Медийната пропаганда на главния прокурор Никола Филчев надхвърли всички очаквания за това как институцията, която е призвана да следи за спазването на законите, безцеремонно ги пренебрегва. Начинът, по който беше тиражиран списъкът с разследвани политици, показа и доколко четвъртата власт е в състояние да се опази от изкушението да погази професионализма и независимостта си. Неподпечатаните и неподписани листа, раздавани "на ръка" от чиновниците във Върховната касационна прокуратура и появили се по първите страници на вестниците, са освен друго и тъжен атестат за състоянието на "четвъртата власт". Впрочем тези методи на "общуване" са открай време обичайна практика от страна на прокуратурата.

Защо прокуратурата избира такъв завоалиран и конспиративен подход да информира обществеността за последните си "постижения"? Защо документът е анонимен и раздаден апокрифно? Отговорът е съвсем прост: защото самата прокуратура извършва нарушение на закона, разгласявайки имената на лица, срещу които се водят предварителни проверки. Нарушен е чл. 191 ал. 4 от НПК, който гласи: "Забранява се разгласяването на обстоятелството, че започва извършването на предварителна проверка." Законът за съдебната власт пък категорично указва в ал. 2 на чл. 136, че "съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата". А, освен "обичайните заподозрени" като Александър Божков, Пламен Радонов, Захари Желязков, Юлия Берберян в актуализирания прокурорски списък са вкарани "новите клиенти" на Филчев - Евгений Бакърджиев, Валентин Василев, Симон Спасов, Евгени Чачев, Бойко Ноев, Вилхелм Краус, тоест все хора, срещу които се водят предварителни проверки.

За да изглеждат по-безпристрастни действията на прокуратурата, в списъка наред с министрите от кабинета на СДС от праха са изтупани и имената на бившия земеделски министър Васил Чичибаба, който се разследва от 1997 г. за зърнената криза, колегата му от кабинета "Беров" Георги Танев, ексвицепремиерът Нейчо Неев и дори такива забравени лица, с които прокуратурата се занимава от години като Петко Симеонов и Светлана Шаренкова. За цвят е прибавен депутатът от левицата Бриго Аспарухов, който не може да бъде разследван, докато е депутат. А и главният прокурор не е поискал сваляне на имунитета му. Бившият директор на НСС ген. Атанас Атанасов пък до момента нито е викан на разпит, нито е привличан като обвиняем по обявеното следствие. Просто авторите на списъка целят друго - да внушат, че прокуратурата работи много, че главният прокурор се е нагърбил с такава тежка задача да разследва престъпниците в бившия елит, че причината за всяка атака срещу прокурорската институция и лично срещу Филчев е точно заради "смелостта" да бъдат разследвани политици. Никак не е случайно, че огласяването на списъка получи благословията на Филчев (извън всякакво съмнение, че без негово нареждане това не може да стане) именно след като неговият избор беше атакуван във Върховния административен съд. Освен това пропагандният "поменик" би могъл да се използва като аргумент от главния прокурор, когато лобира пред управляващите от НДСВ да получи следствието или още прокурорски правомощия.

В историята с новия списък освен безцеремонното пренебрегване на закона прокуратурата вече нагледно демонстрира, че е подчинила на интересите си повечето медии и ги употребява по целесъобразност за канонадата си по различни лица, без да се съобразява с принципа, че всеки е невинен до доказване на противното. Един такъв съюз едва ли говори добре за свободата на словото и за една претендираща за правова държава. Още повече когато в основата му са поставени взаимоотношения, намирисващи направо на сяра. Неотдавна и самите прокурори признаха, че лостовете им за въздействие са два - страхът и парите. Нищо, че държавните обвинители са полагали съвсем друга клетва от Закона за съдебната власт: "Заклевам се в името на народа да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона."

Лошото не само за институцията на държавното обвинение, но и за цялата държава, ще е, ако за прокурорите законът е... самият Филчев.