Там, където и царят ходи пеша, чужд човек не може да се промъкне незабелязано. Полицаи и бодигардове са оградили парка около двореца Вранa в покрайнините на София. Само поканените минават през железните двери и потъват в гъстата зеленина на столетните липи, брези и кестени. Тихо е в царския парк. Царствено тихо е. С каишка около врата патрулират черно-бели овчарски кучета, южнобългарски каракачани. Понякога те впиват зъби в полите и крачолите на неканените гости. В тъмносин костюм се явява и царят, както отново го наричат повечето хора, защото Симеон Втори всъщност никога не се е отказвал от трона. Подгонен от комунистите през 1947 година, той заминал от близката гара с влака първо към Истанбул, после за Александрия. Тогава бил 9-годишен. След това в продължение на близо половин век кракът му не бил стъпвал в България. В испанската си имиграция Симеон станал бизнесмен. От миналата неделя той отново стои в самия център на българската политическа сцена. Наследникът на Сакскобургготите, гражданинът Симеон Сакскобургготски, както със забележително упорство го нарича постсоциалистическата преса, не показва изненадата си от своя голям успех - завръщането на един монарх във властта чрез демократични избори. Изобщо до момента Симеон показва твърде малко - нито политическите си намерения, нито програмата си, нито своето обкръжение. Неговото национално движение "Симеон Втори" получи половината от местата в новоизбрания български парламент и сега в България, която е кандидат за приемане в Европейския съюз и партньор на НАТО, нараства не само любопитството, но и тревогата. Какво точно иска царят? Не е ясно каква точно е мисията на неговите кандидати. Примерно на простодушната функционерка на женската партия Весела Драганова, на илюзиониста от арменски произход Астор или пък на манекенката Юлияна Дончева. Не е ясно и какво възнамеряват съветниците на Симеон, например лондонският икономист Николай Василев, когото "Уолстрийт джърнъл" възслави като прекалено голяма риба в малко поточе, организаторът на кампанията и емигрант в САЩ Николай Маринов или пък бившият български външен министър Стоян Ганев. Според една софийска публикация на германската фондация "Конрад Аденауер" Ганев е работил за тайните служби и е зет на генерал от КГБ и освен това бил паякът, който плете мрежа от русофили около царя. В близост до него се била настанила и националнопатриотичната организация "Защита", съставена от бивши офицери от армията и тайните служби. Според западните геостратези, подкрепяни от дискретни български сондажи в обкръжението на царя, по всичко личало, че Симеон и неговите хора се опитват да наложат руските интереси в България и в балканския регион, които временно бяха изтласкани оттам. Сякаш един владетел, прокуден навремето от московските послушници в София, си няма други по-престижни занимания. Това е злостна клевета, казва самият цар и огорчено клати глава. Той се яви на изборите с лозунга "Почтеност във всичко"и с апел за морално обновление на страната, а старата му родина го посрещна като същински пророк. Още в нощта на изборите той обеща духовното и икономическото възраждане на България. Слуховете обаче нямат край. Из българското минно поле навсякъде го дебнат капани. Стоян Ганев например, бедният Ганев, както казва царят, е преподавател в университета "Бричпорт" в Съединените щати, за който се смята, че принадлежи към империята на Муун, а това вече било достатъчно, за да се дистанцира царят от него. Дали пък Симеон не трябва да преосмисли и контактите си с футболния клуб "Левски" - София, чиито пратеници му връчиха маршалски жезъл като подарък за рождения ден. С най-много дялове сред собствениците на клуба е съмнителният руско-израелски бизнесмен Михаил Чорни, който за 10 години е пропъден от страната. А какво да кажем за Мултигруп - най-големия български холдинг, за който през 1996 година германското разузнаване писа, че е перачница на парите на бившата БКП. Симеон без никакво притеснение се показва заедно с президента на холдинга Илия Павлов в морския курорт Варна. Черноморската страна, която се тресе от кризи и с голяма мъка беше стабилизирана от досегашния премиер - либерала Иван Костов, в момента има най-малко нужда от скандали. Повечето хора, които с 250 марки средна месечна заплата все още очакват подема 12 години след промяната, все пак гласуваха за царя. Защото вярват, че само той, който още преди да влезе в политиката си, е бил богат, прочут и независим, ще съумее да се справи с корупцията. Симеон Втори дава да се разбере, че няма да поеме премиерския пост. Но той казва и друго - нищо не бива да се изключва априори. Ако си прави сметката в бъдеще да се върне на трона, той би трябвало засега да отбягва низините на всекидневната политика, защото онова, което се търси в България, е някаква смесица от спасител и занаятчия, от цар и дърводелец в едно. Защото градоредът на 8-милионната държава скърца. До 1997 година разделителната черта минаваше между комунизма и антикомунизма, обяснява реномираният социолог Антоний Гълъбов. Но със своя блицкрик срещу политическата система Симеон промени цялата политическа система. Гълъбов също не вярва, че царят е поел самоотвержена и патриотична мисия. Предполагам, че руснаците са му обещали да си получи обратно короната, заявява той.