Тъй като у нас се заговаря за култура само когато някой разбие носа на друг, нека сега поговорим за книги, още повече, че в момента тече софийският панаир на книгата. Декември е пазарен месец, а Коледата винаги е най-пазарния празник. По това време и НДК естествено се превръща в ЦУМ. В базар с международно участие, ако се има предвид силното турско присъствие. Всяка година в средата на декември пак там, на последния етаж, се провежда Международния панаир на книгата. Можем да го определим като едно от събитията в културния календар на месеца. Участието на практически всички действащи български издателства, заявените премиери на книги, гостуващите чужди писатели (в тазгодишното издание Александра Маринина от Русия, Мориц Ринке от Германия и др.) го снабдяват със смисъл поне в български котекст. Разбира се, той трудно може да бъде сравнен с големите подобни панаири като Франкфуртския, Лайпцигския, Парижкия, Женевския та дори и с Белградския. Софийският панаир обаче има своя българска специфика. За разлика от изброените горе панаири той не е място, където литературни агенти от световни издателства ще се надпреварват да откупуват права и да следят за нови бестселъри. Практически у нас панаирът се случва като една голяма книжарница или пазар, където се срещат интересите на издателите и купувачите. Издателите искат да продадат това, което не се е продало през годината, а читателят-купувач да си закупи онова, което не е намерил (или не е намерил пари за него), срещу съответната отстъпка.

Това е българският панаирен вариант и трудно можем да искаме той да бъде друг. Добрата новина е, че Панаирът на книгата, независимо дали ще го наречем Международен, Коледен или просто базар все пак съществува. Лошите новини както винаги са повече. Слаб интерес, рехава посещаемост, бегло медийно огласяване, полупразни зали на премиерите. Традиционното обяснение за ниската покупателна способност важи, но не е достатъчно обяснение. Опровержението е в пълните базари на по-долните етажи в НДК. На този фон е странна и меко казано непремислена входната такса от 1 лев за посетителите на книжния панаир. За справка миналата година цената беше 50 стотинки, за допълнителна справка - стоковите базари в същата сграда са с традиционно безплатен вход. Щом Панаирът на книгата реално функционира като пазар на дребно или разпродаваща се книжарница, кое прави така, че входа за този пазар да е по-специален от другите? Спестилият пари за книга не е по-платежоспособен от спестилият за турско кожухче. Нито пък е виновен за избора си, та да бъде "санкциониран" на входа. Знае се, че издателите-изложители плащат солидна сума за своите щандове, което прави таксата за всеки посетител още по-необяснима. При тези обстоятелства площад "Славейков", който действа като подобен целогодишен панаир на открито, винаги ще реализира по-голяма посещаемост и търговски успех.