Чехия отбелязва тези дни 25 години от раждането на дисидентското движение Харта 77 и това събитие съвпадна с оживление около съдебните процеси срещу бивши висши комунистически величия. Четвъртвековният юбилей на най-дълго просъществувалото дисидентско движение в съветския блок е добър повод и да се види къде в държавната и политическата машина на Чехия са днес членовете на Харта 77 и как се търси възмездие от началниците на спецслужбите, от които се страхуваха милиони хора в Източна Европа.

В края на януари в Сената в Прага ще се съберат част от подписалите хартата и техни сътрудници от 70-те и 80-те години. Възпоменателното събитие ще бъде под патронажа на председателя на Сената Петер Питхарт - един от подписалите навремето Харта 77, а се очаква да присъства и президентът Вацлав Хавел - първият говорител на движението. За пръв път официално ще бъде отдадено дължимото и на хилядите анонимни за историята чехи и словаци, предоставяли апартаментите си за явки и събирания, тайно копирали и тиражирали документите на движението, което без тяхната помощ едва ли би просъществувало толкова дълго. На 1 януари 1977 г. подписа си слагат 242 души. До краха на комунизма към тях се присъединяват над 1800 души, като по-късно само 25 от тях публично оттеглят подписите си.

Харта 77 не е обявяване на война на комунизма, не декларира някакви партийни цели и не поставяше под въпрос легитимността на тогавашния режим. Декларацията само призоваваше за диалог с политическата и държавната власт. С известни уговорки нейното верую може да се нарече неполитическа политика. "Харта 77 (...) бе сглобена от най-добрите умове на "опозицията", поради което езикът й бе толкова оплетен, че ако бе разрешено публикуването й, със сигурност 90 процента от прочелите я нямаше да схванат с какво е опасна тя." Това признава по-късно бившият министър на вътрешните работи Яромир Обжина.

Комунистическият режим обаче завърта мащабна пропагандна кампания, с която манипулира цялото население. Кулминацията е публикуването на антихарта, подписана на 28 януари от хора на изкуството на специална церемония в Народния театър в Прага. Мрачната страна на тази кампания са преследванията, арестите, разпитите, обиските и прогонването на много хора в чужбина. Формално Харта 77 прекратява съществуването си чак на 3 ноември 1992 със заключителна декларация, че е изпълнила историческата си роля. Но членовете на движението не изчезват от сцената - Иржи Динстбир става първият посткомунистически външен министър, а Станислав Девати ръководи чешките спецслужби в периода 1992 - 1996 г. Харта 77 събра навремето и хора с най-разнородни възгледи. Един от тях - бившият политзатворник Петер Ухл, се обяви преди седмица против забраната членове на бившата компартия да се кандидатират в избори. Мотивът му са същите човешки права, заради които бе вкаран за 9 години в затвора от същите тези комунисти.

Призивът на Ухл изглежда принципен, но същите принципи изискват и справедливост за преследвачите. Неотдавна в съда влезе обвинението срещу бившия вътрешен министър Яромир Обжина и четирима негови подчинени заради операцията, известна като "Асанас" (чистка). Тя продължава от 1977 до 1985 г. и се състои основно в психически и физически тормоз върху членове на Харта 77 да емигрират. Операция "Асанас" е била фокусирана основно върху 50 души, 20 от тях са прогонени от Чехословакия. На други, които са били в чужбина, е отнето гражданството и им е забранено да се връщат в страната.

