Когато през 1948-а Оруел е писал страшничката "1984", той едва ли е подозирал, че през 2001 книгата му ще бъде преиздадена в милиони екземпляри, а банери в най-посещаваните сайтове ще водят към електронни щандове за продажбата й, само защото един холандец на име Джон де Мол ще измисли телевизионно шоу, основано на принципа за тотален контрол, и носещо прозвището на съвършения диктатор.

Е, това е факт. Ако още не сте били част от истерията "Биг брадър", просто си включете RTL2 във времето за вечерния филм. Представям си как са реагирали немските пенсионерки, когато за първи път са попаднали на тази програма. Прилича на сериал, сигурно са си казвали, но защо НЕ СТАВА НИЩО? И защо няма кръстници, свекърви и умиращи от рак, завещаващи фабриките си бащи? Защо всички са млади и няма никаква връзка между отделните действия? Защо няма интрига и близки кадри и как не се свенят да ги показват голи в банята? Било е истински скандал, преди да разберат, че примамени в параноичната действителност на шоуто и от приятната награда от 250 000 марки (в американската версия - 500 000 долара) за този, който остане до края, 12-те красиви млади създания не са помирисвали актьорско майсторство и наистина са "хванати от улицата". За да осигурят на човечеството най-луксозното забавление, измисляно някога - реалността. Споменах немските пенсионери, но така не бях справедлива към шоуто. Пийпълметрията сочи, че "Биг брадър" се гледа еднакво често от домакини и професори, макар и по различен начин. Докато по-необразованите виждат там просто следващата - макар и освежаващо нережисирана - сапунена опера, хората с хуманитарни интереси наблюдават обществен експеримент на принципа на "заседналия асансьор", ползват го като учебник по бихейвиористика. За по-затворените пък това е удобен начин да сверят емоционалния си часовник с другите в офиса на следващата сутрин (така или иначе ВСИЧКИ ГО ГЛЕДАТ), като коментират ситуации и дават оценки за държанието на героите, без да се излагат на показ. Защо Ханс и Карен си лежат така на дивана, станало ли е нещо между тях или да се лежи ТАКА днес е нормално? Какъв шок бе за Михаела, когато разбра, че двамата с Йорг са първите номинирани за изхвърляне и как оттогава не спира да плаче в спалнята! Този, дето дрънка на китара, как му беше името, гей ли ще се окаже накрая?

Обаче медалът има и грапава страна. Успехът на това шоу ни утвърждава като цивилизация на воайори. А надничането е фина форма на овластяване. Така го анализира и Фройд - да наблюдаваш, без да бъдеш наблюдаван, е като да си присвояваш живота на наблюдавания. Тези, които шпионираме, стават наша собственост, заложници на очите ни. По този начин "Биг брадър" и подобните му подхранват в нас илюзията за всемогъщество.

И Оруел би изтръпнал, ако можеше да разбере, че най-страшният му кошмар не просто се продава добре, а всъщност е СБЪДНАТ - в един от онези истерични моменти на човешката история, когато животът с ехидна усмивка повтаря изкуството.

Пък и откъде да знаем, че Оруел действително не ни гледа отнякъде?

Както казва Рейф Файнс в "Странни дни", параноята е просто реалност на по-висше ниво. Наслаждавайте се.