Салман Рушди, автор на "Сатанински строфи", в. "Гардиан"

Един ден, след като бившият външен министър на Франция, почти недостижимият Ролан Дюма, съден по дело за корупция, отхвърли обвиненията, отправени към него с мотива, че лице от такъв висок ранг не може да бъде обект на подобно преследване и , "О, Боже!"... беглецът бизнесмен Алфред Сирвен, арестуван от филипинските власти, веднага заяви, че може да свидетелства за корупция срещу "100 лица", което е почти целият политически елит от времето на Митеран.

Междувременно в Перу изземането на 2000 тайно заснети видеокасети показа степента, до която се е простирала властта на тайната полиция на сваления президент Фуджимори над буквално всеки от управляващата класа в тази страна. Журналисти, политици, генерали са били изнудвани в течение на години.

По същото време в Индия скандалът "Бофор" изплува на повърхността отново.

Слуховете за корупция, в които е обвита тази сделка за оръжия от 80-те, бяха опетнили паметта на покойния вече Раджив Ганди. Беше ли се облагодетелствал той, или не с незаконни подкупи? Ами покойният Олаф Палме - не беше ли той застрелян от недоволен посредник? Сега, когато индийското правосъдие е насочило вниманието си към дейността на братята милиардери Хиндуя, петното на скандала заплашва да премине океана и да достигне Великобритания, и да се излее върху британското правителство невероятно благосклонно към двамата братя.

( Дори и дете на възраст малко повече от мандата на Блеър можеше да предупреди неговите хора за подобна асоциация. За жалост нямаше такова нещо и в резултат обществото във Великобритания днес смята, че Новите Лейбъристи са също толкова корумпирани, колкото и червивите тори, които те смениха. Почти толкова, колкото Нийл Хамилтън и Джонатан Айткен. Както се казва.."Ей… Богу".)

Пак по същото време в САЩ експрезидентът Бил Клинтън попадна под огъня на критиките за това, че опрости "невъзвращенеца" финансист Марк Рич, докато наследникът на поста, "президентът" Буш, плямпа баналности за двустранно разоръжаване, а в същото време прокарва програма на крайно дясна политика. И това при нарастващите доказателства, че той е изгубил изборите, които "спечели" благодарение на станалия с печална слава "преврат" на Върховния съд, а всъщност реално изгуби в щата Флорида с "незначителната" разлика от 25 000 гласа.

Да, политическата нечистоплътност се завърна, позираща с лигава усмивка, за да ни напомни, че никога не си е отивала, и за това, че е голямата окултна сила, която изкривява маската и дава лице на времето, в което живеем - неизменно отричана, царството й нараства с всеки изминат ден. Може дори да ви накара да се възхищавате на неизчерпаемата й изобретателност. Неща, които никога не бихте предположили, че й са подвластни, неопетнени до днес, попадат ежедневно под мазното владичество на корупцията или, подобно невинността и рая, биват изгубени.

Така, основната черта на изминалите няколко месеца продължи да бъде окалянето не само на политиката, където това почти се предполага, но и в спорта. "Предварително нагласени ли са конните надбягвания?", пита британската преса и в отговор можете да чуете смеха дори на конете. За бокса никой не си прави труда вече да пита. Бившият вратар на "Ливърпул", Брус Гробелар, най-после беше признат за виновен от апелативния съд за вземане на подкупи. Дори и крикетът, чието име открай време е символ на спортсменство, днес е затънал до гушата в мръсотия. Що се отнася до атлетиката, преминалата неотдавна "олимпиада без допинг" е забележително доказателство за безпокойство - четирите позитивни допинг-теста на гюлетласкача С. Дж. Хънтър, позитивният тест за псевдоефедрин на златния медалист от гимнастиката Андреа Радукан и изумителният коментар на Карл Люис за положителния нандролон тест на Линфорд Кристи -"Най-после го хванаха".

Така че всички са в играта - и героите ни, и нашите политически лидери, и изглежда, никога не са излизали от нея.

Остана ли нещо, което да не е предварително нагласено? Телевизионните игри на живо ли? Литературните награди ли? Приемните изпити в университета ли?

Предстоящото ви интервю за работа ли? Или просто досега не сме разбирали как това се е правило?

Добре дошли в третото хилядолетие. Определението на американския писател Томас Пинчън за параноята никога не е било по-валидно от днес: параноята, реално видяна като налудничава проява на иначе съвсем нормалното разсъждение, че в наши дни нещата имат скрит смисъл и че този смисъл е ужасен, неморален и порочен, далеч надминаващ и най-безумните ни илюзии, и за това, че на повърхността е измамата - културен продукт, имащ за цел да скрие ужасната истина от нас, обикновените наивници, които продължават да вярват, "нали", че нещата могат да започнат и да се оправят.

Реакцията на наивника към гореказаното може да бъде като изтъкне, че много от посочените от мен търговци на лъжа са получили или предстои да получат заслуженото. Дюма е подсъден, Сирвен е в ареста, Фуджимори го свалиха, Клинтън е история, корумпираните играчи на крикет са със забрана да играят, атлетите са уличени за допинг. Така че всичко е наред.

Параноиците знаят по-добре. "Ако престъпленията от миналото излизат наяве едва днес", биха попитали те, "то колко време трябва да мине, за да научим за престъпленията, които се вършат днес?" "Невинните" наистина ли са невинни до доказване на противното?" Анализът на Пинчън поставя параноиците пред няколко избора: да се превърнат в търсачи, обзети от мисълта за тайния смисъл на света, да приемат своята безпомощност и да изпаднат в една от комбинациите на бездейна, болна и мъглява ентропия, или да избухнат в ярост, която иска да унищожи всичко.

Навремето познавах един мъж, който имаше навика да троши тоалетните в административните сгради и да пише девиза си по стените на опустошените от него публични тоалетни: "Ако казанчето не може да се смени, то трябва да бъде унищожено." Започвам да го разбирам какво е чувствал. Започвам и да разбирам какво самият аз навремето, в една по-сърдита и по-шеметна фаза от моя живот, съм усещал.

Превод от английски: Боримир Паскалев