Те са берсерките* на европейския бизнес. Връхлитат като ледения вятър от север, както са го правили преди векове дедите им викинги. Само че вместо бързи кораби с драконови глави те карат частни самолети, а вместо бойни брадви използват фондове, опериращи с милиарди.

Апетитът им да правят пари кара жълтата преса да ги нарича "мародери", а сериозните медии - да започват журналистически разследвания за това как тази малка група 30-40-годишни мултимилионери от един остров насред Атлантика станаха една от най-обсъжданите и най-големите загадки на корпоративна Европа.

Тор Бьорголфсон - най-големият едноличен инвеститор в България, е и най-прочутият и първи доларов милиардер сред тях. Понеже исландското общество е много скромно по размери (островът е с едва около 300 хиляди души и на шега се разказва, че в телефонния указател на 190-хилядната столица Рейкявик има само първите имена на хората), той няма как да не е близък или да не се познава лично с повечето си исландски партньори и конкуренти. "Дневник" е представял неговата история. Затова този път ще се опитаме да разкажем за по-малко известни у нас имена, но достатъчно представителни за средата, от която идва Тор.

--------------------

Представителите на новата вълна бизнесмени от Исландия са завършили предимно в елитни университети в чужбина и се чувстват еднакво добре в Лондон, Ню Йорк и Рейкявик и имат установени "колонии" в няколко световни столици. Въпреки това малцина знаят каквото и да било за произхода на финансите им, за предисторията и дори за историята на бизнеса им, за тяхната репутация и доколко може да им се има доверие.

Имена на 35-40 годишни мултимилионери като Йон Асгеир Йохансон, Ханес Смарасон, Аугуст и Лидур Гудмундсон едва ли ви говорят нещо. Или пък Сигурьон Арнасон, който на 39 години е най-възрастният изпълнителен директор сред трите водещи банки на страната.

Същото беше и във Великобритания, когато Йон Асгеир започна да изкупува известни вериги магазини чрез групата си "Баугур" (на исландски - "Стоманеният кръг"). Местната преса се оказа в шах - как така от един магазин "Бонус" за преоценени стоки, основан през 1989 г. в Рейкявик, той и баща му (според в."Дейли мейл" чест гост по страниците на таблоидите с авантюрите си с жени и алкохол) успяват да изградят империя, струваща 245 млн. британски паунда. Откъде се появи този исландски Рокфелер, който днес е само на 37 години?

През въпросната 1989 г. Йон току що е завършил колеж, а под рошавата русолява коса се крие по-скоро едно свито, срамежливо момче. Девет години след това нещата са съвсем различни - той купува популярния в Исландия хипермаркет за дрехи "Хагкауп". Така се ражда групата "Баугур", която веднага се насочва към Фарьорските острови, където придобива 50% от силната търговска верига SMS. После Йон Асгеир купува четири водещи магазина във Великобритания. Съдебни проблеми в Исландия го накараха през 2002 г., а и през юли 2005 г., в последния момент да оттегли участието си в консорциуми, кандидатстващи със стотици милиони паунди в оферти за още големи търговски обекти, включително за "Самърфийлд" - петия по големина във Великобритания супермаркет. Но и без тях годишните му продажби в Северна Европа достигат 9 млрд. паунда - със само 900 млн. паунда по-малко от този на гиганта "Маркс енд Спенсър". Понеже не е листвана на борсата, "Баугур" в действителност е най-голямата частна компания във Великобритания. Главният офис на “Баугур” в Рейкявик е малка жълта къщичка, приличаща повече на чайна в някое английско селце. Също толкова скромен е офисът й на една от най-скъпите улици в Лондон – по вида му изобщо не си личи, че собственикът управлява бизнес за милиарди и съдбите на поне 50 хиляди служители.

Процесът срещу Йон Асгеир обаче отвори рана в малкото исландско общество и освети много пресечни сенчести територии на политически и бизнес интереси. Колкото и да е екзотично, в лутеранска Исландия започнаха да се питат 

 

не станахме ли бананова република до Полярния кръг

 

Преди век Исландия бе най-бедната страна в Европа, населението й се изхранваше с риболов и живееше в изкопани в оскъдната земя дупки, покрити с камъни и пръст. Дори по времето, когато Йон Асгеир и Тор Бьорголфсон са били хлапета, икономиката напомня повече за Източна, отколкото за Западна Европа. “Спартанската” им младост минава през забранената бира и четвъртъците без телевизия - почивният ден за тв работниците. За пътуване в чужбина трябва да се наредиш в банката на опашка за валута. Банките пък се ръководят от марионетки на управляващите партии. Икономиката следва възходите и паденията на риболова, даващ над 50% от брутния вътрешен продукт.

Промяната започва в началото на 90-те години, когато група млади политици, определящи се като либертарианци, атакуват старата “социалистическа” гвардия и печелят. През 1994 г. Исландия влиза в Европейската икономическа зона (ЕЕА), което й дава неограничен достъп до пазарите на ЕС, без страната да е длъжна да приема негативите на пълноправното членство. В следващите години са премахнати валутните ограничения, следват дерегулация, приватизация, ражда се фондовата борса.

