Ученическите вълнения около въвеждането на матуритетни изпити предизвикаха множество критични коментари за хаоса в образователната ни система. И наистина от десет години сме свидетели на чести, недобре обмислени и частични промени в законовата основа на средното ни образование. Това очевидно налага не половинчати корекции, а цялостна реформа, която изисква много време. Паралелно с това обаче има недостатъци и неясноти, които плачат за премахване чрез неотложни мерки.

Като съавтор в колектив, представил един от "алтернативните" учебници по "Биология и здравно образование" за ІХ клас, аз например имах възможността да надникна в кухнята на системата и да се запозная подробно с всички алтернативни учебници за ІХ клас. Трябва да призная, че бях шокиран от много неща. Съзнавам, че констатациите ми се основават на наблюдения само върху един учебен предмет и бих бил радостен, ако те не могат да се екстраполират. Но не съм убеден в това.

1. Изненадан бях, че рецензентите на учебниците се предлагат от авторите им и се заплащат от издателствата. Има ли в света такава практика? Естествено е, че "рецензиите" ще бъдат по правило дружелюбни и положителни в заключенията си. Кой би заплатил труда на рецензент, който ще му даде отрицателна рецензия?

Затова препоръчвам: рецензентите на предлаганите учебници да се назначават и заплащат от МОН. Най-съществен е техният подбор. Те трябва да са висококвалифицирани, възможно по-независими специалисти, с дългогодишен преподавателски опит. Всички предложени учебници по един предмет и за един клас да се рецензират от една и съща група (или групи) от най-малко трима рецензенти.

2. В прегледаните от мен учебници намерих голям брой сериозни фактически грешки. Следва, че учениците, които изучават биология в ІХ клас, получават невярна, псевдонаучна информация.

Още по-лошо е, че еднакви учебни единици в "алтернативните" учебници се различават твърде много по количеството информация, която предлагат на учащите се. Това, разбира се, поставя учениците в неравностойно положение, когато се явяват на различни изпити, от които понякога зависи и тяхното бъдеще, и е най-сериозен извор за безпокойство и недоволство. Един ученик основателно се пита: ако на изпита получа въпрос, който в моя учебник е застъпен слабо или съдържа грешки, а в учебника на моя "конкурент" - по-подробно и без грешки? Ясно е, че такава ситуация стимулира системата на частните уроци.

Докато фактическите грешки са резултат обикновено от авторска неграмотност или педагогическа неопитност при стремежа за прекалено схематизиране на материала, широките рамки, в които се развиват еднакви учебни единици, са отражение на зле подготвените учебни програми.

Затова препоръчвам: към всеки от уроците в учебните програми да се добавят анотации, които да определят границите, в които да се простира подаваната информация. Учебниците трябва да се различават не толкова по количеството подавана информация, колкото по педагогическото майсторство, с която тя се поднася. Такава мярка ще тушира до голяма степен безпокойството на ученици и родители при подготовката за изпити и ще понижи значително необходимостта от частни уроци. МОН да задължи издателствата и авторските колективи да посочват автора на всеки отделен урок. Това ще повиши личната отговорност на авторите.

3. Биологията е наука, която изисква богато илюстриране на преподавания материал. Има и други такива науки. Всички "алтернативни" учебници, които прегледах, са наситени с илюстрации. Но и в това направление се прекалява (явление типично за общества с недозряла култура). Издателствата и авторите се надпреварват да украсяват творбите си с колкото може повече и по-пъстри фигури. Но по този начин някои от тях губят своята яснота и информативност.

Изглежда, че много от фигурите са взаимствани - със или без изменения, от други, обикновено чуждестранни книги. Това никъде не е посочено. С положителност мога да твърдя, че няколко от фигурите в един от "алтернативните" учебници за ІХ клас са почти точни копия на мои оригинални фигури, поместени в един учебник по биология за Х клас, издаден преди повече от 20 години и ползван от учениците и учителите дълго време. Това не е отбелязано в новия учебник (бих се задоволил дори с изказана благодарност). За мен това е индикатор за понижените морални устои на днешната ни интелигенция. Знаят ли издателствата, че нашата страна е подписала Конвенция за защита на интелектуалната собственост?

Затова предлагам МОН да задължи издателствата, респективно авторите, да посочват източниците, от които са ползвали със или без изменения включените в учебниците им илюстрации. Липсата на такава маркировка да означава, че фигурите са оригинални.

4. И накрая не мога да се въздържа да не споделя още едно мое впечатление, свързано с "алтернативните" учебници. Дължа преди това да подчертая, че когато приех да бъда включен в авторския колектив на учебник по "Биология и здравно образование" за ІХ клас, не знаех почти нищо за "алтернативните учебници". Предполагах, че след като учебниците се представят в МОН, те ще бъдат сериозно и обективно рецензирани, одобрени и един или два от тях - препоръчани. Не стана така.

Най-напред ми направи впечатление големият брой издателства, които се насочват към издаване на учебници за училищата. Само за учебниците за ІХ и Х класове те са повече от 25. Откъде идва този необичаен устрем? Може ли да се приеме, че той е продиктуван от високо гражданско съзнание, от благородно желание да се помогне на учениците в придобиване на знания и култура? Едва ли. Причината, мисля, е в това, че учебниците за училищата се пласират в големи тиражи и следователно са свързани със значително по-големи печалби в сравнение с най-често малотиражните университетски учебници, за които е известно, че много трудно намират издатели...

Алтернативните учебници създават обаче пред многобройните издателства и проблем - как да се преборят с нарастващата конкуренция и да увеличават пласмента, респективно приходите от своите учебници. Непредубеденият и наивен гражданин би казал: това не е проблем - по-добрият и педагогически по-издържан учебник ще има безспорно по-голям тираж. Уви. Тук са в сила други принципи. Още при формиране на авторските колективи издателствата се стремят да подбират такива, в които е включен поне един по-авторитетен и по-известен на учителите автор; още по-добре е да има автори, които заемат ключови административни постове в учебни заведения, университети или в йерархията на просветното дело.

Още по-съществени форми на "вътревидовата борба" между издателствата, респ. авторските колективи, за пласиране на учебниците им е широкото използване на различни видове връзки (приятелски, роднински и служебни). Предполагам (но в нашата страна това е почти невъзможно да се докаже), че в "борбата" се включват и такива похвати, каквито са рушветите. Най-малко място в конкуренцията между издателствата и колективите заемат принципи като научна издържаност и педагогическо майсторство на продукцията. Затова щателно се избягва и сериозното рецензиране на учебниците.

Дори и ако донякъде съм засилил краските, това е в момента истинското състояние на въпроса с "алтернативните" учебници. Готвят се и нови учебници. Затова е много необходимо МОН да вземе спешни мерки за премахване, доколкото е все още възможно, на неблагополучията както с предлаганите вече учебници за средните училища, така и с тези, които са в процес на подготовка. За да могат поне следващите няколко випуска гимназисти да се обучават спокойно и при условия, възможно най-близки до тези на напредналите европейски страни. Много добре е известно, че дефектите в образованието се изплащат дълги години напред.