По-всичко личи, че дори след номинирането му за министър-председател, съмненията, че Симеон II ще създаде паралелен властови център, прадължават да витаят. Въпреки че ще ръководи България под ярките прожектори на общественото мнение, премиерът Сакскобургготски не може, а и няма как да се лиши от услугите на своите съветници.

Засега се очертават две линии на влияние на възможни "сиви кардинали" върху министър-председателя - той ще се опира както на политическия си кабинет, така и на услугите на съветниците си в сянка. Но докато политическите кабинети са нормална практика в съвременните демокрации и жизнено необходима патерица на правителствения ръководител, "тайните" съветнически гарнитури, създадени дори с благородни намерения, в България са обект на подозрителност. Друг е въпросът, че в повечето случаи и явните кабинети са не-по малко разрушители на популярност (справка - съдбата на политическия кабинет на премиера Иван Костов). Случайно ли към края на мандата му в него останаха само началникът Николай Вълчев и парламентарният секретар? Останалите напуснаха или излязоха в отпуск педимно заради прокурорски проверки. Е, експертът по сигурността Славчо Босилков стана главен секретар на МВР, но ведомството така и си остана с един от най-ниските рейтинги в държавата.

През последните 12 г. у нас фигурата на премиерския съветник традиционно е натоварена с негативни излъчвания. Справки: ролята на специалиста по реконтрадезинформация Константин Мишев, съветвал Филип Димитров, разузнавачът Красимир Райдовски, ръководил пресслужбата на Жан Виденов, и т.н. Засега славата на хората, които съветват Симеон, позволява да се направи умерено песимистична прогноза за ролята им в политическия живот на страната. Надали би могло да бъде другояче след като най-много медийни номинации за шеф на кабинета на Симеон получава бившият външен министър и председател на Общото събрание на ООН Стоян Ганев. Човекът, който през 1992 г. подмени 80% от състава на външното министерство и за когото съществуват безспорни доказателства за връзките му с преподобния Муун! Допреди няколко дни дори вървеше слухът, че Ганев ще се сдобие с министерски ранг, макар че от обявената нова структура на правителството излиза, че такова издигане на структурата поне де юре няма да има.

Личността на "сив кардинал №1" в царското движение предизвиква полярни чувства дори сред приближените на лидера. Вероятно неслучайно преди ден Николай Василев - почти 100%-ов бъдещ министър на икономиката, обяви, че ако зависи от него, в правителството няма да влизат министри от последните 12 години. Но ако бъде положено това "ново начало", ще важи ли то и за съветническия кръг на царя?

Дори и да не оглави политическия кабинет на премиера, Стоян Ганев вече е заел позиции в общественото мнение. Друг емигрант, приятел на царя - Андрей Гюрковски, пък сам заяви в интервю, че с удоволствие би приел същия пост. Гюрковски защити Ганев от неласкавите отзиви за него медиите, твърдейки, че "след като за Ганев говори цял народ, значи е нещо голямо". Кабинетът на премиера изглежда се приема като запазена територия за хора, идващи отвън, доколкото пресата включи в ротацията за ръководството му и Николай Маринов, съгражданин на Ганев от Пазарджик и Ню Йорк. За разлика от бившия външен министър обаче Маринов е публично ангажиран с НДСВ, бидейки главен координатор на предизборната му кампания.

На този етап още няма "данни" какъв ще е бъдещият статус на царските съветници Спас Русев - бивш зам.-председател на Агенцията за чуждестранна помощ, Константин Иванов - медиен експерт в Съвета на Европа и Крис Денчев, занимаващ се с бизнес в Азия и Средния Изток. Единственото, с което досега е запомнен например Иванов е влизането му в кадър със Симеон II, когато на 6-и април царят направи първото си обръщение към нацията. Името на Русев пък нашумя около скандала с Нова телевизия.

Съществува и историческа подплънка за очертаващото се място на премиерските съветници в политическия живот на България. При дядото на Симеон ІІ цар Фердинанд дворцовата канцелария, която първоначално се наричала Таен кабинет на Н.В. Царя, в продължение на дълги години изпълнявала чисто канцеларски функции. При Борис III обаче тя придобива ролята на истински "кабинет в сянка". В него има 12 служещи и трима прислужници. За всеки от дворцовите служители е определен съответен ресор - дипломацията, армията, отговорни държавни служби. До върховете във властта се издига дипломатът от кариерата Георги Кьосеиванов: през 1934 г той оглавява канцеларията, а през 1936 г. става министър-председател. Безспорно силно влияние върху поведението и мисленето на Борис ІІІ оказват и неформални съветници като Любомир Лулчев и основателят на Бялото братство Петър Дънов. Лулчев дори е нещо като изповедник на царя. В "Хроника на едно царуване" Иван Йовков пише, че в началото на 1938 г. Борис III споделя с него, че е готов да направи една "закърпка на кабинета, но не разполагал с подходящ материал. Николаев бил "архипоп", Красновски - "четина", Багрянов - "вършачкаджия", Ганев - "шебек"!

Разбира се, аналогиите между съветниците на Симеоновите предци и сегашните довереници на новия премиер е твърде условна. Но е твърде възможно и Симеон да разолага с нещо като "кабинет в сянка". Досегашният му стил на работа например показва, че макар и вземащ сам последното решение, той е принуден преди това да изслушва мнения на различни лица, често твърде различаващите се помежду си. А грубите български политически нрави, сериозните икономически проблеми на страната и не на последно място сблъсъкът на различните лобита в НДСВ, предопределят поне на първо време оставането им в премиерското обкръжение.