На 2 ноември 1785 г. британският изобретател Лайънъл Лъкин патентова най-стария познат и употребяван вариант на спасителната лодка. За своя модел той ползва по-стар вариант, създаден във Франция, но невлязъл в употреба. Той е изпробван в р. Сена, а според някои данни разполагала с въздушни торби, които да я задържат на повърхността, ако се напълни с вода.

Лайънъл Лъкин е роден през 1742 г. в Дънмоу, графство Есекс. Неговата лодка, съществено подобрен вариант на френския си предшественик, е изпробвана за пръв пък в р. Темза, като изобретателят е лично поощрен за изобретението си от британската кралска фамилия. Лодката на Лъкин била дадена за изпробване от лодкарите по Темза. Някои обаче побързали да я дискредитират, като я ползвали за контрабанда. Тъй като била "непотопяема", превозваните с нея стоки били гарантирани.

В дизайна на Лъкин присъстват удебелени стени, баланс срещу преобръщане и по-лесни начини за изгребване на водата, попаднала в лодката. На следващата година изобретателят пуска нов модел, създаден по поръчка на д-р Джон Шарп, архидякон в Нортъмбърленд. Той се ползва в продължение на години. Лъкин умира през 1834 г., а на надгробната му плоча пише: "Лайънъл Лъкин беше първият, който създаде спасителната лодка и с изобретените от него принципи на сигурността спаси много човешки животи и собственост при корабокрушения."

Въпреки очевидните постижения първенството му се оспорва от мнозина. Уилям Удхев претендира, че пръв е създал спасителната лодка, но Лъкин е бил по-опитен при налагането на своя модел. Претенции има и Хенри Грейтхед, пуснал на вода през 1790 г. 30 лодки, наречени "Оригинал" и ползвани в продължение на 40 години.