Без локомотив оставаме в глухите коловози на Европа

Какво се случва в света днес? - задава си човек въпрос. Глобална трансформация, част от която е глобализацията - реалност, в която живеем... Този нов свят задава и новите правила. Политиката вече не е толкова идеологизирана. Тя търси новата си одежда - икономизацията. В този смисъл къде сме ние и какво правим, за да бъдем адекватна част от променящия се свят? Това е въпросът, който би трябвало да ни вълнува!

Повече от десет години се опитваме да осъществим някакъв преход. Преминахме през фазите на пълно отрицание, разцепление на обществото и разрушаване на постигнатото. Бягството от отговорност се превърна в основен принцип на изредилата се плеяда псевдолидери... Но едва сега, опрели на дъното, прозряхме, че демокрацията е цивилизован конфликт, а не войнстващ антагонизъм... Хората на капитала - едрия, средния и дребния, еволюираха най-бързо в своето мислене. Станаха предприемчиви, авангардни и в немалка степен предизвикателни. Падаха, ставаха, гонеха ги, рекетираха, допускаха грешки, отстъпваха, нападаха - но упорито търсеха реалния модел...

Българският капитал претендира да е равностоен участник във вземането на решението. В противен случай периодично на страниците на безхаберен български вестник ще се появява случаен и активно "подпомогнат" "евродепутат" (някой си г-н Кьониг), който заплашително ще размахва пръст на българския премиер, ще му определя кои били лошите и кои - добрите български компании. Или пък, не дай боже никому, някой български премиер да заплашва, че ще унищожи българска компания, която му бърка личните сметки. По силата на природните закони времето доказва правилната теза. Една от най-големите консултантски компании в света, американската "Блумбърг", се извини на една голяма българска корпорация (МG) за несправедливите квалификации относно имиджа й. Днес нейният собственик г-н Блумбърг е избран за кмет на Ню Йорк... И слепият видя, и глухият чу, че не сме нарушили нито един закон. Но това вече е история... Днес като че ли нещата са малко по-ясни. Правителството е заложило няколко перспективи пред България и все още има време да ги изпълни със съдържание. Даденостите са налице. Елементарната справка във фирмените отделения, одиторските отчети, в работните и данъчните ведомости ще покаже, че необходимият "гръбнак" го има. Зад обединените в българския бизнесклуб "Възраждане" личности стоят реални близо 2 млрд. лв. инвестиции на родна земя, 50 хиляди работещи българи, стотици милиони платени данъци и реално осъществима програма за близо още милиард лева инвестиции в българската икономика. Тези бизнесмени партнират по света с почти всички значими компании. Равнопоставено са приети в Световния икономически форум. Подписването на глобалния контракт на ООН от страна на българската "МG корпорация" по инициатива на г-н Кофи Анан е красноречиво доказателство за приобщаването ни към проблемите на световната икономика. "Гръбнакът" на българската икономика, местен и чуждестранен капитал, изпълват със съдържание Стопанската камара, Търговско-промишлената палата, Съюза на работодателите, обединението на чуждестранните инвеститори БИБА, Гражданския съюз за стопанска инициатива и редица още необходими браншови асоциации и сдружения. Те са от едната страна. От другата е държавата с желанието или нежеланието за конструктивен диалог. Диалог, подчинен на принципа на Кант - действай така, че формулировката на действието ти да може да бъде принцип на всеобщото законодателство... Ако диалогът между реалния бизнес и държавата е стрелочникът, то самият бизнес е влаковата композиция на икономиката. Едрият капитал е локомотивът. От неговата тяга зависи колко средни и малки предприятия могат да се включат в "движението". Без локомотив оставаме в глухите коловози на второстепенните европейски гари."

Из статия на Илия Павлов, президент на "МG-холдинг" и член на бизнесклуб "Възраждане, във в."24 часа"