Проф. Дончо Хрусанов: Съдът трябва да брани гражданите и техните организации срещу държавата
| Проф. Дончо Хрусанов е преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" по административно право и процес, бил е негов декан. Поводът за интервюто с него са тежките нарушения на закона от страна на администрацията, които станаха видими след разкриването на огромен брой незаконни строежи, както и предстоящият избор на председател на Върховния административен съд. |
| Предложеният за председател на ВАС е политическо назначение Да има толкова много незаконни сгради означава, че строителният надзор не е свършил нищо Прокурорите трябва да носят отговорност за оправдателните присъди |
Има ли държавата достатъчно законови механизми да изпълни обещанието си за събаряне на незаконните строежи за шест месеца?
- Юридически е напълно възможно, няма никакво съмнение. Предполагам, че пречките ще са финансови или политически, защото ще се нададе голям вой, ще има съпротива и вероятно лобита за изменение на закона. Освен това за събарянето трябват много средства.
Ако собствениците не съборят сградите доброволно, строителният надзор ще трябва да ги събаря от тяхно име и за тяхна сметка и след това да си събира парите, които е похарчил за разноски по събарянето. Това е политическа воля, не знам дали ще стане. Може да ги спре и това, че няма да могат да си съберат разноските от всички тези хора.
Щом като няма юридически проблем, защо толкова години законът не се е изпълнявал?
- По най-различни причини - приятелство, връзки, корупция... каквото ви дойде на ум, все ще е вярно. В толкова наситени територии да има толкова много незаконни сгради означава, че строителният надзор не е свършил нищо.
Как може да понесат отговорност бездействалият строителен надзор и другите лица по веригата?
- Всеки по-горестоящ орган има право по закон да търси отговорност от тези, които са му подчинени и не са свършили по места работата си, най-малкото административно-наказателна - глоби, да не говорим за дисциплинарна отговорност и уволнение. За да има цели села от незаконни къщи, там явно не е стъпвал кракът на строителния надзор.
Но според мен те си знаят кой къде е строил. Друга слабост на Закона за устройство на територията (ЗУТ) е, че ако нямаш акт 16, не дължиш данъци - много сериозен пропуск на законодателя, който явно е ползван масово. Данъкът трябва да се дължи много по-рано, въпреки че нямаш акт 16, щом живееш и ползваш вече сградата. Пропускът е много сериозен и виждаме колко много хора живеят по този начин и не дължат нищо. Това е парадокс.
Смятате ли, че административното ни законодателство има много такива парадокси?
- Смятам, че е добро като цяло, особено с приемането на Административно-процесуален кодекс (АПК). Само че има редица специални закони като Закона за устройство на територията, в които нещата са по-лошо уредени. Пролуките са в тях.
Във Върховния административен съд (ВАС) предстои избор на председател. Как ще коментирате единствената номинация?
- По принцип това, че е само един кандидатът, не е смущаващо. Но за мен тази кандидатура съвсем не е най-подходящата. Аз съм убеден, защото това е човек, който никога не се е занимавал с административно право. Той е завършил школата на МВР, бил е оперативен работник, след това е започнал да се занимава с наказателни дела.
Тоест винаги е бил много далече от административното право. И аз не разбирам защо не се предложи човек от кариерата. Във ВАС има 70-80 съдии. Повечето от тях могат да са много по-сполучливи председатели на Върховния административен съд, отколкото предложеният. Аз съм сигурен, че това е политическо назначение.
Това не застрашава ли правата на гражданите, които обжалват във ВАС актовете на управляващите?
- Застрашава ги и означава много силна намеса в дейността на съда по политически причини. ВАС е най-сериозният съд в България, там има много големи интереси - обжалват се правилници, наредби на Министерския съвет, решения на отделни министри и други много сериозни административни актове с много широк кръг засегнати лица.
Не може съдът да работи в полза на държавата. Административният съд трябва да брани гражданите и техните организации срещу държавата. Той не може да подкрепя държавната политика, защото много често тези актове имат дефекти. Той трябва да е коректив на изпълнителната власт. Дали ще успеят колегите да се справят, не знам.
Съдът ли е единственият начин гражданите да накарат собствената си администрация да работи?
- И съдът не е начин понякога. Защото нашата администрация не се плаши от нищо.
Значи законите са несъвършени, щом не я санкционират за това?
- Не законите са несъвършени, а просто не се спазват. Например в АПК е казано, че когато съдът отмени един административен акт или мълчалив отказ, връща въпроса за издаването на нов на администрацията и определя срок за това. И какво от това? Администрацията в много случаи изобщо не се интересува от съдебните решения.
Как си го обяснявате?
- Когато има решение на съд, всеки трябва да го изпълнява, независимо дали е хубаво или лошо. Предполагам, че такива служители са покровителствани, скривани и много рядко ще намерите случай, когато длъжностно лице не е спазило срока, не е издало акта и е било наказано заради това. Има редица разпоредби в АПК, които изобщо не се спазват, мъртви текстове. Пази се администрацията, гарван гарвану око не вади е неин основен принцип на работа. Това е истината.
Как нацията може да бъде научена да спазва законите?
- Не знам. Трудно. Всякакви социологически проучвания показват, че нацията затъпява, затова не виждам светлина в тунела. Колкото до администрацията - естеството на нейната работа е да взима решения "на тъмно".
Исторически тя си е извоювала правото никой да не я закача, да не й се меси в работата, да не й се търсят кусурите, да няма откритост. Затова съдът е единствената надежда. Дори административните обжалвания пред по-горестоящ орган нямат никакъв ефект. Той, бранейки подчинените си, обикновено потвърждава актовете, които са издали. Съдът е най-сериозната гаранция, по-добра няма.
Доста неравна битка... Как стои въпросът с делата в Страсбург по административни казуси?
- Никак не са малко случаите, в които България е осъдена. Това означава много пари, които плащаме ние с вас. И освен че не се знае какво става, няма отговорност за този, който е издал някакъв административен акт или е постановил решение, което Европейският съд е намерил за противоречащо на Конвенцията за правата на човека. И така си остава...
А отговорност трябва да има - вижте какво става, да кажем, с прокуратурата. Какво значи един прокурор, който е внесъл пет обвинителни акта в съда и петте завършват с оправдателна присъда? Защо се опитват някои да стоварят отговорността на съда заради оправдателната му присъда, когато прокурорът не е внесъл никакви доказателства?
Защо никой не казва - този прокурор явно е некомпетентен, той не бива да продължава да работи като прокурор, защото, ако беше компетентен, сам трябваше да прецени, че не му достигат доказателствата. Неправилна е тази кампания - съдът ги пусна, съдът е виновен. Ако има доказателства, съдът едва ли толкова лесно ще пусне някого.
В крайна сметка то е и въпрос на професионална чест. Ако са ти струпали доказателства за вината на някого, как да обосновеш, че е невинен? Но когато са негодни доказателствата, какво да направи съдът? Той изобщо не бива да бъде държан като отговорен, че оправдал някого или че отменил даден акт. Това му е работата.
Как тогава да приемаме решения като отменянето на защитения статут на парк Странджа или на Камчийски пясъци?
- Пак обвиниха съда, но, юридически погледнато, той беше абсолютно прав. Случаят беше такъв - издадено е решение, с което се определя защитена територия, но не са посочени границите й. Как да породи действие такъв акт? Нищожен е. Пак администрацията не беше си свършила както трябва работата, а съдът излезе виновен.