Меломан
ЕСМ/Дюкян Меломан, 2005
нова класическа музика
***(*)
Предходните два албума за ЕСМ на "Трио Медиивъл" - Words of the Angel и Soir, dit-elle, бяха единодушно акламирани от критика и публика. Естествено това бе съпроводено от серия успешни концерти по целия свят, оказали силно въздействие върху публиката. Осем години след формирането на скандинавското трио то продължава да изненадва с оригиналното смесване на средновековна музика със специално композирани за триото съвременни пиеси. В Stella Maris трите прекрасни певици изпълняват песни от ХІІІ в. предимно с френски и английски произход.
Тези средновековни творби са допълнени със съвременната композиция Missa Lumen de Lumine на артиста с корейски произход Сунгджи Хонг, дългогодишен познат на една от певиците в триото - Ана Мария Фриман. "Първоначално се сблъскахме с някои ритмически предизвикателства, си спомня Ана Мария Фриман, но разбрахме отведнъж, че произведението е написано за нашите гласове."
Интерпретацията на триото на средновековните мелодии е винаги свързана със своебразно предизвикателство, защото произведенията, които те пеят, са били изпълнявани в миналото с много малки изключения от мъже и днес ние не знаем със сигурност как са звучали. Но това е и силното им оръжие - те превръщат липсата на свидетелства за музиката в творческо предизвикателство. Естествено това не бива да се разбира като артистично своеволие, защото певиците работят с музикални историци и езиковеди, които правят възможно Средновековието да влезе в съвременния ни ден. И да се настани красиво там.
Rabih Abou-Khalil & Joachim Kьhn
Journey to the Centre of an Egg
Enja Records/Дюкян Меломан, 2005
джаз
****
Без съмнение в този албум си дават среща не просто две големи имена на съвременната музика, а по-скоро две културни традиции - тези на Запада и Ориента. Тези традиции са представени от двата основни за съответните култури инструменти - пианото и уд (струнен инструмент, от който впоследствие се развива китарата). Друга интересна подробност е, че и за двамата музиканти емиграцията е изиграла съществена роля в творческия им път. Йоахим Кюн напуска ГДР, а Раби Абу Халил оставя зад гърба си разкъсвания от гражданска война Ливан.
Естествено е, а и изкушението е голямо, всеки рецензиращ при подобен случай да търси културни паралели и биографични аналогии. Разбира се, такива не липсват и в конкретния албум, но истината в действителност е доста по-прозаична - и двамата музиканти от години записват при един и същ тонрежисьор - Валтер Квинтус. Двамата често са се срещали в студиото на Валтер, обменяли са идеи за музиката и са имали възможност взаимно да почерпят опит.
Резултатът от тези срещи се отличава със стилова оригиналност и перфекционизъм. Албумът представлява едно органично преплитане на стиловете на двамата музиканти, като всеки от тях е оставил достатъчно пространство за другия. А това съвсем не е лека задача. Кюн притежава собствена импровизационна теория наречена diminished augmented system (система от намалени и увеличени музикални интервали) върху която е базирано свиренето му. От своя страна Халил използва традиционната ориенталска модална импровизационна система.
Срещата на тези два подхода поражда интензивен звук, изграден от остинатни фигури, арабески и фрий-джаз импровизации. Колко далече е всичко това от обичайната уърлд-джаз-фюжън салата показва не без чувство за хумор нареченото парче Im Better Off Without You (по добре ми е без теб). В него с характерна за изпълненията виртуозност клавир и уд изграждат комплексен и хармоничен звук, изпълнен със свобода и разположен някъде в ничията земя между Изтока и Запада. В албума участва още и познатия ни от предходния албум на Халил - The Cactus of Knowledge, Джаръд Кейджуин на перкусии.
Various Artists
Rough Guide To Dub
World Music Network/Дюкян Меломан, 2005
дъб
****
The rough guide е поредица на лейбъла World Music Network, с основен акцент върху стилове от неевропейската традиционна и поп музика. Когато компилациите са посветени на музика от, да речем, Централна Азия и ли Тайван, те имат почти референтен характер и са доста представителни. Музиката от Карибите и най-вече Ямайка е съвсем друга „чаша чай" и компилациите, посветени на разнообразните стилови вариации, възникнали на острова, са безчет.
Струва ни се обаче, че в конкретния случай продуцентите от World Music Network са намерили сполучливо решение - всички лицензирани парчета са от лейбъла Blood&Fire. Те се считат от специалистите за най-добрите познавачи и продуценти на стила (фактът, че King Tubby - дъб родоначалникът, е при тях, е, струва ни се, достатъчен аргумент). От своя страна WMN са подбрали най-доброто от най-доброто. Последно - какво всъщност значи дъб? Думата идва от Dubbing (съответно Overdubbing) и означава техники за манипулиране и допълнителен процесинг на ленти със студийно записани тракове с отделни инструментални и/или вокални партии, които, след като се смесят на микспулт, стават цялостни парчета.
Тоест, това, което в Европа през 60-те и 70-те се смяташе за авангардна музика, с която се занимаваха композитори като Карлхайнц Щокхаузен, в Ямайка си беше станало почти народно изкуство. Е, питаме се, не е ли време вече да си вземем сбогом с този пуст европоцентризъм? Компилацията е препоръчана не само за онези наши родни диджеи, които напоследък откриват топлата вода, но и за всички поклонници на „Джа Рас Тафара" и клубната култура.