Големият предизборен дебат по Би Ти Ви в понеделник вечерта със сигурност остави зрителите силно разколебани в отношението им към хода на Петър Стоянов да контраатакува съперника си Богомил Бонев със секретен доклад на Националната служба за сигурност. Едни вероятно са приели реакцията на действащия президент за съвсем адекватна и дори единствено възможната, след като в събота вечерта бившият МВР-шеф го натопи, че е взел пари от Майкъл Чорни за Роженския събор. Други, по-малко склонни да адмирират принципа "око за око, зъб за зъб", са я намерили поне за допустима, защото националният интерес наистина изискваше най-сетне да се каже кой е Бонев и какви последствия би предизвикало за страната неговото избиране за държавен глава. Трети са останали омерзени от превръщането на "дебата" в двубой, от който отново липсваха проектите за бъдещето за сметка на замерянето с папки. Четвърти като нищо са се кефили от шоуто, защото отвъд бурните ръкопляскания на платените клакьори в залата нивото на зрелището провокира точно такъв тип емоция. Пети пък са сметнали за липса на морал факта, че един президент реши да използва за предизборните си цели информацията на спецслужбите и подкрепата на прокуратурата.

Вероятно истината е някъде по средата. Да, Стоянов беше прав да отговори на Бонев с неговите "камъни", защото в края на краищата срещу агресията и помията не може да се опонира деликатно и интелигентски. Да, в случая имаше добро съвместяване на личния и националния интерес, тъй като амбицията на Стоянов да бъде преизбран трябва да се разглежда най-вече в контекста на геополитическото (останалите кандидатпрезидентски двойки не само не излъчват категорични евро-атлантически послания, но някои и без доклада на НСС отдавна се свързват със съмнителни бизнесинтереси от посока изток). Да, някой трябваше ясно да каже причините, заради които Богомил Бонев бе отстранен от правителството на Костов в края на 1999 г. Но начинът, по който стана всичко това, снижи равнището на "дискусията" до махленска дрязга, неглижира останалите кандидати (каквито и да са те) и провокира редица въпроси, които правят не Бонев, а самия Стоянов особено атакуем:

1. Докладът, който размаха президентът в залата, е попаднал в ръцете му благодарение на поста, който заема - Националната служба за сигурност е на негово пряко подчинение. В този смисъл използването на събраната от нейни служители секретна информация, и то за предизборни цели, може да се тълкува като злоупотреба със служебното положение. Неслучайно наш читател в електронния форум на вестника попита: "Как да има човек вяра на президента си, ако той противно на закона пази доклади на тайните служби, и като кокетира с тяхната секретност, обявява публично текстове от тях? Президентът използва държавата за собствени цели. Това означава, че по собствена целесъобразност той вероятно ни е използвал и преди, а вероятно ще ни използва и в бъдеще!" Впрочем този читател едва ли е единственият, който мисли така.

2. Същият доклад, пасажи от който Стоянов връчи за зачитане на водещия Иво Инджев, излезе във в. "Дума" през декември 2000 г. Тогава шефът на НСС ген. Атанас Атанасов нарече публикацията автентична и обясни, че докладът, който е бил изготвен още в края на 1999 г., е бил написан по заповед на премиера Иван Костов. Бонев нарече писанията фалшификат и поръчка, чиято цел била да бъде отстранен "неудобният за президента и премиера вътрешен министър". Нито Костов, нито Стоянов по това време реагираха на скандала, най-малкото от гледна точка на това да обяснят връчен ли е докладът на прокуратурата и какво мислят за "слънчевите очила на прилепа" Бонев.

3. Междувременно Майкъл Чорни, визиран в документа като близък приятел на Бонев, вече беше изгонен от България "заради застрашаване на националната сигурност". За да сме още по-точни - това се случи през август 2000 г. Недоумение буди защо след като за Чорни са се натрупали безспорни доказателства, за бившия вътрешен министър такива още се "събират", и то повече от година след това. Къде гледаше прокуратурата, та се активизира едва сега чрез иначе безмълвния Филчев? Кога е бил внесен документът, щом говорителят на Главна прокуратура вчера изведнъж призна за "конкретни разследвания - предварителни проверки, дознания и следствия, като някои обвинителни актове са внесени в съда"? И защо трябваше Бонев да се кандидатира за президент, за да каже Стоянов най-сетне "аз го обвинявам...", "крадецът вика: "Дръжте крадеца!", "човекът, който говори за корупция, стана част от проблема корупция", и т.н. Щеше ли всъщност сега действащият президент да изнесе тези данни, ако съперникът му не бе заговорил за неясноти във финансирането на събора в Рожен? Или щеше да го премълчи, а да връчи други пасажи за някой друг с фамилен инициал Б., ако той се бе кандидатирал за държавен глава...

4. Докладът подкрепя тезата, че изпълнителната власт е използвала "Мобилтел" (чрез МВР) за подслушване. Той също така доказва, че Иван Костов и Стоянов са използвали спецслужбите за разследването на министри, т.е. властта е работела в атмосфера на подозрителност и търсене на враг в своите редици. Сега президентът се измъква с "когато казах Иване, кажи ги, хората ще те разберат, имах предвид точно това, но Костов се уплаши". Само че прехвърлянето на отговорност не може да се тълкува като високо морален акт. Костов имаше изключителната смелост да отстрани няколко свои министри, един от които - вътрешния, т.е. човекът, който разполага с много и важна информация за държавата. Нищо не пречеше Стоянов тогава да не се "уплаши" и да улесни министър-председателя. Ако не точно през декември 1999 г., когато чакахме покана за преговори с ЕС и изваждането на конкретни имена само можеше да предизвика дестабилизация на държавата, то поне на Националната конференция на СДС през февруари 2000 г. Вместо "Аз съм седесар!" президентът наистина трябваше да каже нещо повече. Друг е, разбира се, въпросът за поведението на Костов, който след правителствените рокади не само не поиска обяснение от прокуратурата за забавянето на конкретните обвинения, но в края на мандата си дори връчи на Никола Филчев благодарствено писмо за добрата съвместна работа! Кой знае, скоро може и да има някакъв резултат от страна на обвинението, след като то реши да доказва лоялността си към Стоянов... Президентът обаче, който много бихме желали да остане такъв още пет години, трябва да има едно наум за методите на главния прокурор и все някога да му поиска сметка, щом назначаването му стана с неговия подпис.

С други думи, ходът с доклада на НСС бе единственият възможен в тази крайна ситуация, която наложиха опонентите на Стоянов, макар и да е доста противоречив и да оставя впечатлението за известна уязвимост на "автора" му. Но точно сега е последният срок да стане ясно, че Бонев е "налагал контрол и упражнявал влияние в няколко основни области в икономиката, свързани с големи печалби и бързо обращение на вложените средства", че наистина се е "носил с яхтата на Майкъл Чорни", че е неразривна част от съмнителния бизнес, че (не, не е смешно!) има тъмни сили, които подкопават и без това нестабилния фундамент на българската демокрация. Защото 12 години след началото на промените е най-малкото обидно все още да виждаме по телевизията холивудски "народни трибуни", хора със сериозни проблеми с алкохола, мафиоти и износени политици в качеството им на кандидат-президенти.