"Най-сложно стои въпросът с истината тогава, когато всичко може да се окаже истина". Тази "невчесана" мисъл на Станислав Йежи Лец важи с пълна сила за създалата се ситуация около мистериозното изчезване на Стоян Ганев от премиерската канцелария. Фактът, че всяка от хипотезите, които бълват от потайната доба на четвъртък до днес, може да се окаже близка до реалната причина за изненадващия "отпуск" на Сивия кардинал, дава правдива диагноза за душевното здраве на държавата. А обстоятелството, че може и никога да не разберем какво точно се е случило между царя и неговия регент, окончателно причислява българския политически живот към загадките на Бермудския триъгълник и кораба "Мария Селесте".

Защо е уволнен Стоян Ганев, отстранен ли е изобщо или ще се върне на бял кон за "риасайнмънт", в каквато дума потърпевшият облече надеждите си за ново назначение, са все въпроси, чийто отговор знае единствено премиерът. Той обаче "едва ли", както отговори и на запитването дали Ганев ще се върне в Министерския съвет, ще го даде. Симеон Сакскобургготски достатъчно ясно показа, че не плаща данък обществено мнение още когато вкара своя фаворит с извънредно съмнителна биография през задния вход на управлението. Но така, както сваля и качва любимците си без каквито и да било обяснения, утре и той би могъл да си вдигне дисагите, както казва сестра му, без да се чувства задължен да ни информира. Защо не, след като безумието достигна степен, при която до онзи ден имахме премиер в сянка, издирван някога от "Държавен вестник"...

Ако Ганев е действително елиминиран от политическия ни живот, то би могло да се приеме, че от властта най-сетне е отстранено едно злокачествено образувание. Дали това стана под давлението на вътрешни или външни фактори, или пък царят в един момент просто се вбеси от все по-нарастващите апетити на съветника си, са изключително важни детайли. Но все пак детайли. В края на краищата причините туморът да мине под ножа бяха десетки и все основателни: Ганев концентрира в ръцете си прекалено много власт, без да е на изборна длъжност и без да носи пряка отговорност за действията си; успешно се наложи като медиен диктатор; упражни усилно лобиране за клуб "Възраждане", опитвайки да създаде предпоставки за олигархичен модел на управление; оказваше директен натиск върху министри, вживявайки се в ролята на кадровик; от сърце и душа пречеше на враговете и съперниците си, упражнявайки терор с интриги и чрез сближаването си с високопоставени представители на прокуратурата... И в този смисъл големият въпрос не е защо се стигна до неговото отстраняване или по какви причини то стана едва сега, а кое изобщо наложи задкулисното овластяване на тази персона и какви метастази оставя явлението "Стоян Ганев" след себе си. Затова радостта от уволнението му, ако изобщо има такова, изглежда твърде прибързана. И прилича на щастието на човек, преселил се от Содом в Гомор...

За това кой е Ганев се е писало неведнъж. И никога хубаво. Въпреки че с препирането на имиджа му се бяха заели няколко вестника, спомените са си спомени, а фактите - факти, така че и препаратът "Мистър Пропър" нямаше да помогне. "Ваклото агънце" на демокрацията се озова в политиката в качеството си на специалист по съветско право и лектор в милиционерската школа в Симеоново, влезе с измама във Великото народно събрание, намести се в кабинета "Филип Димитров" след ултиматум на Доган, забърка името си в отблъскващия скандал около "Оня списък" и накрая емигрира в САЩ, успявайки да заеме висок пост в ООН не заради лични заслуги, а защото беше ред на българския външен министър, в случая - той. За родната публика името на Ганев се свързва още с тъст - генерал от КГБ, и с безспорното му членство в сектата на "преподобния" Муун. През 1993 г. това вече нямаше голямо значение, защото политическата кариера на "най-високо издигналия се български сперматозоид", както се определи самият той в едно интервю, изглеждаше приключила. Въпреки че в книгата "Свирепа арена или цирк" на Тошо Пейков, сега коалиционен партньор на царя, се цитираше намерението на Ганев да се върне в политиката, "щом получи съответните инструкции от международните християнски организации", никой не се съмняваше, че бившият външен министър е кауза пердута, а оттук насетне името му ще се свързва само с трагикомичните речи на английски, написани с едри букви на кирилица, пред ООН или Международната федерация на полуостровните държави за световен мир към империята на корейския месия.

