СДС и НДСВ опипват почвата за сближаване. Така най-кратко могат да се определят зачестилите съвпадения на техни позиции по въпроси на актуалната политика, последвали твърде скоро след "личното мнение" на Светослав Лучников за възможна бъдеща коалиция между царската формация и синята опозиция. Срещата Надежда Михайлова - Симеон Сакскобургготски също се вмества в този процес, защото консултациите за предложените от двете партии конституционни промени, са подходящ повод за ръководствата им да се виждат и уточняват различни форми на диалог. За това впрочем настояват и все повече техни симпатизанти.

СДС и НДСВ имат поне три съществени причини да затоплят отношенията си: топящият се рейтинг на СДС; бързият спад на доверие в НДСВ; настъплението на левицата. И в СДС, и в НДСВ са наясно какво ще последва, ако темповете на тези тенденции, отчитани от всички социологически агенции, се запазят до края на годината. Точно заради това те търсят и ще продължат да търсят допирни точки.

Именно подготвяните промени на конституцията могат да изиграят тази роля. Вярно е, че мненията на двете партийни централи не съвпадат по доста от огласените в публичното пространство предложения, но в случая това не е толкова важно. Същественото е, че общите теми могат да изиграят ролята на благовиден предлог и на политическа база, върху която двете партии ще стъпят заедно в един момент. Важно е също така да се отбележи, че и СДС, и НДСВ не просто се нуждаят, а до голяма степен са и принудени да прибягват към такъв резервен вариант, защото най-вероятно ще продължават да губят влияние.

Разбира се, пред сближаването на двете формации съществуват множество перипетии. Първата е, че безработицата, високите цени, приближаващата зима и изтичащият срок на обещаните 800 дни тласкат НДСВ към улица без изход. Дори външната политика на управляващите едно от малките им постижения, трудно ще спре срива на доверие в царската партия. А кой би искал да си "купи фабрика на 8 септември"?

Второто усложнение идва оттам, че СДС също е в тежко положение, но по друга причина. През годините, в които бе на власт, синята партия ориентира страната към пазарна икономика и превърна евро-атлантическата интеграция в държавна политика, но заедно с това мнозинството сини активисти в центъра и по места се възползва от преструктурирането на държавната собственост за лична облага. Това може би стана по законен, но не и по морален начин. Новото ръководство на партията трябва да отхвърли още много работа, за да докаже, че СДС наистина се е "проветрило".

Третото изпитание може да се изведе от предишните две - НДСВ обеща да стабилизира икономически страната и да върне морала в политиката. Сред като не успя да изпълни първия си "ангажимент", жълтата формация няма друг начин да задържи общественото доверие, освен ако не показва какво тежко наследство е получила. По тази причина е напълно възможно изпълнителната, законодателната, а и съдебната власт, да работят усилено в тази насока. В резултат на това рейтингът на СДС ще продължи да ерозира. И ще се получи следният парадокс: докато НДСВ съсипва СДС, негативите от управлението ще погубват НДСВ.

Какво тогава може да улесни постепенното сближаване между управляващи и опозиция? Отговорът е някой трети, една обща заплаха. В случая тази роля се пада на БСП, около която силно замириса на власт. Логично е да предположим, че нейното настъпление провокира сериозен отпор и раздвижване на пазара за коалиционни партньори. Означава ли това сътрудничество между СДС и НДСВ за местните избори? Възможна ли е коалиция между тях в следващ парламент, в който нито една от сегашните партии няма да успее да състави мнозинство? На тези въпроси може да се отговори "да", макар и хипотетично, и въпреки че на ниво партийни структури общуване няма.

Едно е сигурно: ако ръководството на синята партия не посочи реални партньори и разумни срокове за връщането си като управляваща формация, ще продължи да губи избиратели. Симеон Сакскобургготски също има интерес от разтоварване от някои негативи на управлението, за да запази себе си и НДСВ. При това колкото се може по-скоро. Ето защо може би няма да е далеч времето, когато в двете партии ще трябва сериозно да избират: управление на БСП или ново коалиционно сътрудничество.