Тогава удря

часът на младите предприемачи

възползващи се от някои изключителни условия. Тор Бьорголфсон например се възползва от зашеметяващия пропуск на световните фармацевтични компании да патентоват продуктите си в Исландия. Но по-важни са други неща  - намаляването на корпоративния данък от 30% на 18% и натрупаният огромен пенсионен фонд, равняващ се на 110% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, част от който банките могат да инвестират. За десет години БВП на Исландия нараства с 51%, индексът на исландската борса се покачи само през последните 12 месеца с 90%.

Същинската исландска експлозия започва в края на 2002 г., когато всички най-малко очакват – икономиката е в рецесия, а борсата тъкмо се възстановява от травмите на глобалния крах, като се крепи около нивата от февруари 2000 г. В средата на 2002 г. Индексът ICEX-15 е около 1300 пункта, днес е над 4000, или покачване с почти 300%! Любопитни са отчетите на централната банка за източниците на чуждестранно инвестиране. Офшорната зона Гърнси (от островите в Ламанша) например не е правила преки инвестиции в исландски акции между 1998 и 2001 г., но изведнъж излива 5.6 млрд. исландски крони (75 млн. евро по днешен обменен курс) през 2002 г. и ги удвоява на 11.6 млрд. през следващата година (над 155 млн. евро). Люксембург, който банката отчита заедно с Белгия, е вложил 4.4 млрд. крони (55 млн. евро) през 2000 г., но ги удвоява на 10 млрд. през 2002 г. (134 млн. евро), за да ги увеличи изведнъж на 25.2 млрд. крони (337.2 млн евро) през 2003 г. Така малкото континентално херцогство се превръща в най-големия инвеститор в микроскопичната Исландия.

Риболовът обаче все още дава две трети от износа, 90% от акционерите в страната са местни хора, а чуждестранните инвестиции достигат едва около 30% независимо от гръмките заглавия по пресата в Европа. Гуверньорът на централната банка Давид Одсон се притеснява от стабилността на финансовата система -  дали ръстът е траен или се надува балон, който в един миг ще гръмне. Като лидер на промяната и премиер в продължение на 11 години той прекрасно знае, че исландците не са се събудили една сутрин страшно умни. Просто това се случва често в либерализирани икономики – винаги се намират хора, готови да поемат по-големи рискове, отколкото тези в развитите икономики.

Днес исландците са сред хората в света с най-висок доход на глава от населението, а офисите са пълни с модерно облечени и високообразовани младежи. Те обичат да се сравняват с младото поколение, което завзе контрола в Русия и Източна Европа след падането на Берлинската стена, писа “Файненшъл таймс”. Има нещо освежаващо в срещата с тях – не приличат на скованите си британски връстници от Лондонското сити, те са в бизнеса, защото се забавляват, допълва изданието.

Арктическите тигри

натрупаха богатството си светкавично

използвайки сложна паяжина от размяна на кредити между компании, смесено акционерно участие и “кръвосмесително” вземане на заеми. Самият Йон Асгеир разкрива, че има контролни пакети от 24 компании и инвестиции в други 81, а две трети от покупките в чужбина е направил със заеми, взети от исландски банки, които от своя страна пък инвестират в компаниите на “Баугур”.

Прозрачността на бизнеса на исландските млади мултимилионери е почти нулева. За "Баугур" се знае, че в надзорния съвет са сестрата и гаджето на Йон Асгеир, но почти нищо повече. Когато не достига информация, тя се замества с всевъзможни слухове за произхода на огромните пари, които се въртят. Предоставени на съда документи разкриват как през юни 2003 г. Йон наел момичета от агенция за ескорт във Флорида срещу близо 20 хиляди долара. Снимките на яхтата му с канени на нея исландски политици или на черния му джип "Хамър", с който возеше гостите си на водни ски, шокираха от страниците на таблоидно издание скромната исландска общественост, която помни как допреди броени години Йон карал втора ръка "Мерцедес" и продавал пуканки.

“Докато банките не ми задават този въпрос, и аз не виждам причина да съм по-прозрачен. Затова и станахме изцяло частни”, обяснява днес той. Исландец, участвал в сделки на сънародниците си за над 1 млрд. паунда, “Исландия е един огромен хедж фонд, който прави само едно – инвестира в чужбина.”

Друго, като че ли доста по-колоритно и прозорливо сравнение прави може би най-новата звезда в мултимилионерското съзвездие – 37-годишният Ханес Смарасон. Според него исландската бизнес общност прилича на Медичите от Ренесансова Флоренция: “Техният подход към бизнеса се е основавал на връзките и доверието. И тук, както и там навремето, има много тесни връзки. Има усещане, че всички сме заедно в това.” Смарасон е главен изпълнителен директор и председател на борда на FL GROUP, акционер в авиокомпанията ”Айлъндеър” и впечатлил британците с апетита си да глътне най-големия в Европа евтин превозвач “Ийзи джет”. Дори собственикът на “Ийзи джет” Стелиос Хаджийоану се изненада, когато разбра, че исландците са изкупили над 11% от компанията му.

Роберт Весман, изпълнителен директор на "Актавис", обяснява, че инициативността е в гените на исландците. "Живеем в дива и изолирана страна и сме принудени винаги да движим бизнеса си напред. В психиката на исландците е да не се страхуват да прекрачат там, където хората обикновено не смеят", казва той.

*Берсерк - див воин (на староскандинавски език), изпадащ в боен екстаз преди битка, сражаващ се като звяр и избиващ всичко край себе си