Осемнадесети май по обяд. Местността Демир баба теке край Исперих. Отбелязва се годишнина от майските събития. Група деца пускат в небето балони, на които са закачени българското, европейското знаме и това на ДПС. Депутатите, начело с Доган, стават под звуците на българския химн. Между тях стоят българи - царските депутати Антония Първанова, Анелия Атанасова, областни управители с български имена. Етническите турци държат речите си на български, а българите поздравяват на трибуната на турски.

---------------------------

Тази картина написа стратегията на ДПС за превръщането й в национална партия, още преди членовете на Централното оперативно бюро да са я гласували. Интригуващият документ вече месец се подготвя в централата на "Стамболийски" 45А. За него знаят малцина, въпросът ще бъде разгледан тези дни в тесен партиен кръг. Ако получи благословията на Доган, обсъждането на проекта ще се прехвърли на по-ниските нива и Централният съвет през юни ще даде старт на кампания за "набиране" на български симпатизанти и членове.

Стратегията има една единствена цел - да начертае механизмите, чрез които българите ще припознаят ДПС като своя партия и да гласуват за нея. Тя ще дефинира модел за политическото съхранение на Движението, който минава през превръщането му в равностоен съперник на "българските" формации.

Всъщност амбицията за "национално" ДПС не е от вчера, но по ирония на съдбата първият опит в тази насока се провали по вина на днешните коалиционни партньори от НДСВ. Появата на Симеон Сакскобургготски промени в движение плановете на Доган на парламентарните избори да лансира в ключови градове известни българи като носители на емблемата "ДПС". Жълтата еуфория вещаеше толкова притеснителни резултати за "Стамболийски" 45А, че се наложи спешна мобилизация на етническия вот. Точно заради това и Ахмед Доган за първи път оглави парламентарна група, в която нито един депутат не носи българско име.

Днес обаче стопеният рейтинг на царската формация отключва отново шансовете на ДПС да избяга от етническото си начало. Стратегията за спечелване на местни и парламентарни избори съдържа някои интересни цифри. На местните ДПС ще работи за не по-малко от 500 хиляди гласа и дотогава ще трябва да изгради партийни структури във всяка една от 262-те общини в България. А на парламентарните Доган вече ще се цели в десет процента от гласовете. За сравнение - при максимална мобилизация в смесените райони и невиждана активност на изселниците в Турция, през юни миналата година ДПС събра 6.75%.

Разбира се, опонентите биха могли да възразят, че Движението едва ли ще може да "събере" повече от тези проценти, защото българите никога няма да гласуват за партията на етническите турци. В същото време обаче хората на Доган твърдят, че ако на местните избори ДПС лансира поне няколко авторитетни български имена като кандидат-кметове в средни по големина градове, това ще даде старт на процеса по превръщането на партията в национална. Оттам нататък на парламентарни избори първите три-четири места в партийните листи (с изключение на смесените региони) ще бъдат запазени за българи. Което означава на практика, че за да пребори недоверието, ДПС ще извади картата "мажоритарност" на бъдещия парламентарен вот.

Този модел беше на път да проработи във Варна миналата година, когато за първите три места в партийната листа на ДПС се спрягаха едни от най-авторитетните по това време имена в града.

Макар че преследва аналогична цел, новата тактика няма нищо общо със злополучния коалиционен модел с либералите на Желев и Луджев. Идеята вече е точно обратната. Няма да се търсят партньори навън, те ще се привличат вътре, за да привнесат заедно с авторитета си и доверие в партията, която българите наричат "турска" още от създаването й. Преодоляването на скептицизма е процес и този път може да се извърви само стъпка по стъпка от успешни министри, кметове и депутати, казват хората на Доган. И добавят, че най-окуражителният факт вече е налице - 8-10 процента от членовете на ДПС към този момент са българи.

Естествено, интересът на тези българи засега е по-скоро конюнктурен, отколкото плод на реални симпатии. Достатъчно е да се спомене дори най-пресният пример - от Свиленград, където митничарите масово започнаха да търсят партийни книжки от ДПС, за да си осигурят политически чадър. Движението няма как да не си дава сметка за това, но очебийната му кадрова недостатъчност, задъхването на партийната машина всеки път, когато трябва да излъчи поредното попълнение за овакантен управленски пост, и амбициите на Доган да остане във властта и след последната му коалиция с НДСВ, налагат този ход.

Всъщност и без новината, че се пише специална стратегия, "новата вълна" в ДПС вече все по-често прозира в изказванията на партийните лидери и депутатите от движението. На заседание на комисията за гражданските измерения на сигурността в рамките на Парламентарната асамблея на НАТО в неделя, младият депутат Четин Казак обясни пред чуждите гости, че е вече погрешно да се гледа на ДПС като етническа партия. "Партията дава поле за изява не само на етнически турци, броят на българите, които стават нeйни членове се увеличава", обяви той. Дни по-рано пък министърът на земеделието Мехмед Дикме заяви в Джебел: "Ние не сме поели ангажимент само за смесените райони, ние носим отговорност за управлението на България." А отбелязването на майските събития добави още интересни детайли, които подсказват, че Доган наистина сериозно смята да променя облика на ДПС. На заседание на Централното оперативно бюро, когато се е обсъждала организацията на събора в Демир баба теке и митинга в Джебел, председателят е дал изрична инструкция речите да бъдат на български, а ако се говори на турски, то да бъде "само за цвят". За първи път, откакто се честват майските събития, и на двете прояви беше осигурен преводач за турския посланик. Тези незначителни на пръв поглед подробности се обсъждат много внимателно в централата, признават депутатите на Доган.

Но ако днес ДПС може да се похвали със стратегия как да спечели доверието на българите, оттук нататък ще му трябва доста време. Скептицизмът, стъпил върху етническото разделение, подхранван дълги години с етикети като "проклятие за България" и заплахи като "хлябът стои по-високо от етническия мир", както и негативите от "съучастието" на движението в настоящото управление, едва ли ще се преодолее в рамките на цикъл избори. Ако един ден обаче видим няколко читави български имена в партийна листа на Доган, кой знае - прагматиката може и да надделее.