САЩ, 2009, 99'
Режисьор: Том Форд
Сценарист: Том Форд и Дейвид Скиърс по романа на Кристофър Ишъруд
Продуцент: Том Форд, Крис Вайц, Андрю Миано и Робърт Салерно
Номинации: Венеция ’09 – Купа "Волпи" за най-добър актьор на Колин Фърт БАФТА за актьор на Колин Фърт Награда на Лондонската критика за британски актьор на Колин Фърт
С: Колин Фърт (Джордж), Джулиан Мур (Чарли), Никълъс Хулт (Кени), Матю Гуд (Джим), Джон Кортахарена (Карлос), Джон Хам (Ханк Акърли)
За филма
Историческото (към днешния момент) значение на Том Форд се дължи отчасти на уникалното му сътрудничество с големите рекламни фотографи от края на миналия век – Ричард Ейвидън, Стивън Майзъл, Хелмут Нютън, Хърб Риц и др. Заедно с тях той поддържа идеята, че стилът може да управлява спомените ни, без да намеква за носталгия. Доказателство за същия този баланс между минало и настояще може да бъде открито и в дрехите, създадени от него за "Гучи". Форд черпи от миналото по начини, които ясно разграничават отдаването на почит от новаторството, като подчертава технологичната промяна и вечните истини за човешката форма. В първия си игрален филм Форд продължава да се движи по същия този богат и естетически сложен път, използвайки най-новата история на фотографския образ за да представи разказ едновременно исторически и свежо съвременен. Мястото е Южна Калифорния, а времето – началото на 60-те години. Виждаме Джордж Фалкънър - колежански преподавател гей, който научава, че любовникът му Джим е загинал в автомобилна катастрофа. Скръбта го съкрушава, а "невидимият" му статут в обществото започва да го притиска. Самоубийството изглежда най-добрият изход. Но една луда нощ с Чарли – най-добрата му приятелка от Англия, и неочакваното внимание от страна на млад мъж с ангорски пуловер го карат да размисли. Създаден по късен роман на Кристофър Ишъруд, разказан главно чрез ретроспекции и показващ озадачаващо внимание към детайлите в мебелите, костюмите и архитектурата, Самотен мъж би могъл лесно да породи усещане за отживелица, за атавистичен филм. Но Форд изтегля тази история за хомосексуална любов и загуба от ерата преди СПИН в наше време, като ни напомня отново какво е вечно в живота, любовта и прошката. Филмът бавно разкрива как Джордж изминава пътя от нарцисизма на саможертвата до разбирането на значението си за света и за хората около себе си. Форд сякаш деликатно настоява, че богатите и сложни лични истории на гейове от която и да е епоха трябва да бъдат част от политическите сметки на нашето време. Самотен мъж затвърждава влиянието на този творец върху нашата култура и съзнанието за мястото ни в нея. Ноа Кауан
