"Шивачите на Аллах" процъфтяват в Турция
По оживения истанбулски крайбрежен булевард "Еминьоню" облечени в строги черни рокли и простички забрадки жени се разминават с туркини в ярки цветове и кърпи за глава, обрамчващи лицето.
Преди 20 години подобни лъскави и същевременно правоверни облекла почти не съществуваха в Турция. Но днес те имат високопоставени пропагандатори в лицето на първата дама Хайруниса Гюл и съпругата на премиера Емине Ердоган. Фирмите, изработили техните облекла, имат амбициозни планове за експанзия.
Пребраждането остава един от най-силно разделящите обществото въпроси. Всичко - от начина на връзването до позата и маниерите на жената със забрадка - е натоварено със символика в официално светската, но все повече демонстрираща мюсюлманските си корени държава със 74 милиона души население.
В първите години на Турската република забрадката е определяна като символ на изостаналост и селски произход. Но през последното десетилетие тя е обект на внимателно изработен аксесоар със силен пазарен потенциал. Забрадките станаха символ и на противостоенето между консервативните мюсюлмани и светския елит.
"Преди 10 години беше трудно да кажеш, че има шик в една жена със забрадка. Но модата на благоверната съпруга се разви неимоверно през последните 6-7 години", обяснява Алпаслан Акман, ръководител на производството и маркетинга на мюсюлманския моден бранд "Армине".
Компанията е известна с организирането на мащабни и ефективни маркетингови кампании. Огромни билбордове могат да се видят в истанбулския квартал на нощните клубове в ярък контраст между ведри и миловидни пребрадени жени от снимките и неоновите реклами на баровете наоколо.
"Армине" предлагат шалове и забрадки в ярки цветове в комбинация от вталени палта и рокли, едри копчета, буфон ръкави и вдигнати яки.
Една типична рокля на "Армине" струва около 200 лири (100 евро), а шаловете - около 50 лири.
"Имаме много по-голям късмет от предишните поколения - разполагаме с повече дизайнерски разновидности и цветове за забрадки", казва 30-годишната Филиз Албайрак, продавачка в истанбулски магазин за забрадки.
Проучване от 2007г. показа, че около 69% от жените в Турция покриват главите си по един или друг начин, а 16% използват наподобяващите тюрбан шалове, които плътно обвиват главата и врата. Пребраждането с тюрбан обикновено изисква повече време и понякога под шала се поставя малка шапчица като твърда основа за получаване на по-стабилна и правилна форма.
Миналия месец за пръв път пребрадената първа дама Хайруниса Гюл присъства със съпруга си на тържествата по случай националния празник на Турция в една демонстрация на растящо самочувствие на средите, които тя представлява.
За военните, държащи на върховенството на светското начало в Турция, им дойде в повече да гледат как госпожа Гюл се разхожда из президентския дворец и отказаха да се появат там.
ИСЛЯМСКИ АРМАНИ
Мустафа Карадуман, основал през 1982г. студиото за ислямска мода "Текбир" и кръстен от медиите "Шивачът на Аллах" гледа с надежда на промените в обществото.
"През първите 10 години работата ни беше доста аматьорска. През 1992г. обаче организирахме първото изложение на забрадки, което предизвика интерес от цял свят. Сега дрехите в ислямски стил се коментират навсякъде по планетата", казва той.
Плановете му са да добави още магазини към 90-те си обекта в Турция и 10 в чужбина. "Армине" също имат амбициозни планове за експанзия.
"Целите ни са доста агресивни... Ще заявя, че сме успели, когато хората ще започнат да казват "Кой е Армани? А, това сигурно е менте на "Армине", шегува се Акман.
Според в."Миллиет" пазарът за ислямски облекла се оценява на почти 3 млрд. долара.
Макар да ги виждате пребрадени на улицата, на студентките и държавните служителки им е забранено да ги носят в университетите или на работа. Консервативните среди в управляващата ислямска партия на премиера се опитват да премахнат тази забрана. Противниците им смятат, че това рязко ще засили натиска върху жените, които не се пребраждат, да започнат да го правят.
Последният опит на партията преди 3 години да премахне забраната бе блокиран от Конституционния съд и едва не доведе до обявяването на партията извън закона заради действия срещу светския характер на страната.
КОЛОРИТНИ И СКРОМНИ
Продължаващите спорове за забрадките отразяват обществено-икономическите промени и борбата за политическия и религиозния облик на Турция.
Бързият икономически възход даде на много хора възможност да харчат повече пари за себе си, докато растящото политическо съзнание сред наследниците на строго правоверните мюсюлмани превърна пребраждането в тяхна претенция за достойно място в обществото.
Религията стана видима в страната след военния преврат от 1980г. и бе толерирана като контратежест на левичарските идеологии. Момичетата в градовете започнаха да носят палта с широки поли и големи шалове като политическа демонстрация, твърди проф. Йозлем Сандъкчъ, предопадавет по маркетинг в анкарския университет "Билкент".
Постепенно облеклото стана по-професионално изработено и колоритно, а вярващите жени искаха да бъдат възприемани нормално", допълва тя.
"Турция вече притежаваше ноухау в текстила и в момента, когато жените започнаха да се пребраждат, беше логично и бизнесът да отговори на това търсене. Малките фирми започнаха да нарастват и се превърнаха във влиятелни играчи на пазара", обяснява Сандъкчъ.
Днес най-консервативните мюсюлмани се мръщят на това, че модната индустрия е превърнала забрадката в стока, а в същото време защитниците на светското казват, че тези дрехи са станали прекалено колоритни и са предали скромността, която се предполага да демонстрира пребраждането.
"Да си скромна е изискване, но не само. Предполага се, че жените трябва и да изглеждат добре, да бъдат модел за подражание и позитивен пример за исляма", казва още проф. Сандъкчъ.
