На 4 юни, вторник, бяха обявени резултатите от конкурса за учебниците за първи клас (без буквара и читанката). Същата вечер едно издателство тръгна с готовите си учебни комплекти из страната, за да запознае с тях учителите (каква увереност, че ще им бъде приет проектът!). Останалите издателства също поемат на обиколка, но чак в края на седмицата. Министерството разпорежда: до 19 юни учителите да се запознаят с учебниците, а до 25 да дадат заявките си за купуване от държавата, т. е. от министерството на тези учебници, които съберат 1000 бройки. Много от началните учители обаче са вече в отпуск, а кога ще излязат резултатите от конкурса за буквар и читанка не е ясно. Ако се спази срокът по наредба, това трябва да стане до 8-10 юли. Но в разгара на летните отпуски може би сроковете за избор ще са по-малки... Господин министърът е обещал, че ще осигури учителите и те пак за нула време ще се наложи да направят избора си, който ще определи за години напред по кои учебници ще се учат първолаците.

Това е финалът на кашата, забъркана от Министерството на образованието и науката, по смяна на срокове, тайни процедури и незнаен избор на рецензенти. Това е и началото на пълния хаос, в който са поставени учителите в невъзможността си за истински и пълноценен избор. След неколкократна смяна на сроковете за предаване на проектите за учебници от издателствата с наредба №3 от 15 март 2002 г. на Министерството на образованието и науката, обнародвана в брой 30 на "Държавен вестник", за оценяване, одобряване и разпространение на учебници и учебни помагала, е постановено в преходни и заключителни разпоредби: §4.1.от 25 до 28 март 2002 г. - за първи клас с изключение на документите за Буквар и Читанка, които се подават от 8 до 10 май.

Защо са отделени, не е ясно. Или може би някой, на когото държи министърът (министерството), няма да бъде готов до първия срок!? Така или иначе резултатите от конкурса вече са известни и именно по този повод си задаваме няколко въпроса.

1. По какъв критерий са избрани рецензентите? Интересно е дали те (независимо че г-н министърът малко популистки спекулира с това, че те са учители) отговарят на изискванията за оценяване според приложение № 4 от цитираната наредба. Дали те имат достатъчната научна подготовка да рецензират, да речем, учебниците по математика? Като общо рецензиите не надвишават две странички (най-дългата) и ще си позволя да цитирам някои от тях "... За темите и номерата на уроците е отделено необосновано много място на страницата, например на страница 52, където се изучава числото 7, доминира заглавието (!?) (знак от автора), а на страницата числото 29 (номерът на урока). Има смесване на математическите заглавия с други сюжетни заглавия - "В магазина" (страница 54) и "Домашни любимци" (страница 64). Не е възможно тема на урок по математика да бъде формулирана така." А че това е страница за упражнения, кой да ти види. Тази рецензия е от 20 реда, като че ли става дума дали е качествена или не стоката в "Плод и зеленчук". Има и други шедьоври, но да си ги спестим. В общи линии се оказва, че 5 души правят избора на 20 хиляди учители (горе-долу толкова са учителите в началния курс).

- известно е, че по време на тези два месеца, докато са четени учебниците, са викани някои определени издателства да направят корекции. Защо други не са?

- Всеки одобрен учебник е за предмета си, а негласно в различни инспекторати се препоръчва да се взимат цели комплекти.

- Защо едно определено издателство е готово с тиража си в деня на обявяване на резултатите от конкурса?

Въпросите биха могли да бъдат много повече, но да не се ровим в детайлите. Практически по този начин се стеснява до минимум така прокламираният свободен избор. Не че по тези въпроси "мъдро" не се изказа народната представителка от "Коалиция за България" Евгения Живкова. В България на два пъти се е учило по един учебник: след фашисткия закон за защита на нацията и по комунистическо време. А веднага след Освобождението и в първите години на миналия век точно министърът на просвещението Константин Иречек въвежда европейската система валидна и до днес за различни варианти на учебници и свободата на избора за всеки конкретен учител.

И нещо друго уж извън контекста на написаното дотук. По време на мандатите си като министри на образованието господата професор Александър Фол и професор Илчо Димитров оттеглят учебниците си, защото са министри, без някой да им казвал да го направят. А господин Атанасов дори си позволява да рекламира учебниците си от националния телевизионен екран, изнася открити уроци и така нататък. Всъщност PR-изявите му са известни и не е необходимо да се припомнят. На тях журналистите обикновено биват извикани и напътствани как да го снимат. Но щом става дума за наистина важни проблеми като приема след седми клас, начините за избиране и заявки на учебници, матурите, те не се допускат до министерството. Не е известно и доколко министерството се грижи за учебниците (както е по закон) за училищата с болни и социално слаби деца.

Жалко, че нямаше представители (а и кога ли е имало) на МОН по време на лекцията на министъра на външните работи на държавата Израел Шимон Перес при удостояването му с доктор хонорис кауза на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Темата беше "Шансът на мира е в образованието и познанието"…