По пътя на червените капитали
Едва в края на 1998 г. германската служба за достъп до архивите на ЩАЗИ (известна под името "Гаук") успява да разсекрети така наречения проект SIRA - свръхмодерната електронна база данни на отдела за научен и технически шпионаж (HVА). "Електронната памет" съдържа информация за около 4500-те агенти на управлението до 1988 г. През август 1999 г. служители на федералната криминална служба в Берлин откриват "списъка с доставките" на агента "Ландграф" - Мартин Шлаф. Според архивите Шлаф се е занимавал предимно с високотехнологични доставки за Източния блок, над който в периода на студената война тегне ембаргото на западните държави. Шлаф е снабдявал електротехническата промишленост на ГДР с електронно-изчислителни машини, производство на IBM, чипове, комплексни процесори, твърди дискове, флопидискове и т.н. Разследване на седмичника "Юнге фрайхайт" от май 1998 г. посочва, че правоверният евреин Шлаф е привлечен като неофициален сътрудник на ЩАЗИ по проекта "Вапен" ("Герб") в средата на 80-те. Проектът се е занимавал с изграждането на завод за харддискове в източногерманската провинция Тюрингия и превръщането й в своеобразна Силиконова долина. В ежедневника "Юнге велт" от септември 1999 г. е публикувана статия, която разглежда миналото на руския президент Владимир Путин като резидент на КГБ в Дрезден. Свръзка на Путин от страна на ЩАЗИ е Херберт Кьолер от ГУ "Агитация". Кьолер въвел в системата на управлението Шлаф, който дотогава е бил на разположение на отдела "Наука и техника" в ЩАЗИ. Според тези документи на 5 декември 1989 г. Шлаф каца с личния си самолет на летището в Дрезден, а разсекретеният дневник на градския клон на ЩАЗИ сочи, че няколко часа е водил разговори с Кьолер и с друго неназовано лице във вила "Ханг", използвана за явка на агентите. Според архивите на летището вечерта Шлаф отлита със самолета си за Виена, вземайки на борда "неизвестна личност". Това, което се знае със сигурност, е, че Кьолер по-късно основава "Форел хандел" ООД, в което като съветник участва и Шлаф.
Освен с технологичен шпионаж и доставки за ГДР Шлаф се е занимавал и с доносничество. В архивите на SIRA през 1988 г. е заведено донесение от "Ландграф" за двама източногермански дисиденти, потърсили убежище в Швейцария. Правозащитниците Бербел Боли и Вернер Фишер са изгонени от ГДР, след като в началото на 1988 г. са били арестувани по време на демонстрация в Берлин, посветена на Карл Либкнехт и Роза Люксембург.
Една от най-тъмните афери на виенския търговец е свързана с изпирането на 167.7 млн. източногермански марки през 1990 г. По данни на "Шпигел" швейцарската фирма Lomer&Co разпределя в началото на 1990 г. под формата на заеми сумата от 167.6 милиона източни марки на няколко източногермански субекти и организации. Дрезденският икономист професор Зигфрид Бергщрьом, също бивш неофициален сътрудник на HVA под псевдонима "Берг", получава 1.6 милиона. С тях професорът купува вилата "Ханг", любимата квартира на дрезденските агенти. По-късно имотът е бил оценен на пазарна цена 10 милиона западногермански марки. Кредит от 950 хиляди източни марки получава и туристическото бюро "Елбион-турс", основано от шест бивши офицери от ЩАЗИ. Най-големият кредит отива в градския съвет в Дрезден, който получава от Шлаф 165 милиона. Фирмата Berliner Import-Export-Gesellschaft, собственост на Александер Шалк-Голодковски, отговарящ за валутните операции на ЩАЗИ и приближен на Шлаф, увеличава сумата за дрезденските общински власти с още 60 милиона. По силата на Валутния съюз, уреждащ калкулирането между източната и западната марка, на 1 юли 1990 г. тримата кредитополучатели вече имат парите в западни марки в съотношение 2:1 - така цялата сума от 167.6 милиона източни марки е обърната в 83.8 милиона "чисти" западни марки.
През 1992 г. Шлаф започва да си събира "изпраните" заеми и настоява за връщане на сумата от общината в Дрезден. Тъй като се стига до арбитражно дело пред Цюрихската търговска камара и германските власти се опасяват, че ще трябва да изплатят заема в съотношение 2:1, финансовото министерство в Бон сключва извънсъдебно споразумение със Шлаф за изплащане в съотношение 3:1. Предупрежденията, отправени от Втора прокуратура към областния съд в Берлин и на Федералната служба за специални задачи, свързани с обединението, че това е "изплащане на плячка", остават обаче напразни. След многократни опити за въздействие върху финансовия министър Вайгел социалдемократът Фридхелм Юлиус Бойхер се обръща директно към канцлерството и преводът на 78 млн. марки по сметката на Lomer е спрян в последния момент. Според федералните власти 167.6-те милиона източни марки са били получени от тъмна сделка.
Друг случай, разбунил духовете в Германия след падането на стената, е приватизацията на държавната фирма за търговия с дървесина Holzhandel Berlin und Brandenburg (HBB). Петер Депараде, отговарящ за продажбата на фирмата в германската Агенция за приватизация, е назначен на работа един ден след като "Роберт Плацек холдинг" АД на Шлаф подава оферта за купуване. "Шпигел" пише, че скоро след като "Плацек" е избран за купувач, Депараде напуска агенцията и се появява в ръководството на една от дъщерните фирми на холдинга.
