На пръв поглед автор на гърмящия тези дни скандал около манипулираните проценти на Национално движение "Симеон II" е политологът Емил Георгиев. В понеделник въз основа на негов анализ няколко всекидневника публикуваха информации, а "Демокрация" и "Монитор" - и авторски статии на политолога, от които става ясно, че подкрепата за НДС II се срива главоломно.

Георгиев, известен допреди две години като имиджмейкър на министър Валентин Василев, а сега работещ с почти никому известната агенция "Инфоарт", забърка каша с две сюжетни линии.

Първо - без да е оторизиран от агенция "Маркет тест", цитира данни от нейно национално представително проучване, според които "гласуващите за НДС II са намалели от 39 на сто в началото на май до 29% на 27 май". (За по-убедително в понеделник Георгиев повтори същото по БНР, но във вторник уточни, че коментира данните само като политолог.)

Второ - омешвайки като продукти за салата несъществуващи изследвания на НЦИОМ и данни от проведени на различни дати регионални проучвания на "Маркет тест", "Алфа рисърч" и "Инфоарт", Георгиев констатира, че заради отказа на царя да се кандидатира за депутат и качеството на листите му "рязко е спаднала подкрепата за движение "Симеон" в големите градове. Картината изглеждала така: София (НДС II:ОДС - 26%:25%), Варна (27%:26%), Русе (27%:26%) и Видин (25%:22%). Политологът оповести за първи път процентите още в петък в предаването "Студио Нова" на Нова телевизия.

В крайна сметка се оказа, че офанзивата на Георгиев е нещо като активните мероприятия на легендарния навремето медиен съветник на Виденов Красимир Райдовски. Приликите - широка медийна подплата и участие на политическа сила (в случая с Георгиев се потвърди, че активността му е не без подкрепата на предизборния щаб на ОДС, както между другото и осигуреното медийно отразяване). Разликата - всичко е направено доста по-нескопосано.

Едно от моралните измерения на казуса е, че в резултат на манипулацията се подронва престижът на социологическите агенции (или поне тези, които се занимават със социология по занятие). Най-добре диагнозата за създалата се ситуация поставиха от "Алфа рисърч": "Манипулацията с данни има различни лица - тя може да се извърши, като се съобщават неверни, частично неверни, проведени в друг период изследвания или пък когато коментарите към едно изследване се приписват и на всички останали. И трите подхода са използвани в цитираните по-горе медии, без да се позовават на източници от "Алфа рисърч". Самата агенция публикува неотдавна свое национално представително проучване в "Дневник", направено още преди огласяването на царските листи, което показваше, че подкрепата за НДС II пада от 42% на 34%. Досега никой не е поставил под съмнение достоверността на резултатите и тяхната интерпретация.

Също толкова сериозната и явно вечна в България свързана тема е доверието към медиите. Очевидно диагнозата на изданията, които "се хванаха" на политолога Георгиев, не е само "загърбен професионализъм" (елементарно правило е да се проверява източникът на информация, което в случая с разпространения анализ е въпрос на минути). Наскоро "Файненшъл таймс" помести статия за един от турските медийни магнати, в която между другото имаше едно изречение от типа: Турция е държава, в която, като четеш статии, винаги трябва да се досещаш кой стои зад тях. Е, България също.

Иначе въпросът коя от сериозните социологически агенции ще прогнозира най-точно изхода от вота е съвсем друг филм. В крайна сметка е ясно, че често до последно и самите избиратели не са наясно със себе си.

Важното е в дните до изборите медиите, които ще бъдат атакувани от не един и двама кандидати за 10-минутна слава, поне да не стават поле за лековерни предизборни сензации.