Допреди няколко дни популярната българска песен "Ето, Симеон пристига, воеводи си зове..." се тананикаше във варианта "Воеводите зоват Симеон". Обръщането на ролите не звучеше странно - докато монархът в изгнание мълчеше, всевъзможни политически лидери тълкуваха намеренията му.

След петъчното обръщение на царя във Врана, в което той обяви, че ще работи за постигане на действаща пазарна икономика и ще се бори против политическата партизанщина и корупцията, плочата се смени. По нея обаче пак не звучи оригиналната царска мелодия, защото българските партии я въртят на бързи обороти. Като в игра на развален телефон те правят всевъзможни превратни тълкувания на действията на Симеон ІІ и не чуват истинските му намерения.

"В петък се сбогувах с моята мечта за цар Симеон ІІ. Сега казвам "добър ден" на г-н Симеон Борисов Кобургготски и му пожелавам успех в политиката", обяви финансовият министър Муравей Радев. Думите му сякаш излязоха от устата на Жан Виденов, който през 1996 г. в обстановката на всеобща еуфория от пристигането на монарха го наричаше "гражданина Симеон Борисов". Заместникът на Костов по партийна линия Димитър Абаджиев пък наблегна върху факта, че царят "призна и нашите успехи". "Симеон ІІ отправи ясни послания. В неговото движение няма да намерят място компрометирани политици като Йордан Цонев" - такава е интерпретацията на Симеоновите думи на председателката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова. Като цяло сините разкодирания на появата на "Национално движение Симеон ІІ" звучат повече емоционално, отколкото прагматично. Те могат да бъдат обобщени със заключението "той няма да работи против нас". Ако СДС обаче разчита на това, със сигурност ще остане неприятно изненадан след изборите. Вярно, царят обяви, че няма да се конфронтира с никого. Това обаче не омаловажава факта, че според проучванията Симеон ІІ ще "открадне" важна част от потенциално синия електорат.

И БСП се вторачи по своему в царските изявления. "Симеон ІІ трябва да каже как разбира промяната на политическата система, след като е ясно, че тя е парламентарна република... Ако това се нуждае от ревизии, трябва да каже как", предлага Татяна Дончева. Но "Позитано" 20 греши, ако мисли, че е заплашена републиканската форма на управление. Последното нещо, към което се стреми в момента Симеон ІІ, е реставрация на монархията. Той би бил политически слепец, ако пренебрегне изследванията, сочещи, че хората го подкрепят не заради монархическите перспективи, а защото го виждат като алтернатива на двуполюсния модел. В краткосрочен план царят не е заплаха и за БСП. Ако обаче е наясно със следизборната аритметика, Първанов сигурно се облива в студена пот - с появата на Симеон ІІ на политическата сцена шансовете за следизборна коалиция между БСП и ДПС клонят към нула. Ахмед Доган вече недвусмислено намеква, че между трите варианта за коалиционен кабинет след изборите за предпочитане е центристкият.

"Дойде краят на двуполюсният модел", разтръби и Догановият заместник Осман Октай. Но ако думите му не са предизборно захаросано послание към електората, ДПС трябва сериозно да обясни как ще стане въпросното преформатиране. Защото твърде много са клопките, които могат да превърнат Симеон ІІ от борец срещу двуполюсния модел в част от сегашния политическия елит.

Възторженото ръкопляскане от редиците на Бисеров и Цонев на царския старт в политиката също звучи фалшиво. Най-малкото защото досега Симеон ІІ не е отронил и дума, че ще ги покани в предизборните листи.

Подобно на БСП Евролевицата също призова Симеон да отговори ще се отрече ли от престола и ще признае ли републиканската конституция. Само че подобна дилема е последното нещо, което трябва да притеснява политика Томов, при положение че партията му няма почти никакви шансове да влезе в следващия парламент.

Най-реалистично и свежо реагираха на царското предизвикателство политическите майтапчии от "Гергьовден". В петък след речта на царя те платиха 60 лв. на Софийския градски съд и запазиха името "Национално движение Симеон ІІ", за да дадат на царя урок по балканска политика. Така показаха колко уязвима е формацията му и натриха носовете на другите партии, които привидяха какво ли не в царския политически дебют.