Ако направим един search по темата "атомна енергетика - енергийна ефективност - екология" в българския печат само за последните два месеца, ще се натъкнем на следната прелюбопитна фактология:

ьБългария ще затвори предсрочно първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй"

ьБългария няма да затваря предсрочно първите четири реактора.

ьВероятно е България да "замрази", вместо да затвори реакторите

ьЕнергетици, синдикати и политически партии протестират против затварянето на атомната електроцентрала

ьБългария ще строи АЕЦ "Белене"

ьИзграждането на АЕЦ "Белене" е нерентабилно

ьЯдреното и газовото лоби се борят за надмощие

ьЕвросъюзът настоява до 2006 г. да се затворят първите четири реактора

ьЧленството на България в Евросъюза е приоритет на България. Икономическото развитие и енергийната независимост - също.

И докато течеше това изключително интензивно обсъждане на националната сигурност, националните интереси и националните приоритети по случая "Козлодуй", един друг факт някак тихомълком и сякаш съвсем встрани от проблема "енергетика" се прокрадна на страниците на печата - наднормено съдържание на олово от години наред трови кръвта на децата, живеещи около Пловдивския комбинат за цветни метали (87% от децата в Куклен, 71% от тези в Брестеник имат над допустимата норма олово в кръвта си).

На пръв поглед няма никаква връзка между тези два факта. Всяка тема, всяка сигурност (в случая националната и онази на децата от Пловдивско), всяка грижа (на протестиращите в полза на АЕЦ и на родителите, вероятно работили в бълващия отрови комбинат), са си сами за себе си. Вероятно и аз не бих направила връзка между тези две самостоятелно разгръщащи се на медийните страници събития, ако по същото време едно социологическо проучване в три града с висящи от години екологични проблеми - Русе, Враца и Свищов, не беше разкрило следната картина - 80% от анкетираните нямат информация за екологичните рискове в районите си и не знаят откъде могат да намерят такава; 75% делегират отговорността по контрола над екологичната обстановка единствено и само на държавата (която пак според тях през последните години съвсем не е нараснала, а напротив, даже е намаляла) и същевременно притеснени от евентуални екологични рискове са едва 20 на сто от хората.

Ако обобщя, натъкнахме се на едно изключително интересно проявление на българското обществено мнение - колкото по-малко знае, толкова по-безгрижно е то; източникът на "спокойствието" му е не в това, че знае и държи под контрол нещата, а че почти нищо не знае. Затова пък и най-откъслечния слух или информация могат да го обърнат на 180 градуса - феномен, доволно известен в социологията. Колкото по-неинформирано е общественото мнение, толкоз по-податливо на промени (за жалост и манипулации) е то. Проявления на тази нашенска черта на скоропостижно обръщане на нагласите могат да се видят в не един или два социални феномена от последните години. Вероятно също така спокойни, също така разчитащи на държавата и на поминъка си, колкото и нашите анкетирани, са били само допреди няколко месеца родителите на децата край Пловдив, изложени на риска от повишеното олово в кръвта.

Сега, ако си направим труда да погледнем на случая "Козлодуй" от гледна точка на това как в публичното пространство се разглежда взаимната обвързаност между многобройните му аспекти, със сигурност ще установим, че разпадът на гледните точки по темата отдавна вече е надминал дори и разпада на атома... Онзи например, който говори за нуждата от АЕЦ "Козлодуй" и евтиния ток не обелва и дума за енергийна ефективност; разсъждаващият върху големите инфраструктурни проекти на България и мястото на АЕЦ "Белене" в тях не споменава нищо за цената на тока; наша милост, социолозите, се затваряме в данните за общественото мнение и оставяме настрана "чисто икономическите или енергийни проблеми, по които следва да се произнесат експертите". И т.н., и т.н.

Дори и това удобно дефинирано разделение на позициите обаче изпитва известни трудности пред създаването на една непротиворечива картина за отношението към централата. Така например данните от социологическите изследвания сочат, че:

ь 80% от българите искат да влезем в Европейския съюз, същевременно

ь 70% смятат, че здравето и здравеопазването са най-важните проблеми пред тях и пред децата им, същевременно

ь 73% са на мнение, че България не трябва да закрива първите четири ядрени реактора, смятани за опасни от Европейския съюз, "каквото и да ни струва това", т.е. дори и с риск да не бъдем приети в така желаната Европа, същевременно

ь Още 42% от населението и 67% от бизнеса са на мнение, че в България се харчи прекалено много енергия и трябва да се работи за намаляване разхода на енергия.

В зависимост от това на коя от тези четири страни на общественото мнение припишем водеща роля ще следват четири съвсем различни извода за състоянието на общественото мнение. Защото всяка една от тези нагласи е свързана с различно отдалечени във времето и различно възприемани от отделните социални групи страхове - страх от по-нататъшен срив в и без това нищожния материален стандарт, страх за здравето, страх от икономическа конкурентоспособност, страх от изолация. От една страна, нормално е моментното икономическо всекидневие да изкарва на преден план материалните тревоги. С които най-често се свързва общественото мнение по темата "Козлодуй" (цена на тока, безработица, цени на стоките...). Също толкова сигурно е обаче, че за броени дни или часове то може да се обърне, ако на преден план излязат други страхове. Всъщност онова, което изследванията на общественото мнение констатират, не е нищо друго освен ефекта от разпокъсаността, откъслечността и едностранчивостта в информирането на хората, от изкуственото разчленяване на проблема и затварянето му във всеки отделен случай в едно само измерение.

Можем тук да си направим един експеримент. Забравете за момент за дългосрочни стратегии и краткосрочни интереси и си представете, че към вас се приближава (поредния) социолог, който ви задава три простички въпроса:

ь Имате ли информация какво ще струва на вашия семеен бюджет затварянето на АЕЦ "Козлодуй"?

ь Имате ли точна информация доколко безопасни са въпросните четири реактора на АЕЦ "Козлодуй"?

ь Кое е по-добре - да инвестираме във втора АЕЦ или в енергостестяващи технологии?

Решете за себе си - можете ли да им отговорите? Не по интуиция, не напук на Запада или на Изтока, а въз основа на разумните сметки, които всеки човек, преди да вземе решение, би искал да си направи. Аз не мога.

-----------------------

Данните са от изследване мнението на представителите на бизнеса и от национално представително проучване на Социологическа агенция Алфа Рисърч, проведени през месец май 2002г. по поръчка на вестник Дневник.