Капиталовият пазар отново напомни на държавата, че му е обещала подкрепа
Представителите на българския капиталов пазар за пореден път призоваха държавата да регистрира акциите на големите дружества, в които тя има участие, за да се сложи край на агонията в сектора, която продължава вече повече от две години и половина.
Листването на държавни дялове беше едно от първите обещания на новото правителство като част от антикризисната му програма, но досега нищо не е направено по въпроса. На вчерашния форум се поискаха и реформи, които да стимулират развитието на небанковите финансови институции под надзора на Комисията за финансов надзор (КФН).
Браншовите организации се обединиха около мнението, че пазарът на ценни книжа не е сред приоритетите на правителството, което е проблем. "Не виждам активност на държавата по отношение на идеята за листване на големи държавни компании", коментира Румен Радев, зам. изпълнителен директор на УС на асоциацията на индустрлиалния капитал (АИКБ).
"За жалост няма развит капиталов пазар, без да има "побутване" от държавата. Нашият пазар винаги е бил на заден план в приоритетите на българските правителства", каза от своя страна и Любомир Бояджиев, председател на УС на асоциацията на инвестиционните посредници (БАЛИП).
Сред основните проблеми, посочени от участниците във форума, бяха липсата на приватизация през борсата, невъзможност Сребърният фонд да инвестира на българския капиталов пазар, липсата на клиринг и сетълмент и други.
На форума КФН представи за пореден път проектостратегията си за развитие на капиталовия пазар, която цели разширяване на възможностите за инвестиции и финансиране в сектора. Браншовите организации на пазара посочиха своите основни искания - данъчни облекчения за инвестиции във взаимни фондове и част от парите на Сребърния фонд да бъдат вложени във финансови инструменти на българския капиталов пазар.
Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) и Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) предложиха до 10% от данъчната основа за доходите на физическите лица да се намалява с направените от тях дългосрочни инвестиции във взаимни фондове - данъчно облекчение, каквото сега съществува за доброволното пенсионно и здравно осигуряване, както и за животозастраховането.
За идеята част от средствата на Сребърния фонд да се инвестират на българския капиталов пазар играчите на пазара получиха подкрепа и от самия финансов министър Симеон Дянков, който само преди броени дни направи изявление в тази посока на първото заседание на управителния съвет на фонда.
От асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) поискаха разрешаване на проблема с "мъртвите" публични дружества на борсата, които са там само фиктивно. "Тринадесет години след масовата приватизация все още има фигуранти на пазара, които не повишават качеството му. Консенсусът по този въпрос беше да не се прави нищо", заяви зам.-председателят на организацията Румен Радев.
Заедно с една от асоциациите на директорите да връзки с инвеститорите - АДВИБ, те предложиха публичните компании да могат да изкупуват обратно по-голям обем свои акции. "Търговският закон позволява до 10% от капитала да бъде изкупуван обратно, а законът за ценните книжа – едва 3%.
Нека ограничението отпадне или да бъде увеличено", призова Даниела Пеева, председател на УС на една от асоциациите за директори за връзки с инвеститорите (АДВИБ).
