В интервюто за Ройтерс Иван Костов не толкова обърква идеологическите понятия, колкото жонглира с терминологията, за да преведе СДС на езика на американците. Според мен словосъчетанието "консервативно-републиканска", с което Костов характеризира своята партия, има три функции - да идентифицира Републиканската партия като основен партньор на СДС, да покаже, че в Европа сините играят в отбора на консерваторите (към който принадлежат и християндемократите, за каквито се представят сините), а в чисто български план - да изпрати поредното послание, че "ние сме десни най-вече защото не сме леви, нямаме нищо общо с бившите комунисти".

Иначе е безспорно, че СДС не прилича по никакъв начин на Републиканската партия освен по желанието да получи подкрепа на идеологическа основа в навечерието на изборите. Дори само съпоставката на електоратите на републиканците и сините показва, че СДС не се родее с Републиканската партия. В САЩ за републиканците гласуват белите и по-заможните американци. СДС претендира, че е народна партия, дори иска да привлече и българските турци. Така че не е партия само на "белите" българи. Не може да разчита и само на заможните - едва 3-5% от обществото.

Трудно е да се каже какъв е точно идеологическият профил на СДС. Със сигурност Костов си дава сметка, че партията му не е и типично християндемократическа, въпреки че членува в Европейската народна партия, още пък по-малко да "пропагандира християндемокрацията в Югоизточна Европа. Класическата християндемокрация има в страни като Германия и Италия, където църквата - католическа или протестантска, е играла силна роля. В българската традиция няма християндемокрация. У нас за първи и последен път православната църква е играла силна роля в борбите за националната независимост. След това и сега няма условия за политическо крило на християнската общност.

Трудно е СДС да се възприемат и като "състрадателни консерватори", защото СДС е направил много за идването на власт на демократичната опозиция в Сърбия. Същността на "състрадателното" в случая е, грубо казано, да социализира консерватизма. По-скоро Костов може би е искал да каже, че "ние не проповядваме националистически консерватизъм", характерен за много страни в Европа.