За новата партия и старите ченгета

За новата партия и старите ченгета

Като заваля един кален дъжд, вече сума ти време не спира. Отвориш телевизора на едната програма - Димитър Иванов от Шесто цъфнал там и обяснява. Отвориш телевизора на друга програма - ей ти го пак Димитър Иванов от Шесто пак нещо говори и ръкомаха, поучава и раздава справедливост. За разнообразие на някой друг канал ти се покаже Красимир Райдовски от не знам кое управление, или пък някой плаче за "унизяването" на Божана Димитрова, а в парламента усърдно дебатират как по-бързо да разформироват комисията на Методи Андреев.

Забелязали ли сте, че колкото по-важно ченге е бил някой по Тодор-Живково време, толкова днес е по-нахален, с по-голямо самочувствие е и говори сякаш от него произтича върховната истина, а ние, останалите, сме малоумни и недоразвити.

И вероятно сме такива, защото Димитър Иванов сам се титулува "капиталист", издава два вестника, живее охолно, както повечето ченгета от онова време, и като че ли никак не се притеснява от миналото си.

Защо ли пък да се притеснява? Повече от 7 месеца службите към МВР бавят отговорите по 15 хил. запитвания на комисията за досиетата по проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност. Поисканите данни са за кредитни милионери, банкери, синдици, посланици на България, представители на Българската православна църква, преподаватели в университети и магистрати.

Сред изпратените запитвания по проверките за чисто агентурно минало са имената на 1258 банкери, 39 синдици, 370 кредитни милионери и 1480 лица, свързани с отпускането на 1420 кредита.

От МВР не се получава отговор на тези запитвания. Как ще се получи, като е повече от ясно, че достатъчно много от тези хора ще се окажат я служители на Държавна сигурност, я доносници. Ние всички знаем, че това е вярно, защото както банкерите, така и милионерите не са паднали от Луната. През онези тоталитарни години те бяха до един или щатни партийни секретари, или милиционери от висок ранг, или спортисти от школите на МВР. Доста от тях бяха дипломати, но после се оказа, че всъщност трудовите им книжки не били от външно министерство.

Защо повтарям за хиляден път тези очевидни факти и заключения?

Защото преди два дни НДСВ стана партия. Престана да бъде сбирщина от разнопосочни хора, събрани по странен начин и по странни критерии от един цар, който 50 години не беше стъпвал в България.

От 6 април нататък НДСВ е политическа сила, неин лидер е българският министър-председател, в ръководното й тяло има един куп министри и председатели на парламентарни комисии. Като управляваща политическа сила НДСВ трябва да заеме ясна позиция по темата за прозрачността не само на настоящето, но и на миналото.

Ако НДСВ иска да не се краде по митниците, то освен да довежда по потаен начин агенти на короната, трябва да установи колко и кои са агентите на Държавна сигурност, облажили се от контрабанда, от сръбско ембарго и как тези агенти са корумпирали митническите служители.

Ако НДСВ иска да се плащат данъци, то освен да увеличава патентните данъци или да затяга финансовата дисциплина днес, трябва да установи колко и кои са ченгетата от Държавна сигурност, превърнали се през последните десетина години в едри собственици на недвижими имоти, проспериращи фирми и търговски дружества, без да плащат съответните данъци.

Ако НДСВ иска да дойдат чужди инвеститори, нека да поогледа по-внимателно тези, които систематично проповядват тезата за необходимост от преференции за "българския капитал" и да установи колко от тях са бивши служители и доносници на Държавна сигурност и какъв е този "български капитал", дето са го натрупали.

Ако НДСВ иска да се развие родната индустрия, нека да види къде са сега тези служители на "разузнаването", които управляваха задграничните дружества на "Балканкар", "Машиноекспорт", "Електроимпекс", "Фармахим", "Булгартабак" и други наши гиганти, и през тези дружества източиха парите, патентите, лицензите и доброто име на българските производители.

НДСВ е вече партия. Партията НДСВ трябва да има позиция по тези въпроси. Дейците на тази партия, начело с лидера й имат днес инструментите на властта, с които да демонстрират отношението си към темата за Държавна сигурност и досиетата.

Ако са "против", да си кажат. Както си казаха от БСП и ДПС.

Ако са "за", да действат.

Толкова е просто.