Мариана Несторова е управител на малък хотел и заведение към него в района на Банско. През миналата година е имал 4 души персонал. През тази планира да запази броя им и дори евентуално да ги увеличи с още двама, ако сезонът тръгне добре. На прага на зимния сезон вече е планирала цени, евентуални постъпления, разходи.

Преди месец обаче е неприятно изненадана от новината, че осигурителните прагове в туризма ще бъдат увеличени значително, което реално ще рефлектира върху бизнеса й. Точно преди толкова време разбира и че ставката по ДДС също ще бъде променена. "В момента свалих от интернет цените си за всички дати след 5 януари и изчаквам да видя какво в крайна сметка ще се реши", казва Несторова.

В подобна ситуация са и всичките й колеги в сектора. Броени дни преди заминаването на една от най-големите туристически борси - World Travel Market в Лондон, те все още не знаят със сигурност какво ще бъде ДДС и откога ще влезе в сила, какви ще са осигурителните прагове и дали ще има общински данък според броя на легловата база, който да замени настоящата туристическа такса, плащана спрямо заетостта.

Макар че вече има официални предложения, практиката от последните няколко месеца е показала, че решенията често се сменят с дни, а дори и с часове. "Година по-рано правим договорите с чуждестранните си партньори, печатаме каталози, пускаме оферти по турагентската мрежа", казват от сдруженията на туроператорите.

Сключването на договор година по-рано при едни условия  и рязката промяна на бизнес средата впоследствие създават истински трудности пред фирмите. Така например от туристическия бранш казват, че дори и да успеят да предоговорят офертите си към чуждестранните партньори, изтеглянето на каталозите, промяната в условията към турагентите и маркетинга като цяло също ще струват усилия и средства.

Опитвайки се да избягат от този процес пък, ще трябва да търсят вътрешни резерви за покриване на увеличението на разходите, които обаче вече са оптимизирани заради кризата. Тъй като подобен цикъл на работа имат и почти всички експортно ориентирани бизнеси, случващото се около основни постановки във важни закони изправя на нокти индустрията, която търси начини да се "застрахова" от неочаквани промени, като например отложи плановете за увеличение на заплати на служители или възстановяването на орязани разходи за различни услуги като реклама и др.

Неясната информация и разнопосочните сигнали за увеличаването на осигуровките е един от най-пресните примери за непоследователна държавна политика. След като правителството първо заяви, че данъчната и осигурителна тежест няма да се увеличават, след серия срещи, преговори и един синдикален протест беше официално обявено, че тя все пак ще нарасне.

Въпреки това категорично решение последваха още няколко дълги серии от разговори и обсъждания, в които увеличението премина през няколко промени - от 3 процентни пункта, през 1.5 до 2, а впоследствие до 1.8 пункта. "Сега е времето да се прави бюджетът за догодина, а не знам какви разходи да заложа, защото нищо не е сигурно", коментира Веселин Славчев, собственик на пловдивската фирма за облекло "Вени стил".

Той добави, че стига да е добре за приходите на държавата, не е против увеличаването на осигуровките, но смята също, че подобни ходове трябва да стават ясни навреме, а информацията да не се сменя често. В подобна ситуация се оказаха и зърнопроизводителите. Въпреки че още през юни подписаха меморандум с премиера, финансовия и земеделския министър, все още не знаят дали през следващата година ще бъде изравнено данъчното облагане на земеделските производители и едноличните търговци.

Все още чакат и държавата да поиска нотификация от Европейската комисия за безакцизно гориво - също точка от споразумението. Отделно от това твърдят, че им е било обещано още през декември да започнат да получават европейските си субсидии, а сега това се отлага за началото на следващата година.

Освен с директните субсидии земеделците имат същия проблем и с програмата за развитие на селските райони, чиито правила се променяха многократно, в движение, обработката на проекти и изплащането на средствата също се бави в много от случаите.

Ако несигурността е проблем дори за текущите дейности на всеки бизнес,  той става още по-голям за инвестиционната активност, където плановете се пишат за години наред. От няколко месеци големите бизнес сдружения и консултанти предупреждават, че разнопосочните сигнали, които правителството дава, объркват потенциалните инвеститори, но все още няма сериозно подобрение в тази сфера.

Имаме нужда от стабилна и предсказуема среда, в която да правим бизнес беше и едно от основните послания на среща между представители на едни от най-големите български компании, обединени в организацията Европейска кръгла маса на индустриалците (ERT), която се проведе наскоро.

Според представителите на ERT един от най-пресните премери за липсата на предсказуемост и на съгласуване на важни за бизнеса решения с компаниите е приемането на Закона за акцизите и данъчните складове, според който компаниите, плащащи акциз, трябва да монтират измервателни уреди за количествата стоки, на които той се начислява.

Според Теодора Георгиева, изпълнителен директор на ОМВ, промяната в закона е коствала големи инвестиции на засегнатите компании, при това в кризисна година. Това е можело да се избегне чрез диалог между бизнеса и правителството.