Те не се обичат, но са принудени да работят заедно. Всеки има обвинения към другия, които не обича да споделя публично. Всичко това можеше да е банална история между два бранша, ако тя не засягаше в толкова голяма степен техните клиенти. А те са много.

Става въпрос за застрахователните компании и брокерите, а споровете им стават по-явни обикновено в края на годината, когато е неофициалната кампания по "Гражданска отговорност".

Тази година разногласията преминаха в открита война, особено след като Комисията за финансов надзор изненадващо обяви, че е приела окончателни нормативни промени, които да сложат таван от 20% на разходите по "Гражданска отговорност".

За брокерите това означава силно намаление на комисионите. За застрахователите – ограничаване на всички пари, които харчат покрай задължителната полица, включително рекламни, администрация, възнаграждения. А за клиента означава, че има голяма вероятност увеличението на цената да се ограничи за сметка на по-малко отстъпки и проблемите с изплащането на обезщетения да намалеят.

За проблемите с комисионите на брокерите се говори от много години и всяка страна има аргументи за и против. Реално никой досега не е успял да им наложи таван, който според брокерите лесно би паднал в съда като непазарна мярка и ограничаване на свободната конкуренция.

Още в началото на мандата си обаче сегашният заместник-председател на Комисията за финансов надзор по застрахователната дейност Борислав Богоев ясно заяви, че комисионите на някои брокери са прекалено високи и трябва да се търси начин за справяне с това.

Начинът дойде миналия вторник, когато комисията съобщи, че на среща със застрахователи е обсъждано въвеждане на праг за разходите по "Гражданска отговорност", а само ден по-късно това беше окончателно прието от надзора с промени в Наредба №27. Остава само обнародването й.

Първите реакции на брокерите бяха против, но само няколко дни след това те вече отказват всякакви официални коментари. В края на октомври някои от по-големите от тях учредиха нова браншова асоциация, която да ги защитава, и докато не подготвят общо становище, никой от тях не иска да говори по темата.

Неофициално представители на брокерите коментираха, че обвиненията за 35% комисиони не са верни или става въпрос за единични изолирани случаи. Толкова високи комисиони в почти всички случаи се приписват именно на задължителната "Гражданска отговорност", в която битката за клиенти е голяма.

Според представители на брокерите средната комисиона по нея е 28% в момента, толкова е и по официалните данни на КФН за първото полугодие. Приблизително толкова е оценката и на застрахователите – по думите на председателя на Асоциацията на българските застрахователи Орлин Пенев сега тя е близо до 30% от цената, но отделни компании могат да дават и до 40 на сто.

Високата комисиона пряко не влияе върху цената на застраховката, тъй като за нея плаща застрахователят, като отстъпва част от прихода си. Тя обаче намалява паричния поток към него и в резултат той има нужда от повече пари, за да покрива обезщетенията. Тогава започва да вдига цената. Освен това с по-малко пари към застрахователя той може да изпитва затруднения при плащането. На теория би трябвало да не е така, защото има гарантирани резерви.

Но на практика и с тях закъснения и отлагане на плащанията има. Периодично от началото на кризата застрахователи се оплакват един от друг, че се бавят т.нар. регресни плащания – това са вътрешни обезщетения между компаниите, например – единият е застраховал по "Каско", а другият по "Гражданска" - този със задължителната застраховка трябва да върне на първия парите, платени на клиента му по "Каско".

Повечето застрахователите са категорични, че с новия таван на разходите ще намалят комисионите, които плащат. Това е и един от начините им да не вдигат толкова много цената на застраховката, след като влезе в сила изискването за новия резерв, който трябва да заделят само по "Гражданска отговорност".

Според Орлин Пенев с колко да се ограничават комисионите ще е индивидуално решение на всяка компания, но няма как да не намали средните възнаграждения на посредниците. Асен Христов, председател на надзорния съвет на "Еврохолд" (в който влиза застрахователят "Евроинс"), заяви, че вече е ограничил до 15% комисионите, които плащат на брокерите, и това не пречи на пазарния им дял, тъй като по-голяма част от застраховките си продават директно и чрез собствени агенти.

Общо за целия пазар положението е различно – почти половината събрани премии за първото полугодие са минали през брокери, след като в последните години делът им постоянно расте. Броят на посредниците обаче съвсем скоро може да намалее, тъй като КФН планира да заложи изискване за поне 100 хил. лв. първоначален капитал.

Големите в бранша обяснимо подкрепят идеята, но тя ще означава отпадане на много малки играчи. "Брокерите са прекалено много за този пазар", коментира Орлин Пенев. Не е ясно колко малки брокери ще отпаднат с новата мярка, но тя би трябвало да бъде в полза на клиентите – те да получават по-добри услуги, от по-стабилни финансово дружества.

Обичайно това са и посредниците, които инвестират повече в обучение на персонала си, в техника. А крайната цена за клиентите едва ли ще се промени съществено, тъй като тя се плаща от застрахователя с комисионата. В по-малките населени места обаче може да има затруднения, ако местните брокери не изпълнят изискванията, а по-големите нямат офиси.

Намаляването на комисионите може да засегне клиентите съвсем пряко и съвсем скоро – няколко от брокерите, които "Дневник" попита, са на мнение, че трябва да си премахнат отстъпките, които досега са давали. В момента е практика застраховката ви да струва по-малко, ако си я купите през брокер, като намалението се компенсира с пари от комисиона.

От надзора смятат да въведат изписването на размера на комисионите на отделен ред – това според тях ще повиши прозрачността. Според застрахователи ще ги намали автоматично, защото ако клиентът види, че голяма част от цената отива "за написването на един договор" (по думите на застрахователи), ще има натиск да се свали.

Всички брокери, които потърсихме за мнение, са против изписването на комисионите, а аргументът на един от тях е: "Българинът не ти оценява труда." Според него проблемът на сектора не са комисионите, а липсата на ясна регулация, заради което много брокери работят в сивия сектор.

Преди дни Борислав Богоев разказа почти като анекдот, но реална случка как служители на комисията и на застраховател са гонили в Бургас служител на брокер, който събирал премии, без да ги отчита.

Според Богоев, цитиран от в. "Застраховател прес", нови изисквания за по-висок капитал към брокерите ще доведе до окрупняване на пазара, в което няма нищо лошо.

Предложението на КФН е брокерите да имат поне 100 хил. лв. начален капитал и техническо оборудване. Очакванията са това да извади от пазара много от по-малките. В момента у нас работят общо 329 лицензирани брокери, а някои от наскоро регистрираните като този с емблематичното име "Да чукна на дърво" ЕООД не са сключили никакви застраховки през първото полугодие.

Едва 25 са брокерите, които имат пазарен дял над 1%, а само три имат дял от над 3 на сто от събраните премии - това са "Ай Ен Джи иншурънс брокер", "Марш" и"Ес Ди Ай груп". След тях са "Тотал инс" и "Аон България".

За разлика от останалите поднадзорни лица на КФН брокерите нямат задължение да публикуват отчетите си освен по общия ред за всички фирми в търговския регистър. Затова няма и актуална информация какви са разходите им, колко от тях работят на загуба и колко - на печалба.

Застрахователите имат друго обвинение към брокерите – според тях те не работят в защита на клиентите си, като им предоставят най-добрите оферти на пазара, а като им предлагат продукта на компанията, от която биха получили най-висока комисиона. Естествено брокерите отричат – според тях това няма как да се случи, защото предоставят на клиентите си всички оферти, а информацията често е достъпна и в интернет.