от постигнат положителен резултат.

От предложенията става ясно, че надзорът е по-склонен на този вариант, отколкото таксата постепенно да намалява, но да продължи да се начислява независимо от инвестиционните резултати. Още преди няколко месеца представители на пенсионни дружества обявиха, че подкрепят обвързването на инвестиционната такса с доходността.

Друго предложение засяга таксата за прехвърляне между отделните дружества – надзорът дава няколко предложения за постепенното й намаляване и отпадане, както и за по-малко ограничения при прехвърлянето. Отново на дневен ред излиза предложението 20-те лв., които се събират, да не могат да се вземат от натрупаните пари за пенсия, а да се плащат директно.

Комисията предлага да останат без промяна удръжките, които се правят от всяка вноска – в момента дружествата вземат максимално разрешените 5 на сто от нея. Идеята за административно намаление на таксите е на повече от две години и това е третото ръководство на КФН, което се опитва да я прокара.

Въвеждането на мултифондове, или изборът на различни портфейли, също е стара идея и се подготвя поне от четири години. Предишното правителство дори успя да вкара в парламента нужните законови промени, но заради изборите те така и не се случиха. Сега от КФН отново вадят предложението, като този път настояването им е те да бъдат въведени и в задължителните фондове, а не само в доброволните.

Досега плановете са били различните портфейли (агресивен, балансиран и консервативен) да започнат първо в доброволното осигуряване и чак след това в универсалните и професионални схеми. В стратегията се отбелязва, че именно задължителните фондове имат нужда от тях, като се разделят парите на по-младите и по-възрастните осигурени, които ще се управляват по различен начин.

Интересен е моментът, в който осигурителният надзор обръща внимание на разминаването в правилата за инвестиции на пенсионните фондове в акции в зависимост от техния географски произход - акции на българския капиталов пазар и такива, които се търгуват на европейски пазари. По отношение на последните е предвидено изискване да са включени в индекси на регулирани пазари на ценни книжа, докато за българските акции няма изискване те да са включени в индекси на регулирания пазар, отбелязват от надзора, без обаче да конкретизират какво точно предлагат и кое според тях трябва да бъде коригирано.

Само преди няколко месеца инвестиционният надзор в КФН под ръководството на Димана Ранкова предложи да се въведе минимален праг за вложения на пенсионните фондове на българския капиталов пазар, което обаче не срещна подкрепа от част от пазара и идеята беше замразена.

В документа се посочва, че защитата на осигурените в момента не е достатъчна, а попечителските и консултативните съвети в дружествата са само формални. Затова се предлагат коренна промяна и нови органи – например сключване на договори между пенсионните дружества и лица, които имат специално обучение и сертификати, които да следят спазват ли се задълженията към осигурените.

Друга възможност е финансов омбудсман подобно на Полша – каквато впрочем е и препоръката на Световната банка. Идеята за финансов омбудсман явно става все по-популярна, тъй като такъв наскоро за банковия сектор поискаха няколко финансови консултанти и неправителствени организации.

Тепърва ще се обсъжда и каква точно роля ще има гаранционен фонд за бранша – дали да покрива загуби заради несъстоятелност на дружества или обезценяване от инфлацията.

Вариант е и да гарантира, че натрупаните пари във фонд ще са на стойност поне колкото направените вноски, т.е. няма да има отрицателна доходност или пък ще компенсира натрупаните пари с инфлацията през годините.

Неофициално представители на пенсионните дружества реагираха отрицателно на тази идея – някои от тях коментираха, че не са съгласни всички да плащат солидарно за загуби на отделни дружества, а гаранции дава и в момента всяко от тях с резервите си.

От надзора настояват, че трябва да се уреди и изплащането на пенсии от универсалните и професионалните фондове – по план от следващата година професионалните трябва да започнат да плащат на клиентите си.

Предложението е при пенсиониране натрупаните пари от лични партиди да се събират в обща сметка и от тях да се плащат пенсии. По този начин ще се разпределя рискът и ще се гарантира, че хората могат да получават пожизнени пенсии, дори и парите от личните им вноски да не могат да ги покриват изцяло.