До петък на обед в България имаше около 200 политически партии. Отсега нататък те ще бъдат 201. Посланието на царя, представляващо един силен популистки апел, отправи предизвикателство не към определена политическа сила или идея, а към политическата система като цяло. Ако този апел се осъществи на практика, няма да останат незасегнати фактори и институции.

Още преди посланието социологическите сондажи показаха рязко падане на позициите на малките партии в центъра. Цялата възможна периферия за нарастване на популярността на БСП като основна опозиционна сила бе практически присвоена от хипотетичното царско движение. В перспектива може би и ОДС ще има проблеми с убеждаването на мнозинството български граждани, че е единствената алтернатива за развитието на България през следващите 4 години.

Но царят отправя и едно много по-сериозно предизвикателство към политическата система като съвкупност от институции. На първо място той изяви желание да подбере лично списъка от кандидати за депутати и да ги контролира, ако те не работят така, както според него би било правилно и адекватно от гледна точка на целта на движение "Симеон ІІ". Политическото движение по своята същност е група, в която действат механизмите на солидарност и колективност при вземането на решения. В този смисъл офертата на Симеон ІІ ни връща към исторически периоди на българското политическо развитие, свързани с мекия авторитаризъм на баща му цар Борис Трети след 1935 г., когато кандидат-депутатите също бяха подбирани от двореца. Дори ни отпраща още по-назад - при управлението на дядо му Фердинанд, който осъществяваше груб и арогантен контрол върху законодателното тяло със задкулисни средства.

Предвид интензивното посрещане на гости в Мадрид през последния месец за Симеон ІІ е станало ясно,че той не може да предложи едновременно морална алтернатива и да я облече в личностите и групировките на тези хора, които бяха изгонени от техните политически сили, защото се бяха превърнали в знаменосци на корупцията и злоупотребата с властта. Той очевидно се ориентира към един по-мек вариант, в който ще рекрутира личности на основата на лична преданост, използвайки и опита на определени политически фигури.

Спирането на царя върху определени личности представлява проблем от гледна точка на това до каква степен те ще са способни да обединят своите усилия около една конкретна политическа платформа, която рано или късно трябва да излезе от общите три точки, и дали действително ще са представители на морални и благородни цели.

Обществено движение, което се превръща в политическа инициатива, се нарича партия. Партията е част от политическата визия, а царската позиция обобщава националната визия за обществото. В този смисъл, от една страна, имаме формалния парадокс на делегитимиране на царската позиция на Симеон ІІ в името на една партийна позиция. От друга обаче, този популистки апел цели постигане на основната цел на Симеон ІІ - възстановяване на монархията и влизане през задния двор на българската политика чрез партийно-партизански средства.

По съдържание изказването на царя има още няколко интересни момента, които представляват специфични парадокси. През януари 1997 г. в България имаше не по-малко бедни, гладни и отчаяни, отколкото сега. Но той не отправи апел към българското гражданство, защото тогава имаше за вършене много черна работа, а Негово величество обича да повтаря в частни разговори: "В скърцаща врата пръст не слагам." Сега черната работа е свършена от първия мандат на ОДС. И за Симеон ІІ ще бъде леко и приятно да играе ролята на национален обединител и спасител на нацията.

Обещанието на царя да работи "за всички" и да оправи страната за 800 дни по характера си е популистко. България е страна, която току-що е преживяла най-болезнения пакет от икономически реформи благодарение на строгия контрол, който се наложи върху финансовата система на страната. Икономиката ни все още е на дистанционно управление от международните финансови институции, към които ние имаме високи задължения. Това състояние на нещата не може да бъде променено лесно. Всички опити да се говори за икономическа алтернатива в съдържателния и цялостен смисъл на думата са безпочвени.

Разбира се, за България би било много добре, ако политическият дебат бъде оживен от една различна гледна точка. Българската опозиция, главно в лицето на БСП, за четири години не предложи условия за ползотворен дебат. Ако движението на Симеон ІІ ги създаде, то наистина могат да се появят и други благоприятни обстоятелства за утешаването на бедните, страдащите и гладните. Може и за повече от 800 дни...