| "Зърнени храни-Фарин" може да плаща двойно по-висока лихва по облигациите си Инвестиционни консултанти изразиха опасения на форума, че заради законови неуредици пазарът на корпоративни облигации в България ще умре. "Пазарът на облигации е замръзнал, и то повече от този на акции. В кризата инвеститорите осъзнаха, че заради недостатъците в законовата уредба обезпечените дългови книжа крият повече рискове, отколкото те са предполагали. Ако този проблем не намери своето решение, този пазар е обречен на бавно замиране и след изтичането на падежите на сега съществуващите емисии няма да могат да бъдат издадени нови", предупреди председателят на УС на асоциацията на управляващите дружества (БАУД) Стоян Тошев, който е и изпълнителен директор на "Ти Би Ай асет мениджмънт". Наскоро БАУД поиска промени в нормативната уредба с цел по-голяма степен на защита правата на кредиторите по корпоративни облигации. Конкретното искане беше да има по-високи кворуми и мнозинства при взимане на решения за преструктуриране на облигационни емисии. Поне една дузина местни предприятия получиха отсрочка за задълженията по дълговите си книжа през последната година, но това невинаги ставаше със 100% одобрение на кредиторите, някои от които бяха принудени да се съобразят с благоволението на мнозинството. Предложението на БАУД е това да става поне с квалифициран брой от гласовете в общото събрание (3/4 от гласовете). Вчера стана ясно, че облигационерите на "Зърнени храни България-Фарин", което е свързано лице с "Химимпорт", най-вероятно ще плащат двойно по-висока лихва по облигациите си, за да получат отсрочка за погасяването на заема (виж pazari/dnevnik.bg). |
| Мнения Анастас Петров, член на УС на асоциацията на управляващите дружества Имаме нужда от големи финансово стабилни компании на борсата с добро корпоративно управление и от силен финансов надзор, който да следи за спазването на закона. Необходими са промени в нормативната уредба в частта за инвестициите на пенсионните фондове. Една от идеите за стабилизация на първия стълб е парите на професионалните пенсионни фондове да бъдат прехвърлени към НОИ. Трябва да ограничим подобни амбиции. Извън проблема, че това са парите на осигурените, това поставя под въпрос и развитието на българския капиталов пазар. Понастоящем активите на професионалните фондове са 500 млн. лв. По груби сметки от тях 200-250 млн. лв. са в български акции и облигации. Още 100 млн. лв. са под формата на банкови депозити или по разплащателни сметки. Сами преценете какъв ще е ефектът от подобна мярка, ако тези средства бъдат изтеглени от пазара. Иван Такев, изпълнителен директор на БФБ Повишаването на ликвидността на пазара би довело и до намаляване на таксите за сключване на сделки. Другият голям проблем за инвеститорите е липсата на информация на английски език. Не повече от 10-20 компании публикуват отчетите си на английски език. Не е вярно, че една компания научава преди друга дали ще излезе от индекса SOFIX. Когато оборотът на БФБ растеше, таксите ни бяха намалени на няколко пъти. В момента обаче поддържаната от нас инфраструктура изисква едни постоянни разходи, а оборотите са на критично ниски нива. Българската борса в момента е един от най-евтините пазари от гледна точка на абсолютна сума на таксите и не е възможно да ги намалим, доколкото това е основният приходоносен източник. Любомир Бояджиев, председател на УС на асоциацията на инвестиционните посредници Има ли воля за изпълнението на всички тези мерки – приватизация през борсата, да се позволи на Сребърния фонд да инвестира на българския капиталов пазар, да се въведе клиринг и сетълмент? За съжаление отговорът на всички тези въпроси не е положителен. Няма развит капиталов пазар, без да има "побутване" от държавата. Капиталовият пазар винаги е бил на заден план в приоритетите й тук. Даниела Пеева, председател на УС на АДВИБ В Полша не се публикуват отчети на английски, но въпреки това те са един от най-бурно развиващите се пазари. Нека максималният праг за обратно изкупуване на акции да отпадне или да бъде увеличен. Търговският закон позволява 10% от капитала, а ЗППЦК – едва 3%. Предлагаме в кръга на лицата, които разкриват вътрешна информация, като пазарен оператор борсата да бъде включена, така че тя да разкрива информация незабавно. Така например Комисията по индексите към оператора взима решения, но не ги оповестява, докато съветът на директорите не се произнесе, което създава възможност за пазарни злоупотреби. Румен Радев, зам.-изпълнителен директор на УС на АИКБ Не виждам активност на държавата по отношение на идеята за листване на големи държавни компании. Идеята на КФН за отворено (в полза на определен инвеститор - бел. ред.) предлагане на нови акции е добра. Увеличаването на фрийфлоута не трябва да е екзотика, защото колко му е държавата да увеличи капитала под условие в ЕРП-тата и след това да ги листне и да осигури голям обем свободно търгувани акции. Не видяхме да е засегнат проблемът с делистванията. Тринайсет години след масовата приватизация все още има фигуранти на пазара, които не повишават качеството му. Консенсусът по този въпрос беше да не се прави нищо. Радвам се, че чувам от КФН предложение за намаляване на такси и комисиони. Ако към тези се присъединят Централният депозитар и БФБ, още по-добре. Не приемаме идеята за засилване на административните санкции при неспазване на принципите на корпоративното управление. Много по-удачно е да се засили значението на Националната комисия за корпоративно управление, а не на излишното административно регулиране. Националната комисия работим с БФБ за изготвяне на индекс на компаниите с добри корпоративни практики. Някои обаче научаваме в последния момент кой отпада от сегашните индекси и ако така си го караме и за индекса за добро корпоративно управление, по-добре да не го направим. |