Тежък академичен труд на американски левичар и италиански затворник превзема Америка с щурм. В него двамата автори твърдят, че глобализацията подхранва и съвършено нови форми на протест. "Империята" е издание на "Харвард юнивърсити прес" и е абсолютно невъзможно да се открие в книжарниците. Тиражът е изчерпан, спешно се подготвя издание с меки корици и дори всесилните търговци от Amazon.com признават, че не могат да ви доставят книгата.

В края на миналата седмица британският седмичник "Обзървър" писа, че авторите Майкъл Хард и Антонио Негри са успели да реабилитират "мръсната" дума комунизъм както в коридорите на уважаваните университети, така и по улиците на Генуа, където днес се среща Г-8. Донякъде парадоксално, авторите критикуват антиглобалистите с нещо, което известни професори нарекоха "пренаписан Комунистически манифест на нашето време". Но това, с което Хард и Негри се прочуха, е че книгата им взриви отвътре дебата за антиглобализма, защото защитава глобалната икономика и постмодерното като стимул за една хуманистична и дори "комунистическа" революция.

"Империята" прави три неща. В нея се анализира глобалната икономика (всъщност самата тя е Империята) и се заключава, че подобно на интернет тя няма център, защото няма и територия. Или както казва Хард: "Вече няма Зимен дворец за щурмуване от болшевиките." Второто интересно нещо е предефинирането на "работническата класа", на "пролетариата" като една нова разпръсната "множественост". А третото - и най-любопитно - е разгромяването на марксистката теоретична стагнация от последните две десетилетия с твърдението, че глобалната икономика съвсем не е всесилна и носи в себе си семената на собственото си разрушение. А политическият климат никога не е бил толкова благоприятен за бунт "на комунизма, който е марксистки, но е нещо по-голямо от Маркс". С други думи, упадъкът на империята е в ход и революцията срещу нея набира скорост според авторите на книгата.

Според "Империята" липсата на ясен център и база в съвременната политика тласкат хората към по-категоричен политически избор. Авторите й обаче бягат от възхваляването и нападките срещу САЩ като център на новата световна империя. И двете позиции изхождат от нагласата, че САЩ просто са се наметнали със същия плащ на глобална сила, който е захвърлила Европа (В този случай най-осъдителното нещо, което могат да кажат критиците е, че САЩ повтарят старата практика на европейските империалисти. Другата страна пък може само да се похвали, че Америка е по-ефективен световен лидер, защото не повтаря много от грешките на Европа.)

Един възможен алтернативен отговор на въпроса "Що е Империята?" се крие в модела на мрежата: "Организационният принцип е сходен с този на интернет - той свързва електронната мрежа с начина, по който функционира и се разпределя властта." Дори прочутото разделение Север-Юг не е валидно, защото вече няма такова нещо като Първи, Втори и Трети свят - цели сектори от Първия се откриват в Третия и обратното, пишат Хард и Негри.

Двамата смятат, че САЩ, както и никоя друга държава, не могат да оформят центъра на един имперски проект. Тоест с империализма е свършено и никоя нация няма да бъде световен лидер по начина, по който го правеше Европа. Чрез своята командна мрежа Империята поддържа хибридни идентичности, гъвкави йерархии и плуралистични обмени. Характерните национални цветове върху империалистическата карта на света се сливат в имперската глобална дъга.

"Постоянно си мисля за десетките хиляди хора по света, работещи в "Макдоналдс" с надпис на униформата "Обслужваме ви с усмивка", защото тях ги свързва нещо повече от усмихнатата служба в полза на Империята", казва Хард. Според него именно глобалният и неуловим характер на новата система на експлоатация дава шанс на тези хора да създадат нови форми на "освободителни движения". Той прави пряк паралел между днешните глобални капиталови потоци и индустриалния капитал отпреди два-три века и прогнозира, че ще се появи нещо ново по същата логика, по която индустриалната революция е родила работническата класа, а с нея и концепцията за политическата партия с такава нейна крайна форма като компартията.

Империята, пред която сме изправени днес, притежава огромна репресивна и разрушителна сила, но това не бива да ни кара да съжаляваме за старите форми на доминиране. Глобализацията не е единен процес и политическата цел е не съпротивата, а неговото реорганизиране и пренасочване, създаването на една контраимперия, алтернативна политическа организация на глобална обмяна, съветват Хард и Негри.