Когато царят реанимира явлението "Ганев" на родната политическа сцена, той, като добре информиран човек, е нямало как да не знае с кого си има работа. А може и да е бил притиснат от "съответните инструкции". Така или иначе именно "номинацията на княгиня Мария Луиза" беше основният фактор по задвижването, прокарването, налагането и последвалата подмяна на царския проект. Ганев донесе от САЩ готов устав за учредяването на НДСВ. Той, говори се, завъртя интригата със съдебните перипетии около регистрацията на движението, така че Симеон ІІ да изглежда жертва и да спечели съчувствието на унижените и оскърбените. Той изтика на светло юридическото лоби, съставено от негови състуденти, колеги и приятели. Той пресяваше кандидатдепутатските листи по неясни критерии и за лобистки цели. Той лансира близкия до сърцето си Владимир Квинт, който още в самото начало изтика в ъгъла така наречените юпита и успя да наложи идеите си във вид на "царски предизборни обещания". И накрая пак той се озова най-близо до премиера, "натоварен" с мисията "да му представям картината за деня така, както я виждам аз". С една дума - с дейното участие на Ганев се наляха основите, зададе се видът, определи се физиономията на настоящото управление. Впоследствие той само разширяваше периметъра на действията си. И го правеше все по-открито: влезе във война с икономическия екип на кабинета, прокара назначението на Георги Петров за шеф на хазарта, обслужвайки очевидния интерес на "едрия капитал", измести Соломон Паси при най-важните посещения на премиера в чужбина и си уреди извънреден "Екип 4" по БНТ, за да разяснява какво се е случило на срещата на ЕС в Лаакен, подреди Съвета по електронни медии, осуети учредяването на НДСВ като партия, уреди дори оставането на Александър Морфов за директор на Народния театър! Всичко минаваше през него - включително докладите на спецслужбите, което го направи информиран (ако не и по-информиран) колкото министър-председателя и президента. В един момент царят започна да изглежда като нещастна пионка в ръцете на Ганев, което даде храна за виреенето на всевъзможни конспиративни теории като "експеримент на Великите сили", "тайни сценарии на службите", "опять дългата ръка на Москва" и прочие митове и легенди, битуващи в атмосфера на тайнственост и несигурност. Сигурно е обаче, че твърденията на Ганев, че бил натоварен предимно с "канцеларската работа", а свръхправомощията му били "пълни балони", са приказки от тлаки и седенки.

Мераците на бившия фаворит да стане министър, вицепремиер и дори премиер сигурно са дразнили Симеон Сакскобургготски, но те не са достатъчно основание да го плесне неочаквано през ръцете. За да си позволи да отстрани такъв играч, царят трябва да разполага не само с изключително сериозни аргументи, но и със стабилен гръб. Елиминирането на Ганев предполага разместване на пластовете и нови властови конфигурации. А недоволните от промяната на статуквото ще са много, като се започне от личното му лоби в НДСВ, мине се през "едрия капитал", медиите, прокуратурата и се стигне до политическите субекти ДПС и БСП, на които присъствието на Сивия кардинал правеше чудесна услуга. Освен всичко - с информацията и лостовете, с които би могъл да продължи да оперира, Ганев е в състояние да изгради до голяма степен невидим център на власт, който да дестабилизира допълнително управлението. Стига, разбира се, все някоя "сряда" да се върне от САЩ. И стига царят да не е започнал някоя игра по временното отпушване на вентила на напрежението и по създаването на алиби на Ганев, за да започнат сериозни кадрови промени в изпълнителната власт. В този случай кардиналът със сигурност ще си дойде, но в качествено нова ситуация и роля. А дотогава всички ние в държавата ще стоим в неведение и кротко ще кръжим над кукувичето гнездо.