В общественото пространство циркулират две тези за предстоящите президентски избори: 1. изборите са предрешени, защото след "рамото" на НДСВ за Петър Стоянов настоящият държавен глава почти автоматично печели втори мандат; 2. България има нужда от нов президент. И двете, макар и изключващи се на пръв поглед, очевидно умишлено създават предпоставки за дестабилизиране на подкрепата за Петър Стоянов. Целта също е ясна - да се провокира втори тур на всяка цена. А всеки балотаж, както знаем, е опасен, защото предполага задкулисни сделки и търгуване на гласове между политическите централи в последния момент.

В този смисъл е не просто необходимо, а и задължително непрекъснато и в прав текст да се обяснява какви бели могат да докарат на България тези две мантри и защо за страната е важно именно Петър Стоянов да бъде президент и през следващите пет години. Защото няма да е пресилено, ако се каже, че обществото ни може би за пръв път се сблъсква с една почти конгениална, както казваше Великия комбинатор, привидност, чиито последствия могат да ни струват вътрешна нестабилност и съвършено погрешна геоориентация. Няма съмнение, че иде реч за сценарий, който разчита на ниска избирателна активност и неспирна "канонада" по Стоянов, така че "Той е " да бъде свален от политическата сцена.

Да започнем от първата теза - за "предрешените избори". Показно демонстрираната подкрепа на Симеон Сакскобургготски за Петър Стоянов първоначално изглеждаше като директно назначаване, ритуално ръкополагане и благословия свише, което даде поводи да се мисли, че вторият мандат на настоящия президент е наистина сигурен. Мнозина наблюдатели дори нарекоха изборите "излишни" (честността изисква да призная, че съм сред тях). Тези заключения се оказаха не просто прибързани - те бяха предварително зададени и умело провокирани. Спектакълът на Симеон ІІ беше толкова зрелищен, че ефектът от тази зрелищност се превърна в зрителна измама, в някаква Фата моргана, която успя да ни заблуди също като децата в куклен театър.

С една дума, "предрешените избори" трябваше да постигнат внушението, че и без гласоподавателите да се разходят до урните, крайният резултат от изборите е съвършено ясен. При избирателна активност, по-ниска от 50%, обаче балотажът ще е сигурен и първата теза ще се окаже успяла. Но само донякъде. Защото за "сценаристите" е важно на балотажа да не бъде избран Петър Стоянов. И тук именно идва мястото на втората теза: "Трябва ни нов президент".

Преди да я разгледаме, трябва да отбележим нещо изключително важно - подкрепата на НДСВ за Стоянов е куха. Зад нея не стои нищо. НДСВ не е партия, няма местни структури, които да мобилизира, профилът на нейните избиратели не е ясен (или е ясен дотолкова, доколкото те гласуваха за личното обаяние на царя, а не за конкретна програма или идеология). Подкрепата за самото НДСВ според социологическите проучвания стремително пада надолу. Разочарованието се трупа не само от новите цени на тока и парното и по-високите данъци, а и от категоричния, съзнателен и бърз отстъп от абсолютно всички предизборни обещания. Подкрепата на НДСВ за Стоянов отля както "сини" гласове от неговата кандидатура, така и гласове от онези, които се разочароваха от управлението на ОДС, гласуваха за царското движение и все още припознават Стоянов за седесар. Президентът нямаше нужда от тази подкрепа. Напротив, тя му вреди. Но НДСВ имаше особено голям интерес от нея - чрез Стоянов царското движение искаше да се легитимира пред Запада, публично и гръмогласно да заяви намерение, че ще следва евроатлантическата ориентация.