Последният началник на тайните служби и първи зам.-министър на вътрешните работи на Чехословакия Алоис Лоренц обжалва сега произнесената в Словакия 15 месеца условна присъда за преследване на дисиденти в края на 80-те години. Той бе наказан заради необосновано задържане на "инакомислещите" за 48 часа, за да им се попречи да протестират публично покрай някое поредно комунистическо тържество - милиционерска практика, разпространена масово в съветския лагер. Заради разделянето на Чехия и Словакия през 1993 г. Лоренц се измъкна от четиригодишна присъда, произнесена от чехословашки съд през 1992 по обвинение в нарушаване правата на близо 300 души. В Словакия той се чувстваше добре, публикува свои мемоари "Преследването срещу мен" и без капчица съжаление за стореното раздаваше автографи. Същият Лоренц е наредил през декември 1989 г. унищожаването на досиетата, които Държавна сигурност е водела за Вацлав Хавел, Иржи Динстбир, Александр Вондра (доскоро чешки посланик в САЩ и в момента правителствен комисар по организиране на срещата на НАТО в Прага през есента на 2002 г.) и Михаел Зантовски (председател на сенатската комисия по външна политика и отбрана и един от лидерите на дясната опозиция).

С подновени сили чехите се обръщат и към нахлуването на Варшавския договор от 1968 г. По предложение и с документи от Службата за документиране и разследване престъпленията на комунизма (UDV) за държавна измяна и съучастие в чуждестранна интервенция около събитията отпреди 34 години са обвинени шестима висши комунистически функционери, шестима бивши началници в спецслужбите и бивш началник на генщаба на армията. Делото бе връщано два пъти за доразследване и подновено през 1998 г. след личната инициатива на тогавашния министър на правосъдието Власта Паржканова. Съдебният процес срещу десет от тези обвиняеми бе прекратен впоследствие заради формалности в процедурата, някои от тях починаха. Процеси заради Прага68 текат и в съседна Словакия.

Търсенето на справедливост се обръща още по-назад в миналото. В сътрудничество с германските власти се работи по делото срещу бившия комунистически агент Павел Минаржик, заподозрян в подготовката на бомбения атентат срещу централата на радио "Свободна Европа" в Мюнхен през 70-те години. В края на 2001 г. бившият вътрешен министър и по-късно премиер на Чехословакия Лубомир Строугал бе изправен пред съда в Прага по обвинение, че през 1965 г. незаконно е спрял разследване срещу седем служители на спецслужбите, извършили тройно убийство на антикомунисти в края на 40-те години. Ако бъде признат за виновен, 77-годишният Строугал може да получи 10 години затвор. Процесът срещу полицейския инквизитор от 50-те години Алоис Гребеничек, отлаган на няколко пъти по медицински причини, ще започне скоро, ако трябва и в болничната му стая. Главният прокурор Мария Бенешова припомни по този повод, че в Германия бившият нацист Антон Малот е бил осъден независимо от лошото му здраве. Преди месец президентът Вацлав Хавел се срещна с Бенешова, след което съобщи, че шестте най-прочути процеса срещу бивши комунисти ще бъдат приключени до края на 2002 г.

Но защо за 12 години са наказани толкова малко ръководители на репресиите? Антикомунистите обвиняват тромавата съдебна система, наследена отпреди 1989, в която неуважението към съда не е престъпление и обвиняемите протакат процесите с години, като отказват да с явят в залата. Съдии и прокурори, обучавани и практикували при комунизма, все още са на ключови постове и избягват да приложат строги мерки. Освен това бивши комунисти се преследват само ако са нарушили тогава действащите закони. Напоследък обаче съдът работи в по-тясно сътрудничество с UDV и на репресиите отпреди 1989 г. се гледа с по-строго око. Това би било поучително за младите чехи, а и за обществото, което няма особено желание да се изправи пред истината за миналото, каза Хавел. "Справедливостта сякаш се събуди", писа многотиражният в."Млада фронта днес".

"Обществото наистина трябваше малко да помъдрее след падането на комунизма, каза неотдавна пред "Ню Йорк таймс" Иржи Пехе, известен анализатор на чешката политика. Всеки е пострадал от комунистическия режим и всеки се страхуваше от тези хора. Сега имаме ново поколение прокурори, които не са лично обвързани с този режим и отсъждат за обвиняемите според делата им. Те гледат на тях като на престъпници, които трябва да бъдат наказани."