От няколко дни синята партия излъчва достатъчно ясни сигнали, че стъпва на краката си и ще преодолее кризата. Във всеки случай, ако само допреди няколко дни СДС беше изправен пред печалните въпроси защо (е в това състояние) и дали (все някога ще излезе от него), оттук нататък той ще трябва да съсредоточи всичките си усилия единствено върху как и кога (ще изскочи от трапа). Защото избирането на Надежда Михайлова за лидер и новият състав на Националния изпълнителен съвет са сериозно основание да се мисли, че прелегитимирането на синята партия вече се случва, но непредвидимата ситуация в държавата изисква СДС да бъде припознат за наистина обновена, силна и реална дясна алтернатива възможно най-бързо.

Ако за времето през деня се съди от утрото, процесите на "Раковски" 134 показват, че облачността се разкъсва и има шанс да просветне. Новата стопанка на партийния дом удържа на обещанието си да отвори прозорците, а ентусиазмът й за проветряване май отива към пролетно чистене и основно пренареждане. Но няма как - за да стане къщата уютна, първо трябва да се изхвърлят вехториите и развалената зимнина, спарените юргани да се извадят на слънце и да се извърши уборка на запрашените долапи. Надежда Михайлова изглежда уверена, че ще се справи с тази неприятна задача. Още повече че елегантно даде да се разбере, че онези от съквартирантите й, които влизаха с кални обувки и скришом ровеха из килерите, няма да продължат да го правят. Друг е въпросът дали тя ще успее да отиграе ролята едновременно на сърдечна домакиня и авторитетен глава на семейство, доколко ще се съобразява с неръкотворните паметници в центъра на хола, ще й помагат ли реално тези, с които иска и трябва да работи, и ще й пречат ли майсторите на апаратната хватка, с които отново е принудена да съжителства. Рискове има, а както е казал Николо Макиавели, един обичан в средите на СДС автор, "няма нищо по-трудно за осъществяване, нищо по-съмнително за сбъдване и нищо по-опасно за поддържане от това да се опитваме да наложим нов ред във всичко около нас". Но важното засега е дори само това, че достъп до ключа от централата имат повече благонадеждни лица, отколкото преди.

От състава на новия НИС, наследил от стария единствено Екатерина Михайлова (не само като жест, но и като искрено признание за поетата от нея отговорност в един наистина тежък етап), може да се съди, че бившият външен министър и настоящ лидер има добра преценка за личните и експертните качества на съпартийците си. Сегашното ръководство може и да не е върхово постижение, но със сигурност превъзхожда предшествениците си като морал, професионализъм и политическа визия. Проблемът на бившия НИС, който живееше с чувството, че е пожизнен като Светия синод, беше не само политико-етичен, но по някакъв начин дори естетически, че и чисто антропологичен. Наложително беше повечето от тези лица, които станаха тягостни емблеми на окопаването, интригантството и партийната олигархия, да си отидат. А най-хубавото вече се случи - заминаха си всички накуп, дори и малцината, които заслужават признание и уважение. Така се започва начисто. Доколкото може. Но сега предстои и нещо много по-важно - след прочистването на ръководството от конкретни хора, трябва да се изкоренят самите практики, които навремето превърнаха СДС в политическо РМД, а дясната кауза - в пародийно нейно подобие.

Кой ще управлява синята партия? Най-общо казано, не нови, но доказано читави, както и неособено познати лица. Едвин Сугарев не подлежи на представяне, тъй като е в СДС от самото начало и най-малкото до този момент не се е дискредитирал морално. Присъствието на Пламен Орешарски, бивш заместник финансов министър, дава основания за надежда, че СДС ще престане със залитанията извън пазарната логика и ще загърби популизма, който напоследък ни принуждаваше да правим разлика между Муравей Радев и Желязко Христов единствено по осанката. Видно е и желанието на Надежда Михайлова да засили екипа откъм международници с вкарването на бившия главен преговарящ с ЕС Владимир Кисьов и на младия депутат, отскоро член както на СДС, така и на Европейския конвент, Николай Младенов. Ергин Емин, секретар на областната организация на СДС в Разград, Господин Тонев, досегашен секретар в отдел "Стратегии и програми" на СДС, и Ваньо Шарков, общински председател на СДС - Свищов, са по-неизвестни, но вероятно чрез тях е търсен баланс, така че да се разчупи старият модел на доминиране от страна на София и Пловдив.

Прави чест на Надежда, че за членове на ръководството не бяха лансирани две спрягани от пресата имена - на шефа на младежкото СДС Мирослав Боршош и на международния секретар на партията д-р Петър Стоянович. И не защото те нямат качества, напротив. Просто и двамата бяха в екипа на Михайлова, докато тя беше министър, а Боршош беше в основата на натиска тя да се кандидатира за лидерския пост. Влизането им в НИС щеше да се изтълкува като уреждане на поредната партийна клиентела, като подбор чрез лични познанства и овластяване според заслугите им към новия председател. С една дума, този НИС е максимално представителен - има хора известни, има хора от местните структури, има хора от турското малцинство. И най-важното - професионалистите са повече и липсват древните сини истукани.

Но така или иначе "превратът" отгоре е осъществен, остава прочистването по места. Шефът на сините във Велико Търново Тодор Великов - скандалният велможа и душманин на синята идея, според политолога Евгений Дайнов, вече подаде оставка. Ако и други от този калибър го последват - добре. Ако не, Надежда и екипът й и без това трябва да наобиколят местните структури и без много помайване да освободят от присъствието им емблемите на предишния разпад и странно забогатяване. Тези хора са истинският трън в очите на сините симпатизанти по градове, села и паланки. Йордан Соколов примерно, каквото и да вършеше в съдебната система, не беше на показ. А онези бяха и продължават да са.

В момента СДС има уникален шанс - той е единствената опозиция на едно управление, което се саморазрушава не с дни, а с часове. А това както улеснява, така и задължава. И въпросът наистина е как и кога СДС ще обърне чуждите негативи в свое качество, за да изпревари не само твърде вероятното избухване на социалното недоволство, но и да предпази вече видимо застрашения евроатлантически проект на България от окончателен крах. Със сигурност пътят минава през излъчването на ярки послания в публичното пространство. Но за да бъде ярко едно послание, не би било разумно синята партия да следва релефа на обществените настроения и да се поддава на евтиния популизъм, към който я прикани БСП чрез уж поздравителното писмо за избора на Надежда Михайлова. На новия екип няма да му е лесно, но ще му се наложи едновременно да лекува собствената си партия, да се справя с вътрешната опозиция, изкусно да лавира между стари и млади, столица и провинция, управляващи и уж неуправляващи, да пресмята моментите за атака към кабинета "Сакскобурготски", да отчита моментите за удържане на напрежението и чуждите амбиции към властта, да хвали непопулярните, но задължителни мерки и да отхвърля вредните, но мелодично звучащи в електоралното ухо приказки...

Битката е на много фронтове, но ако не я води добре, СДС ще остане в дълбокия тил. А тогава на никого няма да му е интересно, че някой е вкарал свеж въздух в една партийна централа със затихващи функции.