В перспективата на предстоящите президентски избори политическото мислене на българина - масово и елитарно, отново се митологизира. След като само за миг от Хаоса на посттоталитарното безвремие се появи Великото начало, то бързо се превърна в мисловен Образец и Ориентир и къде по инерция, къде по познатия клакьорски стереотип се сакрализира, сиреч стана свещено. Само правилото, че в митологията Вярвам, Искам, Желая предхождат и подчиняват Анализа, Критичността и Разбирането, у нас придоби леко деформиран вид. Елитните политолози, които са белязани от историята чрез Анализа и Критиката да Разбират, взеха на въоръжение Вярата /мита/, че без подкрепата на НДСВ например никой не е в състояние да бъде избран за президент, и методически започнаха да я внушават на всекидневното практическо съзнание. Най-силно психозата проникна сред синьото войнство. След като самонадеяно пропиля възможността без партийни ангажименти да вземе външното министерство (единствено за него в момента е пределно ясно, че занапред ще носи огромни политически дивиденти) и чрез ореола на Великата Надежда да търси триумфално завръщане във Великото Бъдеще, сега СДС, за да защити честта на пагона, ще се стреми да запази поне президентската институция. Страхът да не изгубят и нея постегна редиците и разпали въображението. Едни тръгнаха с незрели от политическа гледна точка предложения за общи кандидатури с НДСВ. В случай че Симеон се съгласи на такъв вариант, той с основание би отстъпил само "вицето", което пък допълнително ще унижи СДС и ще го съсипе. Други започнаха да сипят клетви за вярност към президента. В защита на синята сакралност бе мобилизиран хорът на 50-те жреци, а самият Петър Стоянов тръгна из страната и обяснявайки, че не прави предизборна кампания, разкри неподозирани дарби.

Възможно ли е да се спечелят президентските избори без подкрепата на НДСВ? На този въпрос не може да се даде еднозначен отговор, но има две постоянни променливи, които през следващите месеци ще определят динамиката на политическата конюнктура: мажоритарният авторитет на кандидатите и авторитетът на политическите сили, които ще застанат зад тях. Тази координатна система се оказа твърде деликатна за президента. Неговият постоянно висок рейтинг несъмнено дава надежди за широка електорална подкрепа, но лошото управление на ОДС, от което той бе длъжен да се дистанцира, го застави привидно да се кандидатира като независим. В случай че левицата реши да издигне свой кандидат, ще има балотаж и въпросът е как ще се преразпределят гласовете на несполучилите на първия тур избиратели. Онези, които ще заложат на Стоянов, ще разполагат с достатъчно аргументи за това. Първо, той вече има утвърден авторитет, второ - в рамките на това, което му отрежда конституцията, той е успешен президент, трето - въпреки че кандидатът на НДСВ ще бъде издигнат, "когато му дойде времето", на него вече ще му липсва инерцията на Стоянов и четвърто - петте години плуване в президентски води ще бъдат безспорен плюс при евентуални телевизионни дебати.

Голямо разнообразие от възможности предлага и другата променлива - авторитетът на партиите и партийните нагласи. Несъмнено в теснопартиен аспект "цялата власт в ръцете на НДСВ" не вещае нищо добро за БСП, поради което част от привържениците на столетницата чисто психологически ще дадат на втория тур предпочитанията си за Стоянов. И без друго периодично провежданите сондажи на общественото мнение относно рейтинга на политиците показват, че средно 30-35 процента от твърдия електорат на БСП изразяват доверие към президента. Това, че той е кандидат на СДС, малко ще притеснява социалистите по простата причина, че след удара "а ла Виденов", който Костов нанесе на синята партия, тя задълго "а ла БСП" ще възстановява своя имидж.

Изключително значение ще имат резултатите от предстоящата национална конференция на СДС. Стоянов би спечелил най-много, ако на нея сините решително се освободят от Костов и костовщината, ако се извинят за провала в управлението и се откажат от "кръвната" вражда към политическите опоненти. Изборът на един обновен НИС начело със Софиянски - трета по рейтинг личност в страната, би възвърнал доверието и гласовете на много хора, които оттеглиха доверието си от СДС.

Едва ли е пресилен изводът, че президентските избори не могат да бъдат спечелени без подкрепата не на НДСВ, а на терминатора Доган. Да си спомним, че той бе най-пестелив в предизборните си прогнози, но и най-точен. Вероятно Сокола ще остане коалиционен партньор за президентските избори и може би вече обмисля кандидатури за вицепрезидент, но ако при сегашните взаимоотношения с ДПС Костов остане в НИС, позицията на Доган ще е пределно ясна, а Стоянов - обречен.

Най-трудно се поддава на анализ поведението на НДСВ и това е нормално. Движението е ново, структурите му са в процес на доизясняване и изграждане, а в набързо сформирания партиен елит попаднаха лица, на които предстои да се доказват. Симеон е много затруднен и въпросът, който стои пред него, а отговорът очакват всички, е: кой да бъде кандидатът на НДСВ. Такъв въпреки многобройните спекулации трябва да има, защото това го изисква логиката на политическата власт. Наред с другото тя е система от институции, която се гради на основата на определена политическа философия, призвана да осигурява вътрешен синхрон. По своята същност президентската институция е надпартийна. Националната кауза е неин първичен белег, но тя съвсем не се изчерпва с него. Има и един вторичен, но не и маловажен белег и това е партийната кауза. Президентът се излъчва от политическа сила с определен профил и осъществява нейните цели, издигнати в ранг на национални. Ето защо, следвайки логиката на политическата игра, Симеон ще се стреми към целия комплект институции и трябва да посочи кандидата на НДСВ, без да чака да му дойде времето, защото то вече отминава. Друг е въпросът, че издигайки един кандидат, НДСВ на практика може да "работи" за друг и индикации за такъв вариант вече има предостатъчно:

Мудността и учудващо лошият старт на НС, стадният принцип на поведение, ограничаването на инициативата на депутатите, безпринципността, с която си определиха възнагражденията, повърхностните изявления на народни представители от движението, пререканията с медиите;

Въпреки изявлението на Симеон в следизборната нощ се оказа, че НДСВ вече два месеца след изборите все още не разполага с програма за управление;

Съществува идейна недостатъчност по отношение на социалната сфера, т.е. там, където очакванията на хората са най-големи. Необяснимо е, че при толкова лекари и учители в редиците на движението чухме само няколко неясни панелни постановки, вместо да кажат как ще се справят със създаденото от Семерджиев здравноосигурително недоразумение и как ще спрат девалвацията в сферата на образованието. За отбелязване е, че като дясноориентирана формация НДСВ има изключителната възможност, водейки рестриктивна социална политика, в същото време чрез ефективни управленчески решения да задоволи очакванията и на избирателите. Не се знае само дали разполага с експерти и съветници, които да му кажат как да го направи.

Тези индикации свидетелстват за пропуски и в управленческата философия. В случай че се появят и други, което не е изключено, мажоритарният авторитет на премиера ще влезе в противоречие с партийния на НДСВ и ще се топи, а водата ще тече към мелницата на Стоянов.