В края на 1996 г. в Германия тече и процес за половин милиард марки на Партията на австрийските комунисти - печалба от външнотърговска дейност в ГДР. Рудолфине Щайндлинг, известна с прозвището Червената Фини, която ръководи икономическия апарат на австрийските комунисти, управлява и външнотърговската фирма "Новум" в Източен Берлин. Според германските власти "Новум" е била прикрепена към източногерманското въшнотърговско дружество "Центраг", част от звеното "Търговска координация" (КоКо) на ЩАЗИ. Ръководител на КоКо е Александер Шалк-Голодковски, който през 1990 г. заедно със Шлаф отпуска дрезденския заем. Шалк заедно с бившите министри на външната търговия на ГДР Герхард Байл и Хорст Зьоле са привлечени като най-важните свидетели по процеса, който трябва да докаже, че заработените в ГДР 480 млн. марки на австрийските комунисти попадат в категорията собственост на Германската единна социалистическа партия (ГСДП) и трябва да останат в обединена Германия. Берлинският административен съд обаче решава, че не може да се докаже, че "Новум" действително е фирма на ГСДП. Съдът обаче все пак не изключва, че в огромната сума може да има и пари на ЩАЗИ.
През март 1998 г. прокуратурата в Берлин отново повдига обвинение срещу Шлаф заради схемата с изпирането на пари в Дрезден, като посочва, че е нанесъл щети на държавата в размер на 250 млн. марки. Производството е възбудено по иска на Федералната служба за специални дела, свързани с обединението срещу швейцарската Lomer. През август същата година службата отново повдига иск срещу регистрираната във Вадуц, Лихтенщайн, компания "Универсал финанц холдинг". Според публикации в пресата тя е ядрото на световна мрежа от компании, зад които стои Шлаф. Обвинението е, че през юни и юли 1990 г. принадлежащата на Шлаф "Форел АД" (регистрирана в Лихтенщайн) е продала персонални компютри и памучни прежди на източногерманската BIEG, част от КоКо на Шалк-Голодковски. BIEG по-късно е реекспортирала стоките за унгарската фирма Lignimpex. Същите стоки по-късно са се върнали във Виена, за да достигнат накрая отново при "Форел" в Лихтенщайн. Германските власти смятат, че в тази схема не е пренасяна истинска стока, тъй като липсвали безспорни документи за наличието на компютрите и преждите. В края на август 1998 г. е заведено дело срещу Шлаф и в швейцарския областен съд в Арбон, където е регистрирана Lomer. През декември 1998 г. и Берлинският търговски съд заседава по жалба на германските власти срещу придобиването на дружеството за продажба на дървесина Holzhandel Berlin Brandenburg от "Роберт Плацек холдинг". На 26 ноември 2001 г. в Берлин отново започна процес за парите на "Новум".
------------------------------------------
Австрийският милионер Мартин Шлаф е един от собствениците на небезизвестното казино "Оазис", което беше построено през 1998 г. върху палестинската автономна територия. Въпреки че точната самоличност на всички акционери в казиното остава неясна, израелското издание "Аарец" твърди, че Шлаф, който, както се оказва, има близки отношения с високопоставени палестински и израелски представители, държи 50 процента от доходоносния бизнес. Други 15 процента пък са в ръцете на една от най-големите компании в хазартния бизнес "Казинос Аустрия Интернешънъл", в която Шлаф е акционер.
Пряко заинтересовани от дейността на казиното са както палестински, така и израелски имена. Тридесет и пет процента от капитала му държи икономическият съветник на палестинския лидер Ясер Арафат - Мохамед Рашид. Публикации в израелската преса сочат още, че част от приходите от дейността на заведението за хазартни игри отиват при друго влиятелно палестинско лице - Джибрил Раджуб, който ръководи силите за сигурност в района.
Според някои твърдения акционери в казиното са и израелският бизнесмен Йоси Гиносар, бивш началник на службите за сигурност "Шин Бет", както и Шимон Шевес, близък съветник на бившия израелски премиер Ицхак Рабин. Наскоро Шевес беше обвинен в корупция и измама, заради съмнителни сделки, сключени по време на службата му като началник на кабинета на Рабин. Вестник "Ерусалим пост" твърди, че той е получавал по 20 000 долара на месец от "Казинос Аустрия". Самият Шевес пък твърдеше в миналото, че е работил като консултант на инвеститорите в "Оазис" в началния стадий на проекта.
В заплетената игра от палестински и израелски интереси, стоящи зад казиното в Ерихон, Мартин Шлаф се озовава в ролята на посредник. Непосредствено преди парламентарните избори в Израел през февруари се заговори, че в дома на Шлаф във Виена се е състояла тайна среща, на която се е обсъждала съдбата на "Оазис". Казиното, в което залагаха предимно израелци и където всеки месец влизаха поне 15 милиона долара, беше затворено през октомври миналата година след избухнала престрелка в района. На срещата са присъствали синът на настоящия израелски премиер Ариел Шарон - Омри Шарон, бившият генерален секретар на израелското външно министерство Ейтан Бенцур и Мохамед Рашид. Там е бил и юристът Дов Вайсглас, за който се твърди, че представлява бизнесинтересите на Шлаф в Ерихон и освен това е личен адвокат на Ариел Шарон. Руското издание "Вести" писа, че израелските "делегати" са обещали на събеседниците си казиното да бъде отворено отново в случай на изборна победа на Шарон. Вестникът намеква, че именно това обещание е подтикнало палестинската страна да се заеме с основния ремонт на казиното.
През април израелският външен министър Шимон Перес обяви, че Израел обмисля да пусне казиното в Ерихон в замяна на прекратяване на насилието в района. Изявлението му обаче срещна силна опозиция в страната и плановете за възраждането на палестинската "златна мина" спряха дотам.