Русия прие на форума в Лисабон сдържано поканата на НАТО да помага за изграждане на противоракетен щит в Европа най-вече защото продължава да смята проекта за американски и се притеснява от бъдещото му развитие.

Президентът Дмитрий Медведев, който оглави руската делегация за срещата НАТО-Русия, заяви след разговорите, че засега Москва е приела единствено експерти да се включат в плановете за разработка.

Освен това той предупреди, че страната му може да не се съгласи да участва един ден в щита, ако не бъде третирана равноправно и ако не получава същата информация, както натовските партньори на САЩ.

Няма да приемем да ни третират "като мебел в стаята и ако не участваме изобщо, то по разбираеми причини ще бъдем принудени да се защитаваме", заяви Медведев, цитиран от ИТАР-ТАСС. Агенцията посочва в неделя, че Русия е предложила "секторна система" за противоракетна защита, без да се дават повече подробности какво точно трябва да означава това.

Според германската агенция ДПА на руснаците било предложено свързване на системите им с НАТО и размяна на данни, но не и сглобяване на единен противоракетен щит, докато Медведев настоявал за "една-единствена система от Атлантика до Урал" - нещо, което поне балтийските членове на алианса едва ли ще приемат.

Дмитрий Рогозин, постоянен представител на Русия в НАТО, обясни преди конференцията в Лисабон, че по този въпрос страната има два принципа, на които държи. Първият е да не отстъпва нищо от суверенитета си, а вторият е да знае цялата структура зад инициативата за щита.

По думите му това е план на САЩ, който в момента просто се намира в европейската си фаза и затова се нарича Евро-ПРО, докато Москва иска да знае следващата стъпка в глобалния план за противоракетна отбрана на Вашингтон. Искаме да знаем също дали щитът ще спира само ракети с малък и среден обсег или и междуконтинентални, което би могло на теория за застраши стратегическия потенциал и интересите на Русия. Затова искаме да чуем какво мислят държавите по света, особено големите като Китай, посочва Рогозин.

В Лисабон атлантическият алианс декларира в новата си стратегическа концепция, че НАТО не представлява "никаква заплаха за Русия". "Желаем по-нататъшното стратегическо партньорство между НАТО и Русия и ще работим в тази насока, очаквайки същото и от Русия", продължава документът на 28-те страни членки.

НАТО заяви намерението си да засили политическите консултации и практическото сътрудничество с Москва по въпроси като "противоракетната отбрана (ПРО), борбата с тероризма, наркотиците и пиратството".

В събота, малко след като президентът на САЩ Барак Обама призова от международната трибуна засилилата позициите си в Конгреса на САЩ Републиканска партия да ратифицира договора СТАРТ-2 с Русия, българският външен министър заедно с четирима свои колеги отправи подобен апел към американските конгресмени.

Николай Младенов и външните министри на Дания, Литва, Латвия и Унгария се появиха след пресконференцията на НАТО и заявиха, че "за нас става дума за сигурността на Европа". Договорът СТАРТ-2 предвижда 30-процентно съкращаване на ядрените бойни глави в двете свръхсили и по-прозрачни взаимоотношения.