В статията си "Царски гамбит" неотдавна Светослав Лучников нарече тази подкрепа "данайски дар, целящ да демотивира привържениците на ОДС и въобще всички недоволни от досегашните изяви на НДСВ да гласуват за него" и "надеждно алиби за неучастие в един коварен заговор срещу Стоянов". В това има логика - подкрепата беше преекспонирана, за да може царското движение едновременно да си развърже и... да си измие ръцете. Хипотезата, че то застана именно "зад" Стоянов, но не за да му окаже съдействие, а за да го използва като параван, не е лишена от основания. Дори и да не става дума за пъклен план, реалността показва обратното - вреда вече е нанесена. Социологическите проучвания ясно показват, че подкрепата за Стоянов бавно се топи, след като на сцената излезе Богомил Бонев, а Доган, подкрепяйки Ренета Инджова, направи странната уговорка, че те двамата с Бонев вече нямало какво да делят. Именно Доган пръв лансира тезата, че на България е нужен "нов президент". Именно Бонев я повтаря на сядане и на ставане в особено агресивната си кампания срещу Стоянов. Именно Бонев бе сочен като проектокандидатура на НДСВ от в."Труд". Именно в."Труд" сега оказва мощна медийна подкрепа на "Силния президент"...

Между конкурентите на настоящия държавен глава цари странен консенсус: те атакуват основната си мишена като че е "президент на вражеска държава", както отбеляза Красимир Каракачанов. И Жорж Ганчев, и Петър Берон, и Ренета Инджова много добре знаят две неща - те нямат шансове да изпреварят Стоянов, но имат шансове да размият подкрепата за него. А и точно за това участват. Ако има балотаж, "гласовете" им ще се прелеят към съперника на Стоянов, а за участието си те няма да останат невъзнаградени. Доган поне ще търгува на всяка цена срещу настоящия президент - или за да отмъсти за осуетената обща кандидатура с НДСВ, или за да оправдае театъра, който изигра уж заради осуетената обща кандидатура...

Според данните на социологическите агенции като основен конкурент на Петър Стоянов се очертава Георги Първанов. Богомил Бонев обаче има само около 5% по-малко от лидера на БСП, които през оставащите 20 дни до датата на вота може да навакса. За Стоянов не е трудно да "бие" Първанов на балотаж. Той го знае и по тази причина упорито повтаря, че именно той е главният му опонент. И наистина - никой друг освен твърдите леви няма да гласува за Първанов на евентуален втори тур. Но пък може да го направи "за" Бонев. В дясното пространство Стоянов се "бори" именно с него.

Ако обаче разгледаме Първанов и Бонев в геополитически аспект, в който президентската институция играе основна роля, ще открием доста прилики между двамата. Колкото и социалистът да се кълне, че е привърженик на НАТО, отношението на БСП към евроатлантическите ценности продължава да бъде двойнствено. Кандидатът за вице на Първанов е небезизвестният ген. Ангел Марин, прочул се с антинатовските си изказвания и горещите си симпатии към Русия. Зад Бонев също стоят фигури и интереси, които са свързани по-скоро с Русия. Слухът, че 150-те билборда, на които ще се появи неговият лик, са на "Нафтекс", чийто собственик е изгоненият от страната Денис Ершов, свързан с братята Чорни, не е категорично доказателство, но пък е косвено свидетелство, че Генерала би могъл да защитава други, а не евроатлантическите интереси на България. Не е без значение, че НДСВ също създаде впечатлението, че подкрепя евроатлантическата ориентация едва ли не по принуда, но не и по искрено убеждение.

За петте години на "Дондуков" 2 Петър Стоянов е доказал, че е твърдо и категорично за пълното интегриране на България в ЕС и НАТО. Не е толкова сигурно, че останалите кандидат-президенти вярват и са готови да работят последователно за същата кауза. Да, те донякъде са прави, че Стоянов не използва докрай механизмите, които му позволяваха да вземе по-конкретно отношение към корупцията и други вътрешно-политически проблеми, но пък собствените им политическите биографии са далеч по-проблематични.

Ако тези страни на сегашната ситуация не бъдат отчетени, това означава да се изправим пред опасна авантюра, чийто залог е демокрацията и всичко постигнато досега.