Пехливанлъкът стана световно "нематериално културно наследство"
"Мазните" борби в Турция, френската кухня, средиземноморската диета, акупунктурата... Тези и още 42 предложения от 29 държави бяха приети от ЮНЕСКО на сесия в Кения в списъка на т.нар. нематериално културно наследство на човечеството.
Десетки държави (България не е сред тях) са предложили свои вековни традиции за защита от унифициращия ефект на глобализацията. Списъкът е от 2003 г. и е резултат от конвенция, подписана от 132 държави.
Френската кухня, това е "любовта на французите да се съберем, за да хапнем и пийнем добре и да се повеселим. Това е част от традицията ни", коментира френският посланик в ЮНЕСКО Катрин Колона.
На заседанието си в Найроби експертите на ЮНЕСКО трябваше да преценят наистина ли провежданият от 648 години насам фестивал на пехливаните Къркпънар в Одрин е всъщност разпространяване - както твърдят организаторите му - на диалога и хармонията в обществото.
Същото важи и за датиращия от ХVІ век танц с огромни ножици от перуанския район Чанка, който, освен че изобразява съпротивата срещу испанските конквистадори, изразява още "континуитета на възгледа на предците за света, който се предава и усъвършенства от поколение на поколение".
"Този списък е насочен към младото поколение, защото то е, което може да придаде жизненост и пренасяне на тези елементи за бъднините", обяснява Сесил Дювел, секретар на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство.
За да попаднат в списъка със 177 традиции от 77 държави, предложенията трябва да са обект на специален държавен план за тяхната защита и организиран опит за поддържане на тяхната жизненост. Това е известен проблем за страни - например Великобритания, където властите водят политика на поддържане на внимателна намеса на държавата в културата и особено в селекцията на това кое е важно и подлежи на спешна защита.
Новите в списъка - Пекинската опера. Макар да е разпространено в цял Китай, това съчетание между песен, рецитал, актьорско майсторство и бойни изкуства е с център в Пекин, Тяндцзин и Шанхай и в основата му е пекинският говор - Колумбийската традиционна музика маримба - Музиката на певците бакши от иранската провинция Хорасан - Тъкачите на персийски килими от иранския град Фарс - Японският традиционен театър кумиодори от Окинава - Музиката ал-барах на бедуините от Оман - Ритуалният танц мито на от Перу - Човешките кули, които правят групи по време на празненства в каталонските градове и села - Средиземноморската диета, представена съвместно от Испания, Гърция, Италия и Мароко - Традиционната корейска дървена архитектура |