Асоциацията на пенсионните фондове (БАДДПО) се обяви срещу искането на социалния министър Тотю Младенов, който преди броени дни предложи парите на професионалните фондове, управлявани от частните компании, да бъдат прехвърлени към Националния осигурителен институт (НОИ), за да се стабилизира първия стълб на пенсионната система - държавното обществено осигуряване.

Това стана днес на форум за развитието на българския капиталов пазар.

Освен, че това са парите на хората, които се осигуряват, това поставя под въпрос и развитието на българския капиталов пазар, предупреди Анастас Петров, директор на "ING пенсионно осигуряване" и член на УС на асоциацията на пенсионните фондове. Петров припомни и че една значителна част от тези средства са вложени в местни ценни книжа.

Според министър Младенов парите от професионалните пенсионни фондове трябва да отидат в НОИ и от тях да се плащат пенсиите на хората от първа и втора категория труд. Аргументът му беше, че представители на професионалните фондове непрекъснато искали да се отложи плащането на пенсии от тях, при което парите за тежък труд трябвало да се плащат от НОИ, докато вноските на работодателите продължавали да отиват във фондовете. Кодексът за социално осигуряване задължава фондове да превеждат парите, които се трупат в тях, на НОИ, когато работникът се пенсионира, и те се изплащат от института. От пенсионните фондове обаче изтъкнаха, че няма достатъчно натрупани средства в сметките на хората, които не са получавали редовно осигурителни вноски от работодателите си от 2000 г. досега и тези хора са твърде много.

Активите на професионалните пенсионни фондове към момента са около 465 млн. лв. и според непотвърдена информация една от обсъжданите мерки за запълване на дупката в общественото осигуряване на ниво правителство и синдикати е тези средства да бъдат прехвърлени към НОИ.

На форума КФН представи за пореден път проектостратегията си за развитие на капиталовия пазар, а браншовите организации на пазара изтъкнаха своите основни искания.

Данъчни облекчения за инвестиции във взаимни фондове и част от парите на Сребърния фонд да бъдат вложени във финансови инструменти на българския капиталов пазар са двете основни искания на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) и Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) за стимулиране на капиталовия пазар в страната. Предложенията им вече бяха оформени в становища до Комисията за финансов надзор (КФН).

От асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) поискаха разрешаване на проблема с "мъртвите" публични дружества на борсата, които са там само фиктивно. "13 години след масовата приватизация все още има фигуранти на пазара, които не повишават качеството на пазара. Консенсусът по този въпрос беше да не се прави нищо", изтъкна зам.-председателят на организацията Румен Радев. Заедно с една от асоциациите на директорите да връзки с инвеститорите - АДВИБ, те поискаха разширяване на възможностите на публичните компании да изкупуват обратно свои акции. "Търговският закон позволява до 10% от капитала да бъде изкупуван обратно, а законът за ценните книжа – едва 3%. Нека ограничението отпадне или да бъде увеличено.

Участниците на капиталовия пазар се обединиха около мнението, че пазарът на ценни книжа не е сред приоритетите на правителството, което е проблем. "Не виждам активност на държавата по отношение на идеята за листване на големи държавни компании", коментира Румен Радев, зам.-изпълнителен директор на УС на асоциацията на индустрлиалния капитал (АИКБ). "За жалост няма развит капиталов пазар без да има "побутване" от държавата. Капиталовият пазар винаги е бил на заден план в приоритетите на българските правителства", каза от своя страна и Любомир Бояджиев, председател на УС на асоциацията на инвестиционните посредници (БАЛИП). Сред основните проблеми са липсата на приватизация през борсата, невъзможност Сребърния фонд да инвестира на българския капиталов пазар, липсата на клиринг и сетълмент и други.