Темата за професионалните фондове, вкарана сякаш между другото в пенсионните преговори от социалния министър Тотю Младенов преди седмица, внезапно се превърна в основен проблем пред постигането на консенсус.

Синдикатите категорично отказват от догодина тези фондове да започнат да изплащат пенсиите на работещите първа и втора категория труд, докато навършат общата възраст за пенсиониране, защото не са натрупани достатъчно средства и сумите ще са много малки. Профсъюзите и социалното министерство предлагат частните фондове да се закрият и парите да се прехвърлят в солидарен фонд към държавния осигурителен институт, откъдето да се плаща.

Срещу това са категорично против работодателите. За варианта НОИ да продължи още известно време да изплаща пенсиите на миньори, химици, металурзи, летци, водолази и др. според сметките на финансовия министър Симеон Дянков не достигат 36 млн. лв. за 2011 г., ако общата пенсионна вноска се увеличи с 1.8 процентни пункта.

Така очакванията, че извънредната среща на правителство, работодатели и синдикати в неделя, на която присъстваха и представители на фондовете, може да е последна в продължаващия вече 13-и ден пенсионен маратон, не се сбъднаха. Първият признак беше отсъствието на премиера Бойко Борисов.

Според синдикати и бизнес основната причина за липсата на средства в професионалните фондове е, че задължените работодатели не са внасяли необходимите допълнителни вноски - 12% за първа категория труд и 7% за втора. Контролът за това обаче не е задача на фондовете, а на държавата в лицето на НОИ и НАП.

Държавата трябва да направи необходимото, за да събере задълженията от некоректните предприятия, коментира Евгений Иванов. Освен сивата икономика друга причина за недостига на средства е по-малкото нарастване на доходите спрямо очакваното и безработицата, каза пред "Дневник" бившият социален министър Иван Нейков.

Срещу "национализацията" на фондовете още миналата седмица се обяви Асоциацията на пенсионните дружества. "Трябва да ограничим подобни амбиции. Извън проблема, че става дума за лични пари на осигурените лица, това заплашва и развитието на българския капиталов пазар", коментира преди дни Анастас Петров, изпълнителен директор на "ING пенсионно осигуряване" и член на УС на асоциацията.

Активите на професионалните пенсионни фондове към момента са близо 500 млн. лв. и по изчисления на асоциацията около половината от тях са инвестирани в български акции и облигации, а още 100 млн. лв. са в банкови депозити или по разплащателни сметки. "Сами преценете какъв ще е ефектът, ако тези средства бъдат изтеглени от пазара", заяви Анастас Петров.

Според и.д. президента на КНСБ Пламен Димитров обаче прехвърлянето на средствата в солидарен фонд към НОИ е вариант срочните пенсии на работещите тежки професии да се гарантират за 10 години напред.

От осигурителния институт многократно са съобщавали, че ако професионалните фондове започнат да плащат от догодина, както е записано в закона, работниците ще получат от там средно по 50-60 лв.

За пореден път синдикатите се заканиха, че ще гарантират правата на категорийните работници дори и с цената стачки. Ако не стигнем до решение на този проблем, няма да се съгласим с останалите предложения за пенсионната реформа, каза Пламен Димитров.

Днес и синдикати, и работодатели обявиха, че са съгласни с увеличението на вноската за пенсии с 1.8 пункта. При средна заплата от 600 лв. това ще увеличи разходите на бизнеса с около шест лева и ще намали нетния доход на служителя с близо пет лева заради по-големите удръжки.

Социалните партньори стигнаха до консенсус и по въпросите за стажа и възрастта за пенсия. Последният вариант на реформата предвижда трудовият живот да се увеличава от 1 януари 2015 г. с по 4 месеца на година. Така през 2023 г. мъжете ще се пенсионират след 40 г. стаж, а жените  - след 37 г. След това ще започне да расте и пенсионната възраст. През 2027 г. мъжете ще се пенсионират на 65 г., а жените  - на 63 г.